Решение № 11507 от 13.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл.160, ал.7 ДОПК във връзка с чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Сомос Швейцария ООД, чрез адв. Дюлгерова срещу решение 527 от 31.01.2022 г. постановено по адм.д.8119 по описа на Административен съд София град за 2021 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ Р-22221020006756-091-001 от 30.03.2021 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, изцяло потвърден с решение 910/17.06.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. София, с който на дружеството е отказано право на данъчен кредит в размер на 52 807.41 лв. по фактура 0000000147 от 03.09.2019 г. на Удинекс ЕООД. Според посоченото в касационната жалба решението е неправилно, като са налице всички основания по чл.209, т.3 АПК за неговата отмяна. В съдебния акт не са обсъдени изобщо твърденията посочени в жалбата, а само се изтъква, че липсва доставка и са потвърдени аргументите на органите по приходите. Не е обсъждано и поддържаното, че е налице доставка на МПС, въпреки липсата на нотариална заверка на договора за покупко-продажба. Автомобилът е платен на вноски и е предаден реално на ревизираното лице, като за това е съставен приемо-предавателен протокол на 03.09.2019 г. Всички правомощия свързани с автомобила са прехвърлени на купувача на тази дата. Прехвърлен е и рискът от погиване на МПС. След тази дата Сомос Швейцария ЕООД започва да използва автомобила за своята икономическа дейност отдаване под наем. Правото на собственост документално не е прехвърлено единствено поради обявената пандемия и невъзможността да се пътува или да бъде упълномощено лице за предприемане действия по прехвърлянето. Изводът за нереалност на процесната доставка по смисъла на ЗДДС е необоснован. Неправилно липсата на нотариална заверка на подписите на страните върху договора е приравнено на липса на доставка изобщо. Това обстоятелство е ирелевантно, както и липсата на регистрация на МПС-то в КАТ. За целите на облагането с ДДС е важно фактическото предаване на стоките и използването им за икономическата дейност на ревизираното лице. Извършено е авансово плащане по реална доставка, поради което ревизираното лице има право на данъчен кредит, тъй като са налице условията по чл.70, ал.2 ЗДДС. С изменението на ЗДвП, в сила от 01.01.2021 г. изискването за нотариална заверка на подписите не се изисква, когато приобретателят на МПС е в чужбина и за което няма последваща регистрация за движение в страната. Тази разпоредба не е съобразена от съдебния състав. Въз основа на горното се иска решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен процесния ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Директорът на Дирекция ОДОП София, чрез процесуален представител моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Подробни съображения в подкрепа на това свое искане развива в приложени по делото писмени бележки. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество изразява становище за нейната неоснователност. Не са налице касационни отменителни основния по смисъла на чл.209 АПК. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква на основание чл.69 и чл.71 ЗДДС само когато доставката, по която това право се претендира е извършена реално. Не е извършено прехвърляне правото на собственост върху автомобила, което налага извод, че не е налице реалност на доставката и правилно съдът е приел, че оспорения ревизионен акт за отказ за приспадане на право на данъчен кредит е законосъобразен. Предлага решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Върховен административен съд състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационните основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред АССГ е бил ревизионен акт Р-22221020006756-091/30.03.2021 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден изцяло от Директорът на дирекция ОДОП София с решение 910 от 17.06.2021 г., с който на Сомос Швейцария ООД е отказано право на данъчен кредит за данъчен период м.07.2020 г. по фактура 0000000147/03.09.2019 г. за доставка на лек автомобил БМВ, модел Х7М50Д с рег. [рег. номер] на стойност 264 037.05 лв. и начислен ДДС в размер на 52 807.41 лв. издадена от Удинекс ЕООД. Безспорно е прието по делото, че ревизираното лице е юридическо лице с адрес в Конфедерация Швейцария, без място на стопанска дейност на територията на страната. Регистрирано е по избор по реда на ЗДДС на 29.07.2020 г. През ревизирания период е извършвало краткосрочно отдаване под наем на лекия автомобил на територията на страната. Съгласно изискана справка от СДВР сектор Пътна полиция вх.58-00-2640/1/ от 08.01.2021 г. ревизираното лице не притежава процесното МПС. От дружеството е декларирано отдаване под наем на МПС през данъчни периоди м.07; м.08 и м.09.2020 г. за общо 28 дни и са издадени фактури с получател Алианз Енерджи България ЕООД. Дружеството е намерено и е потвърдило използването на автомобила, като издадените фактури са включени в счетоводството му и по тях е извършено плащане. Не са отразени в информационната система на НАП. По тази причина е направен извод, че сделките са оформени документално, но не са извършени реално. Тъй като сключения договор е без нотариална заверка на подписите, собстеността върху автомобила не е прехвърляна. Твърденията на жалбоподателят са, че автомобилът е придобит за нуждите на икономическата дейност, поради което е изпълнено условието на чл.70, ал.2, т.1 ЗДДС. Неправилно органите по приходите са приели,че не е налице право на данъчен кредит тъй като не е спазена формата на сключване договора за покупко-продажба на МПС. МПС-то е заведено в счетоводството на дружеството като актив и затова има право на незабавно приспадане на данъчен кредит. При така установените факти по делото, решаващият състав е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, съобразно изискването на чл.119, ал.2 ДОПК. Спазена е изискуемата форма по чл.120 ДОПК, като акта е мотивиран. Доказателствата послужили за издаване на РА са събрани по предвидения в ДОПК ред. Не се установяват съществени нарушения на процесуалния ред, които да бъдат самостоятелно основание за отмяна. По същество на спора АССГ приема, че органите по приходите правилно са отказали признаване ПДК по доставките фактурирани от Удинекс ЕООД. Съдът е споделил крайните изводи на органите по приходите, че не е възникнало право на данъчен кредит по процесната фактура, тъй като не е доказано реално осъществяване на документираната със същата доставка на лек автомобил. Реалността на доставката според органите по приходите и според решаващият състав на АССГ е обусловена от наличието на регистрация на МПС. При прехвърляне на собствеността на лек автомобил, за да е валидна продажбата, договорът задължително следва да е сключен в писмена форма. МПС-то е предмет на договор за покупко-продажба на изплащане и е сключен на 18.07.2019 г. Този договор не е нотариално заверен. Не са налице всички изискуеми от закона документи, удостоверяващи прехвърлянето на правото на собственост върху автомобила на Сомос Швейцария ООД. Последното е чуждестранно ЮЛ , без място на стопанска дейност на територията на страната, поради което за да се приеме регистрацията му в КАТ следва да е прекратена. Нови доказателства в хода на съдебното производство не са представени и не е бил оборен извода на ораните по приходите за липса на реална доставка. Въз основа на горното е отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу ревизионния акт. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че при разглеждане на спора следва да се разсъждава дали е прехвърлено правото на собственост на ревизираното дружество. Спорно между страните е било дали на ревизираното лице следва да се признае право на данъчен кредит и предадена ли е веща от доставчика. Според формираната трайна и относима практика на ВАС /адм.д.7050/2015 г.; адм.д.1839/2016 г.; адм.д.9323/2022 г. и др./ във връзка с чл. 6 ЗДДС, разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че доставка на стока с фактическото, а не правно прехвърляне на собствеността върху стоката. В тази връзка следва да се държи сметка не за прехвърляне право на собственост, а за регламентираното в чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО право на разпореждане със стоката като собственик. В този смисъл е и практиката на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 14 §1 от Директива 2006/112/ЕО понятието доставка на стоки не се отнася до прехвърлянето на право на собственост в предвидените от националното право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. Така например в тълкуването си по дело С-78/12, "Евита-К" ЕООД, СЕС уточнява, че "Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че във връзка с упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност понятието "доставка на стоки" по смисъла на тази директива и доказването на действителното осъществяване на такава доставка не са свързани с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки. Изрично в съдебната практика и на ВАС се приема, че следва да се установява предаване на стоката, без да се държи сметка за собствеността на стоката, а за нейното фактическо разпореждане. Данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Такова доказване в конкретния случай е проведено. Представени са доказателства за сключен предварителен договор за продажба на лекия автомобил, приложен е приемо-предавателен протокол, доказателства за плащане. Не е спорен и фактът, че МПС-то е заведено като дълготраен материален актив в счетоводството на ревизираното дружество и се използва в дейността му. Намерено е и дружеството, за което се твърди, че е ползвало под наем лекия автомобил - "Алианз Енерджи България" ЕООД, което е потвърдило последващата доставка на услуга и е представило доказателства за плащане. По тези съображения следва да се приеме, че правото на разпореждане с оглед получаването му и употребата, е прехвърлено към ревизираното лице, така както изисква Директива 2006/112/ЕО. Следва да бъде съобразено обстоятелството, обаче, че отказът да се признае право на приспадане на ДДС поради неизпълнение на задълженията, произтичащи от посочената разпоредба от Закона за движение по пътищата не намира никакво правно основание в Директива 2006/112. Задълженията по този закон всъщност нямат общо с предвидените в тази директива материални и процесуални изисквания и предпоставки за правото на приспадане. Посоченото основание за отказ произтича от приложимото национално законодателство в областта на ДДС. Посочената законова разпоредба, изискваща спазването на определена форма за прехвърляне на правото на собственост преследва цел, различна от целта да се разкриват измамите с ДДС. Тя е свързана с регистрацията и отчитането на МПС, но не и с възможността да бъде приспаднат ДДС. Следователно, евентуалното неизпълнение на въпросното задължение само по себе си не може автоматично да оправдае отказа да се признае на това лице правото да приспадне ДДС. Не са налице в РА и в мотивите на решението на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. София твърдения за участие на ревизираното лице в данъчна измама. Недопустимо е такова твърдение да се навежда едва в хода по същество с едно изречение от процесуалния представител на данъчната администрация. В нейна тежест е било, ако има съмнения за участие в измама, то да бъде установено безспорно и с надлежни доказателства. Такива доказателства не са събирани и обсъждани. По изложените съображения първоинстанционно решение следва да бъде отменено, както и обжалвания ревизионен акт. При този изход на спора в полза на касатора се дължи присъждане на разноски, но не е направено искане в този смисъл, поради което съдът не дължи произнасяне. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение