Решение № 4 от 5.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5059/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на И. Б. Т. от [населено място], обл.Разград, срещу Решение 321 от 11.04.2025г., постановено по адм. дело 16/2025г. по описа на Административен съд Разград. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се уважи иска за осъждане на Дирекция социално подпомагане(ДСП) Разград да му заплати месечни социални помощи за периода 01.02.2024г. 30.08.2024г. Ответникът Дирекция социално подпомагане Разград не взема становище по така депозираната касационна жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. За да отхвърли жалбата на Т., първостепенният съд е приел, че за ответната Дирекция не е било налице законово основание за осъществяване на дължимо фактическо действие плащане на дължими месечни социални помощи за исковия период, поради наличие на влязъл в сила административен акт. Настоящият касационен състав, с оглед дължимата служебна преценка по чл.218 ал.2 АПК, касаеща проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира следното. Административният съдия е квалифицирал депозираната жалба на Т.(след направено уточнение) като претенция по чл.256 ал.1 АПК. Посоченият правен институт създава възможност всеки субект, засегнат от незаконосъобразно бездействие на административен орган, по негово задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, да може да го оспори безсрочно пред съд, като с решението си последния да осъди органа да извърши това дължимо по силата на закона действие в определен от съда срок. Или ответник в това производство е административен орган. В случая с определението си по хода от 24.01.2025г. първоинстанционният съд на първо място неправилно е конституирал в производството по чл.256 ал.1 АПК като ответник учреждението ДСП Разград, т.е. производството се е развило между ненадлежни страни, поради което съдът е постановил едно недопустимо решение. Или налице е касационното основание по чл.209, т.2 АПК за обезсилване на постановеното по делото решение. От друга страна, по делото е било установено, че със Заповед ЗСП/Д-РР/174 от 08.03.2024г. на Директор ДСП Разград(който акт като необжалван се явява стабилен административен акт), считано от 01.02.2024г. е прекратена отпусната с предходна заповед от 15.01.2024г. на същия орган, месечна социална помощ за допълване на доходите на Т.. Доколкото социалните помощи се отпускат и се следват за плащане на правоимащите лица само след развило се специално производство, уредено в Закона за социалните помощи или подзаконовите актове по прилагането му, то те (вкл. тяхното плащане) не може да бъде дължимо пряко по силата на нормативен акт. В разглеждания случай е налице стабилен административен акт, който отрича съществуването на това право, а съдебното решение по приложеното адм. дело 119/2024г. по описа на Административен съд Разград касае разрешаване на последващи въпроси относно евентуалното лишаване на Т.(като лице, недобросъвестно получило социални помощи) за напред, за срок не по-дълъг от една година, от възможността да претендира отпускане на такива помощи. Т.е. то е неотносимо към дължимостта на помощите за периода 01.02.2024г. 30.08.2024г. При това положение е налице пречка за предявяване на претенция за извършване на фактическо действие(плащане), като произтичащо пряко от нормативен акт. Или формираният първоначален извод за развито между ненадлежни страни производство по чл.256 ал.1 АПК обосновава извод за обезсилване на съдебното решение, а изложените впоследствие аргументи обосновават извод за липса на необходимост от връщане на делото на първата съдебна инстанция за повторното му разглеждане. Т.е. съдебното производство по искането на Т. следва да бъде прекратено. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.3 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,