Решение № 4973 от 14.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11457/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Народно читалище ,,Виртуален свят-15.11.2004 г. , Булстат: [номер] с адрес: гр. Благоевград, [улица]срещу Решение 2258 от 08.07.2024г., постановено по адм. дело 1115/2023г. по описа на Административен съд Благоевград. Решението се оспорва изцяло, като със същото е била оставена без разглеждане жалбата на читалището срещу решение по Протокол от 23.10.2023г. от заседание на Комисията, извършваща разпределение на годишната държавна субсидия за читалищата от община Благоевград за 2023 г., с което са били приети Вътрешни правила за работа на Комисията, както и срещу друго нейно решение, Отразено в Протокол от 31.10.2023г., с което ,,Виртуален свят-15.11.2004 г. не е било включено в разпределението на Годишната държавна субсидия на читалищата от община Благоевград през 2023г., като производството е било прекратено в посочените части. Със същото решение първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователно искането на жалбоподателя за обявяване нищожността на второто оспорено решение на Комисията и е присъдил съдебноделоводни разноски в полза на Община Благоевград и заинтересованите страни читалища от областта, ангажирали свои процесуални представители. Жалбоподателят аргументира жалбата си с доводи за неговата неправилност. Претендира недопустимост и неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209, т.2 и т.3 АПК. Иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, както и присъждане на направените по делото разноски и представя писмена зашита. Ответникът Комисия по чл.23, ал.1 от Закона за народните читалища, извършваща разпределение на годишната държавна субсидия за читалищата от община Благоевград за 2023 г. не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Останалите ответници - Народно читалище Никола Й. Вапцаров - 1866 - гр. Благоевград; Народно читалище Смилен Сейменски - 1929 - с. Падеш; Народно читалище Владимир Башев - 1922 - с. Селище; Народно читалище Иван Чаушки - 1934 - с. Логодаж; Народно читалище Яне Сандански - 1946 - с. Рилци; Народно читалище Изгрев - 1946 - с. Бело поле; Народно читалище Георги Измирлиев - 1939 - с. Покровник; Народно читалище Арсени Костенцев - 1980 - с. Изгрев, Народно читалище Европа - 2014 - с. Мощанец; Народно читалище Съзнание - 1944 - с. Зелен дол и Народно читалище Стоил Чолаков - с. Българчево, също не изпращат процесуален представител и не вземат становище по оспорването. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а в прекратителната част на решението, в този по чл.230 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. От фактическа страна съдът приема за установено следното: Производството пред Административен съд Благоевград е било образувано по жалба на Народно читалище ,,Виртуален свят-15.11.2004 г. , Булстат: [номер] с адрес: гр. Благоевград, [улица]срещу две решения на Комисията по чл.23, ал.1 ЗНЧ, разпределяща средствата на територията на Община Благоевград. С първото оспорено решение, отразено в Протокол от заседание на Комисията, проведено на 23.10.2023г. са били приети Вътрешни правила за работа на Комисия извършваща разпределение на годишната държавна субсидия за читалищата, по реда на чл. 23, ал. 1 от Закона за народните читалища (ЗНЧ), във връзка с правилното функциониране на Комисията и механизмът за разпределение на субсидията; С второто оспорено решение, отразено в същият протокол от заседание, проведено на 31.10.2023 г. Народно читалище ,,Виртуален свят-15.11.2004 г. не е било включено в разпределението на Годишната държавна субсидия на читалищата от община Благоевград през 2023г., предоставена от Министерството на културата. С обжалваното решение административният съд е приел, че първото оспорено решение, прието от ответника на 23.10.2023г. не притежава характер на индивидуален административен акт, тъй като е с предмет приемане на вътрешни правила за работа на комисията, които според съдебния състав са организационни по естеството си, поради което и на основание чл.159, т.1 и т.4 АПК е оставил жалбата в тази й част без разглеждане. Що се отнася до оспореното решение от 31.10.2023г. на същия орган, спрямо жалбата против него първоинстанционният съд направил извод за недопустимост, този път заради просрочие на самата жалба. За да достигне до този извод съдебният състав взел предвид обстоятелството, че законният представител на читалището-жалбоподател е присъствал на Заседанието на Комисията по чл.23, ал.1 ЗНЧ, на 31.10.2023г., а жалбата депозирал на 16.11.2023г. Доколкото последното решение се оспорвало и като нищожно, първоинстанционният съд разгледал тази част от оспорването и достигнал до извод, че оспореното решение е прието от легитимен състав на колективния орган, на редовно проведено заседание, не страда от порок във формата, като основание за нищожност. Съдът намерил също така, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като основания за нищожност които да са толкова сериозни, че нарушението да доведе до липса на волеизявление (например - поради липсва на кворум), като накрая изложил мотиви и за това, че административния акт не е нищожен и поради противоречие с материалния закон тъй като разпоредените правни последици не били противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма, така че да се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. При горната обосновка съдебният състав отхвърлил искането за прогласяване нищожността на решението, прието от Комисията по чл.23, ал.1 ЗНЧ на 31.10.2023г. и присъдил в тежест на жалбоподателя разноските на всички заинтересовани страни, които били представлявани от процесуални представители по делото. От