Решение № 68 от 4.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4618/2012 г.

Решение № 68 от 4.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4618/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по жалби на директора на Дирекция "ОУИ"-гр. Варна при ЦУ на НАП и на "Ланс БГ Ентерпрайсиз" ООД със седалище и адрес на управление гр. Провадия, ул. "Васил Коларов" № 27, вх. А, ап. 10, представено от адв. Марин Маринов, срещу решение № 2778/25.11.2011 г. по адм. дело № 3451 по описа за 2010 г. на Административен съд гр. Варна. Първият касатор оспорва решението в частта му, с която е отменен ревизионен акт № 03100067 от 12.07.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 723/24.09.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, в частта, в която е начислен ДДС по осъществен от "Ланс БГ Ентерпрайсиз" ООД ВОД през д. п. м. 06.2008 г. в размер на 31 902,33 лв., през д. п. м. 07.2008 г. в размер на 55 409,52 лв., д. п. м. 08.2008 г. в размер на 19 003,57 лв., м. 09.2008 г. в размер на 20 180,92 лв., ведно със съответните лихви, по фактури издадени от "Ланс БГ Ентърпрайсиз" ООД към "FАBRIK DESIGN S. R. L и "CONSUELA SRL", както и в частта на непризнато право на данъчен кредит за д. п. м. 07.2008 г. в размер на 400 лв. и за м. 08.2008 г. в размер на 200 лв. Инвокират се оплаквания за противоречие на решението с материалния закон. Отрича се установеността на изпълнението на доставките извън територията на страната на територията на друга държава членка, като условие на ВОД. Вторият касатор обжалва решението на АС гр. Варна в отхвърлителната му част относно непризнато право на данъчен кредит по фактури издадени от "Кинго" ООД в размер на 439 008 лв. за д. п. м. 08.2008 г. Общо се изброяват отменителните основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Всеки от касационните жалбоподатели иска отмяна на оспорената от него част на съдебния акт и отрича основателността на насрещните жалби. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационните жалби. Като обсъди доводите на страните и след проверка на първоинстанционния съдебен акт в обхвата по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС Варна РА № 03100067 от 12.07.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна са установени в тежест на "Ланс БГ Ентерпрайсиз" ООД задължения за ДДС за деклариран но неосъществен ВОД на строително желязо към "FАBRIK DESIGN S. R. L. с VIN RO 16596121 за д. п. м. 06.2008 г. - ДДС в размер на 31902,33 лв.; за м. 07.2008 г. - в размер на 55 409,52 лв. и за д. п. м. 08.2008 г. в размер 19 003,57 лв. и за д. п. м. 09.2008 г. в размер на 20 180,92 лв. за неосъществен ВОД към "CONSUELA SRL" с VIN RO 18540410. Приходната администрацията е отрекла реалното извършване на доставките с място на изпълнение на територията на друга държава членка с позоваване на формуляри "SCAC 2004", събрани и предоставени по линия на международното сътрудничество от румънската данъчна администрация, според който "FАBRIK DESIGN S. R. L. е "липсващ търговец", ДДС номерът е прекратен и търговецът е под разследване. За "CONSUELA SRL" е установено, че е "неактивен данъкоплатец", ДДС номерът е деактивиран и фирмата ще бъде криминално разследвана. С резултатите от насрещна проверка на превозвача "МН Русе Шипинг" ООД е обоснован извод за недоказаност на извършения превоз на стоките по фактурите до Румъния, а съответно и правото на приспадане на данъчен кредит по издадените за превоза фактури с № 1682/17.07.2008 г. и № 1705/28.07.2008 г. на стойност 1000 лв. и ДДС в размер на 200 лв., както и фактура № 1723 от 01.08.2008 г. на стойност 500 лв. и ДДС 100 лв. Относно доставките от "Кинго" ООД и издадените фактури през д. п. м. 08.2008 г. за строително желязо е установено, че ДДС в размер на 439 008 лв. е начислен неправомерно, поради установената в хода на ревизията липса на доставка. Аргументите на органа по приходите са липсата на стоки от този вид у предходния доставчик "Калиакра Крафт Къмпани" ЕООД, на наети лица за изпълнението на доставката, както и доказателства за отделяне на родово определените вещи. Взето е предвид и обстоятелството, че регистрацията по ЗДДС на първичния доставчик е прекратена преди извършването на доставките към прекия доставчик и