Решение № 373 от 23.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 377/2009 г.

Решение № 373 от 23.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 377/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Постъпила е касационна жалба от подсъдимия С. Я. Ж. против решение № 54 от 14.04.2009 г., постановено по вд № 61/09 г. на Апелативният съд - гр. Пловдив, като се претендира да са налице всички основания по чл. 348, ал. 1 НПК и се иска връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС жалбата се поддържа. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на направените оплаквания. За да се произнесе ВКС взе предвид и следното: С оспореното от подсъдимия решение, ПАС потвърдил присъдата на Окръжен съд - гр. Пазарджик, постановена по нохд № 23/09 г., с която подс. Ж. е осъден на основание чл. 354а, ал. 2, т. 4 във вр.с ал. 1, чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" и чл. 54 НК на 10 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване и на глоба в размер на 60 000 лева. К. съобрази горното, доводите на жалбоподателя, становището на прокурора и след проверка в пределите по чл. 347 НПК, ВКС I-во наказателно отделение установи: Жалбата е частично основателна. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, от кръга на тези по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Обстоятелствата по чл. 102 НПК са изяснени изцяло, посредством предвидените в закона доказателствени средства, в това число и чрез обясненията на подсъдимия, депозирани пред решаващия съд и тези дадени от него на досъдебното производство пред съдия, надлежно приобщени по реда на чл. 279 НПК. Съдът по същество не е кредитирал изцяло обясненията на подс. Ж., като е изложил съображения за това - виж л.59 от мотивите на първоинстанционната присъда и л.2 от мотивите на въззивното решение. ВКС е имал повод да вземе отношение по това, че когато въззивният съд възприема дейността на първата инстанция по оценката на доказателствата за него не съществува задължение да преповтаря съображенията му, какъвто е настоящият случай. Що се отнася дообясненията на подс. Ж., дадени от него пред ПАС, относно трудовата му ангажираност, то същите по своето съдържание са неконкретизирани и като такива предполагат извършването на оперативно издирвателни мероприятия, с каквито правощия съдът не разполага. Възражението, че изводите на съда за "придобиване и държане с цел разпространение" се основават на предположение е неоснователно. Към изложеното от решаващия съд, ВКС намира за необходимо да добави, че е обяснимо пренебрегването на изводите на експертите по комплексната съдебно- психиатрична и токсикологична експертиза относно данните за зависимост на подсъдимия, които са оценени като неубедителни с възможност за начална степен на злоупотреба с психоактивно вещество - хероин, както и показанията на св. Е., за когото е установена положително възможност правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях. При изложеното ВКС не установи основание за съмнение във фактите, приети за установени от съда по същество, тъй като не са нарушени процесуалните изисквания, гарантиращи формалната им правилност. В рамките на същите факти, законът правилно е приложен спрямо подсъдимия. Данните по делото не дават основание да се приеме, че са налице предпоставките за приложение на института на смекчената наказателна отговорност, поради което правилно наказанието на жалбоподателя е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона - по реда на чл. 54 НК. Обсъдени са всички обстоятелства по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Независимо от това определеното наказание лишаване от свобода в размер на 10 години е очевидно несъответно по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Надценено е значението на предходните осъждания на подсъдимия, необхванати от квалификацията на инкриминираното деяние, доколкото в голямата си част престъпленията, предмет на същите са в съвкупност. Наложеното наказание следва да се намали на седем години лишаване от свобода, размер най-пълно съответстващ на степента на обществена опасност на конкретното деяние и деец, в който смисъл оспореното въззивно решение следва да се измени. Водим от горното на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК, ВКС I-во наказателно отделение