Решение № 66 от 12.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 122/2021 г.

Решение № 66 от 12.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 122/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. ВКС разглежда молбата на В. М. за отмяна на вл. в сила като необжалваемо въззивно решение на Окръжен съд Кюстендил по гр. д. № 116/20 г. от 29.07.20 г. на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С влязлото в сила решение е отхвърлен искът на молителя срещу [община] с пр. осн. чл. 49 ЗЗД- за присъждане на сумата от 500 лв., като обезщетение за неимуществени вреди – претърпени негативни емоции, стрес, уплаха, психически болки и страдания, в резултат на възникнало на 29.07.18 г. ПТП в [населено място], при управление от молителя на л. а. марка "Сузуки", ДК [рег. номер на МПС], собственост на В. М., в посока към [населено място], при преминаването на автомобила през необезопасена и необозначена дупка на пътя. Молителят сочи в молбата си и в съдебно заседание, че не е могъл да представи по делото пред въззивния съд нови доказателства от значение за спора, възникнали към датата на последното по делото заседание - 2.06.20 г. С молбата представя едното от тях – протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК от 11.08.20 г., а в съдебно заседание и другото – медицинско направление от 11.03.21 г., издадено от личния му лекар. Моли влязлото в сила решение да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответникът по молбата [община] я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа молбата, намира следното по основателността й: За да отхвърли иска, въззивният съд е приел, че не всяко неприятно усещане и чувство и не всяка душевна депресия дават основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а само тези които справедливостта изисква да бъдат възмездени (решение 1102-81-І). С посоченото решение е прието, че не би могло да се счете за справедливо присъждането на обезщетение за неимуществени вреди за преживените страдания във връзка с наблюдаван палеж на лично имущество. Като е изхождал от разбирането, че подлежащи на обезщетяване са онези неприятни изживявания, емоции и стрес, характеризиращи се все пак с по – висок интензитет на засягане на емоционалното и психическо състояние, сравнимо с ежедневните, които съпътстват социалния живот на всеки, свързани с провалени планове, очаквания, притеснения при повреда на вещи, въззивният съд е счел, че в разглеждания случай не са доказани такива. Не се установяват притеснение у ищеца от повреждане на чужд автомобил (принадлежащ на сина му) и други негативни емоции, свързани с придвижване на автомобила за отстраняване на повредата и смяна на гумите. Не се установяват и други произтекли от това неудобства - провалени ангажименти на ищеца, свързани с използването на автомобила и то с интензитет, обуславящ обезщетяването им. За да подлежи на обезщетяване негативното емоционално и психологическо преживяване следва да е от такъв характер, че да е необичайно за индивида и поради това създаващо проблем за преодоляването му и предизвикващо страдание. По делото е установено, че три часа след инцидента автомобилът е бил придвижен. Не може да се приеме, че инцидентът е довел до увреждане на емоционалното и психическо състояние на ищеца като страдание подлежащо на обезщетяване. Неимуществени вреди – неудобства, причинени от отнемане на свидетелство за правоуправление, свързани с посещения на институции, подаване на жалба и неприятното усещане от неправомерно накърняване на права от държавен орган, които сочи свид. М., свързани със съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление не произтичат пряко от противоправното бездействие на ответника да отстрани представляващата препятствие повреда на общинска улица. Ако мислено се изключи наличието на дупка на пътя следва, че съставянето на акта и наказателното постановление не са обусловени от така създаденото положение по никакъв начин. При данните по делото представените от молителя доказателства са за обстоятелства, които са съществували при висящността на спора и са били известни на молителя. В медицинското направление е посочено, че ищецът страда от биполярно афективно разстройство, сегашен епизод – умерена или лека депресия и за посочения период – м. май и юни на 2020 г., е бил на поддържаща терапия, назначена от специалист психиатър по повод на заболяването, а именно – сетинин по протокол, невротоп, ланвексин и диазепам. Тази диагноза е отразена и в протокола за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК № 232/11.08.20 г., с който е уточнена терапията със сетанин. Отмяна на вл. в сила решение на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В случая сочените от молителя - ищец пред инстанциите по същество, обстоятелства – биполярното афективно разстройство, от което страда и във връзка с което му е предписана лекарствена терапия – не са нови, защото са били известни на ищеца при висящността на делото. Той е могъл да се позове на тях и да се снабди с писмени доказателства за установяването им при инстанционното разглеждане на спора. Затова не е налице соченото от молителя осн. по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на въззивното решение. Останалите оплаквания в молбата са срещу изводите на въззивния съд по съществото на спора. Молителят се позовава на процесуално нарушение и неправилно формирани изводи – или на касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които ВКС не разглежда в настоящото извънинстанционно производство. Основанията за отмяна са изчерпателно уредени в закона и молителят не е установил предпоставките на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на което се позовава. Молбата за отмяна на вл. в сила решение е неоснователна и следва да остане без уважение, поради което ВКС на РБ, трето г. о.