Решение № 44 от 3.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 250/2011 г.

Решение № 44 от 3.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 250/2011 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ПТК "П." [населено място] е подала срещу решение от 16.07.2010 г. по гр. д. № 4081/2006 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение по гр. д. № 5388/2005 г. на СРС. Касационните доводи са за нарушение на процесуалния закон и неправилно прилагане на материалния закон. Ответникът по касация СО-Район "Н.", намира касационната жалба за неоснователна. С определение от 3.10.2011 г. по чл. 288 ГПК е допуснато извършване на касационна проверка на въззивното решение по разрешените с него процесуални въпроси: за съвкупната преценка на доказателствата по делото и за необходимостта от изслушване на експертиза относно факти с правно значение, за установяване на които са необходими специални познания, както и по материалноправния въпрос: ако постройката е изградена с временен статут, приложим ли е института на приращението по отношение на нея. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и намери следното: С потвърдено от въззивния съд решение по гр. д. № 5388/2005 г. на СРС е уважен предявен от Столична община - район "Н. " срещу касатора вещен иск, като е признато за установено, че Столична община е собственик по приращение (чл. 92 ЗС) на едноетажна постройка-павилион, с предназначение сладкарница, застроена на площ от 120 кв. м. в УПИ IV, кв. 18а, по плана на [населено място] и е отменен на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) съставен констативен нот. акт № 39, т. 2, рег. № 6569, н. д. № 208/2002 г. на нотариус рег. № 438 в полза на касатора. По делото е установено, че касаторът е построил павилион, използван за сладкарница, в УПИ IV, кв. 13 по плана на [населено място], отреден за кметство, културен дом и кафе-сладкарница с плана от 1990 г., който имот след влизане в сила на ЗМСМА е публична общинска собственост, а преди това държавна собственост. Данни за това се съдържат в представените актове за ДС № № 561, 562 и 533 от 1988 г. и акт за публична общинска собственост № 2242 от 24.09.2001 г. С приета техническа експертиза е установено, че павилионът е изпълнен от метална конструкция върху бетонови основи, която конструкция е затворена с метални платна. Не се установява за извършеното строителство да е издадено разрешение от собственика на терена. С писмени доказателства е установено, че сградата е заведена в баланса на кооперацията като дълготраен материален актив от 1986 г., декларирана е пред териториална данъчна дирекция с декларация от 28.04.1983 г. от ПТК "Подкрепа", която е заплащан данък сгради. Със свидетелски показания е установено, че е построена през 1982 г. със средства на кооперацията. Съдът е намерил, че касаторът не е установил чрез пълно и главно доказване павилионът да е построен със средства на кооперацията. Приел е, че след като е построена в държавен, а сега общински терен, по разпореждане на закона ЗМСМА е станала общинска собственост и удостовереното в акта за частна общинска собственост не е оборено. Изводът е направен в нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е изведен от обсъждането само на част от доказателствата, без да е извършена съвкупна преценка на всички и не е определено доказателственото им значение. С косвени доказателства е установено, че сградата е построена през 1982 г. със средства на ПК "С. ", [населено място], индиция за което е обстоятелството, че кооперацията я е декларирала през 1986 г. и е заплащала следващия се данък сгради за нея, поела е данъчно задължение, което възниква по отношение на собственика на сграда. Тези доказателствени факти установяват по косвен начин, че павилионът е построен със средства на кооперацията, поради което общината не е станала собственик на сградата на основание чл. 2, ал. 3 ЗОС отм. Без правно значение е фактът, че не се установява на кооперацията да е било учредено право на строеж. Това изискване не е поставено в нормата на чл. 2, ал. 3 ЗОС отм. Основателно е възражението, че нормата на чл. 2, ал. 3 ЗОС (отм.) не се прилага по отношение на постройките с временен статут, изградени на основание чл. 120 ЗУТ. Ищецът се позовава на придобивното основание приращение, а то предполага изграденото да има постоянен градоустройствен статут. Същия статут на постройката обосновава и приложението на нормата на чл. 2, ал. 3 ЗОС, ако се установи и другият елемент от фактическия състав - тя да е построена със средства на кооперацията. По делото е установено, че павилионът е построен в имот, отреден за обществени нужди - кметство, културен дом и кафе-сладкарница. Това е налагало назначаването на експертиза, която след като съобрази предвижданията на дворищната и уличната регулация, действала към момента на построяване на обекта сладкарница да даде заключение зали сградата е построена в изпълнение на тези предвиждания и дали има постоянен градоустройствен статут. В случай, че се установи, че сградата е с временен статут, предвид характеристиката й на павилион и начина на изпълнението й, то от това следва, че правото на собственост върху нея не може да бъде придобито на основание приращение. Тя подлежи на премахване по реда, установен в ЗУТ, а материалите, от които е построена, са собственост на този, който я е построил. Непопълването на делото с относимите факти е довело до постановяване на необосновано решение, което е основание за отмяната му и връщане на въззивния съд за постановяване на ново решение, след изясняване на описания по горе факт относно статута на построения обект павилион-сладкарница. По изложените съображения Върховният касационен съд, I г. о.