правна страна Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, но частично неправилно. На първо място съдът намира решението в прекратителната му част спрямо жалбата против Решение на Комисията по чл.23, ал.1 ЗНЧ, притежаваща характер на определение, за правилно и обосновано. Комисията по чл. 23, ал. 1 ЗНЧ има правото да приема свои вътрешни правила за работа и критерии, по които да бъде разпределена годишната субсидия за читалищата на територията на съответната община. Касае се за вътрешнослужебен акт, който е относим към нейната работа и в този смисъл е неподлежащ на съдебен контрол. В случай че посредством тези правила е нарушена императивна норма на закона, това обстоятелство може да бъде изтъкнато и съответно следва да бъде преценявано при разглеждане на спор по засягащо жалбоподателя решение, по същество. Предвид изложеното решението в тази му част като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Що се отнася до изводите на първоинстанционния състав за просрочие на жалбата в частта й против решението на Комисията по чл.23, ал.1 ЗНЧ, прието на 31.10.2023г., настоящият съдебен състав намира същите за неправилни и необосновани. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Закона за народните читалища (ЗНЧ) предвидените по държавния и общинския бюджет средства за читалищна дейност се разпределят между читалищата от комисия с участието на представител на съответната община и на всяко читалище от общината и се предоставят на читалищата за самостоятелно управление. В този смисъл, не се спори, че представител на читалището касатор е присъствал на заседанието на комисията, при приемане на оспореното решение. Това само по себе си обаче, не означава, че същото това решение му е било надлежно връчено. Процедурата по връчване на книжа и актове е императивно уредена в разпоредбата на чл.18а АПК. Доколкото от съобщаването на акта започват да текат процесуални срокове за различни процедури, свързани със защита правата на засегнатото лице, връчването е строго формален акт, който следва да бъде изпълнен пълно и точно, за да породи правния си ефект. Разпоредбата на чл.18а АПК безспорно предвижда устно уведомяване. Съгласно ал.7 на цитираната норма, съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване, по разпореждане на административния орган или съда, което се удостоверява писмено с подпис на извършилото го длъжностно лице. Писменото удостоверяване се прилага към преписката или делото и на адресата се съобщава, че може да получи документите или книжата в 7-дневен срок, след изтичането на който те се смятат за връчени. В настоящата хипотеза тази формална последователност не е спазена. Уведомяването следва да бъде извършено от дл. лице, което с подписа си удостоверява не само съобщаването за акта, но и това, че е уведомило адресата да получи документите или книжата в 7-дневен срок, едва след изтичането на който, те се смятат връчени. Целта е безспорно на страната да се предостави възможност за запознаване с акта в писмен вид, с цел получаване на пълна и ясна представа за съдържанието и последиците му. В конкретния случай към датата на заседанието, протоколът обективиращ съдържанието на взетото решение, респ. някои негови титули, като евентуален номер, дата, подписи и т.н., все още не са били изготвени, за да съществуват, т.е. да са обективирани в правния мир, за да има възможност страната да се снабди с техни преписи. По тази причина, не може да се възприеме становището, че връчването е осъществено надлежно, за да породи правния си ефект. Отделно от горното, видно от самия протокол, обективираш оспореното решение е това, че в него не е посочено пред коя инстанция и в какъв срок оспореното решение подлежи на обжалване, поради което приложима е разпоредбата на чл.140, ал.1 АПК, според която, когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. Предвид изложеното, като е приел, че жалбата против оспореното решение на Комисията по чл.23, ал.1 ЗНЧ, прието на 31.10.2023г. е просрочена, поради което я е оставил без разглеждане и е прекратил производството, административният съд е постановил неправилно в тази част решение, което следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване разглеждането на спора по същество с оглед осъществяване на преценка за наличие на основанията по чл.146, АПК. Решението в частта, в която е отхвърлено искането за обявяване нищожността на същото решение на Комисията по чл.23 ЗНЧ е правилно и обосновано. Първоинстанционният съд е разгледал всички възможни хипотези, при които от теорията и практиката се приема, че административен акт би могъл да е нищожен и правилно е приел, че те в случая не са налице. Мотивиран е изводът на решаващия съд, че решението, предмет на спора е действителен административен акт и при постановяването му не са допуснати нарушения, основаващи неговата нищожност. Правилна е преценката за валидност на решението на Комисията по чл.23, ал.1 ЗНЧ, прието на 31.10.2023г., като постановено от надлежен орган в надлежен състав, в пределите на неговата компетентност, в писмена форма, подписано от състава на комисията и яснота на изразената воля. Мотивите на АС - Благоевград в тази насока са достатъчно подробни и ясни, като съдебният състав се присъединява към тях на основание чл.221, ал.2 АПК. Изводите за липса на изключително тежък порок във връзка с формиране на волята на съдебния орган при постановяване на акта му също са правилни и обосновани, поради което решението в тази част следва да бъде оставено в сила. В този случай, постановеното решение в частта за разноските също следва да бъде отменено, като по тях Съдът следва да се произнесе след разглеждане на съдебния спор по същество. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд