Решение № 6938 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9278/2012 г.

Решение № 6938 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9278/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба от Зоран Николов Христов, чрез процесуален представител, срещу решение № 2452 от 7.05.2012 г. по адм. дело № 1551/2012 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № з-409/13.01.2012 г., издадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, в качеството му на младши автоконтрольор II степен в 03 група "Контрол, регулиране в централната градска част и осигуряване на маршрути" към 02 сектор "Контрол, регулиране и осигуряване на мероприятията", на отдел "Пътна полиция" при СДВР, категория "Е" - III степен, считано от датата на връчване на заповедта. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Посочено е, че първоинстанционният съд не е изяснил напълно фактическата обстановка по делото и въз основа на това не е направил верни правни изводи. Иска отмяна на процесното решение. Ответникът - директорът на СДВР, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе установената от АССГ фактическа обстановка. Дисциплинарното производство срещу Христов е започнало със заповед № з-14119/9.12.2011 г. на директора на СДВР, с която е назначен и дисциплинарно-разследващ орган (ДРО). За да образува производството административният орган се е позовал на постъпили данни, които са отразени в писмо с рег. № я35520/9.12.2011 г. на директора на дирекция "Вътрешна сигурност" към МВР, в което е посочено, че във връзка с проведени действия по досъдебно производство № 250/2011 г. на СО при СГП на 08.12.2011 г. е задържан Христов у когото са намерени шест пакетчета, съдържащи високорискови наркотични вещества, реагирали на кокаин при проверка с полеви тест. В справка с рег. № я27792/21.12.2011 г. и становище с рег. № я28118/23.12.2011 г. назначената комисия за провеждане на дисциплинарно производство изложила резултатите от извършената проверка и е предложила на Христов да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и да му бъде прекратено служебното правоотношение. В мотивите си комисията е посочила, че Христов е бил задържан и му е била наложена мярка за неотклонение "задържане под стража", за което е налице нарушение на служебната дисциплина, като е извършил противоправно деяние, което е обявено за наказуемо от ЗМВР. Посочено е още, че случаят е бил отразен в медиите и е станал обществено достояние, с което служителят не е опазил доброто име на институцията, което е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата На база на събраните доказателства по преписката е издадена процесната заповед № з-409/13.01.2012 г. за налагане на дисциплинарното наказание и прекратяване на служебното правоотношение на Христов. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на процесуалните и материалноправни разпоредби, поради което е отхвърлил жалбата на Христов. Съдът е приел, че по преписката е доказано, че Христов, с поведението си, е нарушил наложените в обществото морални норми и принципи, с което е уронил престижа на службата и правилно дисциплинарно наказващият орган (ДНО) го е квалифицирал като нарушение на чл. 7 и чл. 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Върховният административен съд - Пето отделение, не споделя правните изводи на АССГ, залегнали в мотивите на съдебното решение. При постановяване на процесната заповед са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон, поради което същата следва да бъде отменена. Основателно е твърдението на касатора, че съдът неправилно е приел, че заповедта отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. В мотивите на заповедта е посочено, че Христов не е изпълнил задълженията си по чл. 224, ал. 2, т. 1 и 4 от ЗМВР, но не е посочено точно какво се има предвид, а основанието за наложеното наказание е само чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, което несъответствие води до неспазване на формалните изисквания към административния акт. От друга страна дисциплинарно наказващият орган не е изложил достатъчно мотиви в административния акт, позовал се на само на данните от досъдебното производство, а е длъжен да проведе самостоятелно дисциплинарно производство. Административният орган не е доказал извършването на дисциплинарното нарушение, както и вината на наказаното лице. Предмет на делото е законосъобразността на заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Дисциплинарната отговорност е различна от наказателната (арг. от чл. 224, ал. 3 от ЗМВР), поради което без значение за реализирането й е обстоятелството дали деянието на служителя съставлява и престъпление. Освен това законосъобразността на оспорената заповед се преценява към момента на издаването й, като органът е длъжен да ангажира доказателства за наличието на фактическите основания и законовите изисквания за издаване на акта към този момент (чл. 142, ал. 1 и чл. 170, ал. 1 от АПК). В този смисъл без значение за правилността на акта са констатациите, направени в хода на разследването по образуваното наказателно производство. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че задържането на Христов, поради открити у него наркотични вещества, доказва извършено престъпление, както и извършено дисциплинарно нарушение. Наказващият орган е следвало да събере достатъчно данни, за да докаже нарушение на служебната дисциплина от Христов, каквито по делото липсват. В процесната заповед е записано, че при извършените процесуално следствени действия "у същия са намерени шест найлонови пликчета, съдържащи наркотични вещества, които след направения полеви тест реагирали на веществото кокаин". В протокола за претърсване и изземване по чл. 161, ал. 2 от НПК е посочено, че "от джоб на предната лява врата се намери найлоново пликче, в което бяха поставени сгънати пет по-малки пликчета...", т. е. нито ДРО, нито ДНО не са изследвали къде са намерени наркотиците, а директно са написали, че са били у Христов, което съставлява съществено нарушение при издаване на заповедта за наложеното наказание. Административният орган твърди, че наказаният е уронил престижа на институцията, тъй като случаят е бил оповестен в медиите. Неправилно АССГ е приел, че публикациите доказват вината на Христов. В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание органът се е позовал на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Нарушението на служебните задължения не може автоматично да се квалифицира като неспазване на нормите на Етичния кодекс. Без значение за правната квалификация на служебното нарушение и правното основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност е, че нарушението представлява в същото време нарушение и на онези морални норми, които са включени в Етичния кодекс, одобрен със заповед на министъра на вътрешните работи. Това обаче не превръща правните норми в морални норми на поведение. По принцип всяко неизпълнение на служебни задължения от страна на служител в СДВР може да е повод за негативна морална оценка, както от страна на ръководството, така и от страна на обществото. Именно това обаче налага и задължава дисциплинарно наказващия орган при налагане на наказанието да спазва закона. Защото не е оправдано да се налагат наказания само с оглед задоволяване на обществената нагласа, без да се спазва закона по отношение на полицейския служител. При извършено действие или бездействие във връзка със служебни задължения, с които са нарушени конкретни служебни задължения и конкретни правни източници, следва да се налагат наказания на онези основания, в чийто фактически състав са включени нарушенията на служебните задължения. В административната преписка и в заповедта не се съдържат описания на конкретни действия или бездействия на Христов, уронващи престижа на службата, тъй като само в тези случаи нарушението на етичните правила е основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. Описани са подробно задържането на наказания, повдигнатото обвинение и взетата мярка за неотклонение, но не са изследвани действия или бездействия от страна на служителя по отношение на притежанието на наркотичните вещества, които следва да се квалифицират като тежко дисциплинарно нарушение, засягащо общовалидни обществени ценности, водещо до накърняване обществения авторитет на институцията. Съгласно чл. 230, ал. 3 от ЗМВР дисциплинарно-разследващият орган е длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение. Изготвените справка и становище от комисията представляват хронология на действията, които не доказват по безспорен начин конкретни действия от страна на Христов в разрез със служебните му задължения или морала, поради което неправилно решението на АССГ следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. Предвид на гореизложеното, обжалваното решение на АССГ се явява неправилно, поради което следва да бъде отменено, а спорът - решен по същество. По изложените съображения следва да се отмени заповед № з-409/13.01.2012 г., издадена от директора на СДВР, с която на Христов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. По делото е направено искане от процесуалния представител на Христов за присъждане на разноски по делото. С оглед правните изводи и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Столична дирекция на вътрешните работи следва да заплати на Зоран Николов Христов сумата от 450.00 (четиристотин и петдесет) лева разноски по делото за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение