Решение № 1337 от 2.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10127/2009 г.

Решение № 1337 от 2.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10127/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Юли Транс Лоджистик" ЕООД - гр. Русе, подадена чрез адв. П. Иванова против решение № 891/27.05.2009 г. на Варненския административен съд, I отделение, V-ти състав, постановено по адм. д. № 2407 по описа за 2008 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 180800182/29.05.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Русе, в частта, потвърдена с Решение № 421/28.07.08 г. на Директора на Д "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството е отказано правото на данъчен кредит в размер на 5 340 лв. по фактура № 580/20.12.06 г., издадена от " ЕООД "Корект 93". В полза на Д "ОУИ" е присъдена сумата от 396,36 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Касаторът счита, че е установено чрез заключенията по съдебно-счетоводните експертизи (ССчЕ), че дружеството е закупило пшеница, произведена от ЗС "Надежда". Стоката е отчетена в счетоводните регистри, като всеки от предходните доставчици е начислил и внесъл дължимия ДДС. Съдът трябвало да кредитира констатираното в допълнителното заключение, че пшеницата е била на съхранение в лицензиран публичен склад в с. Червена вода и е транспортирана оттам. Част от транспорта е осъществен чрез холдингово дружество на "Агроном" ООД. Вещта е предадена, респективно собствеността върху нея е прехвърлена и е платена цената. Касаторът моли за уважаване на жалбата и присъждане направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като доставчиците не са притежавали документи за собственост на стоката, липсват доказателства за нейното транспортиране и съхранение, поради което не е налице доставка и реална сделка по смисъла на чл. 6 и на чл. 24 от ЗДДС (отм.). Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. Установено е, че през данъчен период м. 12.06 г. "Юли транс Лоджистик" ЕООД е упражнило правото на данъчен кредит по фактура № 580/20.12.06 г. с предмет "пшеница" с. Червена вода - 100 тона, издадена от ЕООД "Корект 93". Проверката е констатирала начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм., но приложим за периода). Стоката е закупена от "Агроном" ООД, транспорта е от касатора директно от склада на "Агроном" ООД в с. Червена вода. Насрещната проверка на доставчика е установила закупуване на стоката от ЗС "Надежда", складирана в склад, находящ се в гр. Борово. Транспортни разходи до прекия доставчик не са извършвани, а ЗС "Надежда" е производител. Разплащането между доставчиците е по банков път. Заключението по ССчЕ потвърждава констатациите за счетоводното отчитане на сделката, но според вещото лице е невъзможно установяване на обстоятелството откъде, и с какви транспортни средства е транспортирана пшеницата от доставчиците ООД "Агроном" и "Корект - 93" ЕООД. Заключението по допълнителната експертиза относно транспортирането не е кредитирано. Съдът е направил изводи, че разпоредбата на чл. 28 от Закона за съхранение и търговия със зърно изисква форма за действителност на сделките за прехвърляне на собственост върху зърно. Въпреки дадените указания дружеството не е направило пълно доказване за наличие на прехвърляне правото на собственост върху стоката, която не е била определена по съгласие на страните и не е предадена. Решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗСТЗ е необходима писмена форма, когато предмет на доставката е зърно. Наличието на фактура, съдържаща всички реквизити по чл. 7 от ЗСч. може да се възприеме, като заместваща договора, ако от нея може да се направи категоричен извод за страните по доставката, вида на стопанската операция, количеството и цената на доставката. Само наличието на такава фактура или пък на договор обаче не е достатъчно за да се приеме, че е налице реалност на доставката по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), защото законът изисква да се представят доказателства за реалното прехвърляне на собствеността върху стоката. Правилно административният съд не е кредитирал допълнителното заключение на вещото лице, след като констатациите за транспортирането на пшеницата от склада в гр. Борово до този в с. Червена вода са направени въз основа на несъбрани по делото доказателства - товарителници (представени на експерта от неизвестно лице). Във връзка със съхранението на зърното в лицензирания склад, (който не е собственик на търговеца), последният е трябвало да притежава протокол за приемане и договор за влог на зърното, предвид разпоредбите от ЗСТЗ. Приетото зърно следва да се отрази в складовия регистър. Видно е по делото, че "Корект - 93" ЕООД не е придобивал собствеността върху 100 тона пшеница, като според представителя на дружеството, то е само посредник при сделката, без да е транспортирал и получавал стоката. Обосновани са първоинстанционните изводи, че доставчикът няма собствени или наети складове за зърно, а оттук и нейното транспортиране до склада в с. Червена вода. При липсата на касационни основания, решението на ВАдмС трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на I А отделение,