съответно не са издавани фактури, респ. такива не са отразявани в СД за периода 01.07.2008 г. - 31.08.2008 г. За да отмени РА в частта относно определените задължения за ДДС по ВОД, съдът е приел, че жалбоподателят е доказал предпоставките по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, като условие за облагането им с нулева ставка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС. С позоваване на решението на СЕС по делото Teleos е аргументирал съответстващата и на изискванията на чл. 45 от ППЗДДС доказателствена активност на ДЗЛ. Ценил е като доказателствени средства по чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС представените ЧМР и писмени потвърждения за доставките. Обсъдил е съответствието на международните товарителници с изискванията на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки и доказателственото им значение при действието на чл. 9, ал. 1 от Конвенцията. Съдът е коментирал отликата в наличните реквизити на ЧМР представени в хода на ревизията и тези приобщени при съдебното дирене в контекста на правилото на чл. 5 от Конвенцията и при констатация на съответствие на товарителниците с изискванията за форма е обосновал правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите издадени от превозвача. Изцяло е възприел фактическите и правните изводи на приходната администрация за доставките от "Кинго" ООД, включително и относно неправомерното начисляване на ДДС с препратка към чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и отричането на правото на приспадане на данъчен кредит. Решението е правилно. Доказването на предпоставките на ВОД по чл. 7 от ЗДДС е силно формализирано. По препращане от чл. 53, ал. 2 от ЗДДС кръгът на писмените доказателствени средства, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. В двете точки на чл. 45 от ППЗДДС са изброени лимитативно две групи от документи, които доставчика на стоки следва да представи за да докаже наличието на ВОД - документи за доставката и документи удостоверяващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. В случая е безспорно наличието на документи от първата група, а е спорен въпросът за наличие на документи от втората - за транспортиране на стоките от България за Румъния. Първият касатор поддържа, че липсват доказателства от втората група за транспортиране на стоките от трето лице-превозвач, поради липса на "съпътстващи документи" - пътни листа, ТИР карнети, документи за гориво, кантарни бележки и др. Оплакването е неоснователно. Представянето от доставчика по ВОД на документи различни от тези по чл. 45, т. 2, б. "а", "б" или "в" от ППЗДДС, доказващи извършването на ВОД е недължимо и от непредставянето им не могат да се правят изводи във вреда на ДЗЛ. Правилно е позоваването от АС Варна на обвързващата националните юрисдикции практика на СЕС по дело С-409/04 /делото Teleos/. В т. 51 от решението се настоява, че да се задължи данъчнозадълженото лице да представи убедително доказателство, че стоките физически са напуснали държавата-членка на доставката, не гарантира правилното и ясно прилагане на освобождаванията. Напротив, това задължение поставя данъчнозадълженото лице в положение на несигурност относно възможността за прилагане на освобождаване за неговата вътреобщностна доставка или относно необходимостта да се включи ДДС в продажната цена. В тази посока е и по-актуалната практика на Съда по дело С-273/11. Тълкувайки чл. 138, § 1 от Директива 2006/112 Съдът е обусловил възможността на продавача да се откаже ползването от правото на освобождаване на вътреобщностна доставка от установяване, с оглед на обективни фактори, че той не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването или че е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била замесена в извършена от приобретателя измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в тази измама. Твърдения за противоречаща на изискването на директивата активност или за участие в измама приходната администрация не въвежда и не доказва. В приложимата редакция на чл. 45 от ППЗДДС - тази от ДВ бр. 101/2006 г., т. 2 включва три букви, като изпращането или транспортирането на стоката се установява алтернативно с три групи документи. В първите две хипотези /на б. "а" и "б" / доказването на изпращането или транспортирането се осъществява с транспортен документ или писмено потвърждение от получателя, като в първата транспортът се осъществява от трето лице без значение за чия сметка, а във втората е за сметка на доставчика. При доставка за сметка на получателя необходимо и достатъчно е доказването с писмено потвърждение за получаване - чл. 45, т. 2, б. "в" от ППЗДДС. В конкретния случай дружеството-доставчик на стоката е представило транспортен документ - международни товарителници, ведно с писмени потвърждения за получаване на стоката. Тези писмени актове са обсъдени в детайли от решаващия съд за всяка доставка с индивидуализиране на товарителницата и отразяване на факта на подписването й от изпращача, получателя и превозвача. Конвенцията не съдържа изискване за симултантност на подписването на товарителницата. Възможно е сукцесивното осъществяване на фактическия състав по превоза, при което отсъствието на подпис за превозвача в представените в хода на ревизионната производство товарителници и наличието на такъв в приетите от съда не ги прави неубедителни като доказателствен източник за фактите по чл. 9, ал. 1 от Конвенцията - условията на договора и получаването на стоката от превозвача. Правилно съдът е възприел убеждаващото въздействие на ЧМР съобразявайки презумптивната доказателствена сила по цитирания чл. 9, ал. 1 от Конвенцията. Ирелевантен за реалността на ВОД е фактът на предприети действия за прекратяване на регистрацията по ДДС на получателя. Не случайно в решението на Съда по дело С-273/11 се подчертава, че освобождаването на вътреобщностна доставка по смисъла на чл. 138, § 1 от Директива 2006/112 не може да бъде отказано на продавача с единствения довод, че данъчната администрация на друга държава членка е пристъпила към заличаване на идентификационния номер по ДДС на приобретателя, което, макар и да е станало след доставката на стоката, проявява действието си ретроактивно, от дата, предхождаща тази доставка. Не се основава на действащите процесуални норми тезата на касационния жалбоподател за недостоверност на представените към фактурите ЧМР и писмени потвърждения от получателите по ВОД заради битието им на частни документи и начина на приобщаването им към доказателствения материал. Следва да се има предвид, че материална доказателствена сила частните документи не притежават /арг. за противното чл. 179, ал. 1 от ГПК, както и чл. 180 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/. Представянето на такъв документ логично е за установяване на благоприятни за страната обстоятелства /чл. 154, ал. 1 от ГПК/ и инициирането от нея на допускането и събирането на доказателствата по този доказателствен източник не го лишава от доказателствена стойност. Истинността на обсъжданите писмени доказателствени средства не е оспорена и на тях съдът може да основе фактическите си изводи. Убеждаващото им въздействие не се разколебава от обстоятелството, че при следваща във времето извършването на ВОД проверка на румънската данъчна администрация получателите по доставката не са открити. При тези установявания, изводите на съда за наличието на доказателства за наличието на ВОД на стоки от ответника "Ланс БГ Ентерпрайсиз" ООД в друга страна членка, са законосъобразни. Щом според чл. 53, ал. 1 от ЗДДС тази категория доставки се облагат със ставка нула, то дружеството-доставчик не дължи ДДС за тях. Ето защо, като е отменил оспорения РА в тази му част, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. С ЧМР е доказано и извършването от "МН Русе Шипинг" ООД на транспортни услуги по фактури с № № 1682/17.07.2008 г., № 1705/28.07.2008 г. и 1723 от 01.08.2008 г. Бидейки получател на облагаема доставка и притежавайки документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС "Ланс БГ Ентерпрайсиз" ООД е субект на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Отричането на това право с РА е неправомерно, а отмяната на тази част от утежняващия административен акт - правилно. Обратно, предпоставките за съществуването на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 и по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, не са осъществени за доставките по фактурите издадени от "Кинго" ООД в д. п. м. 08.2008 г. за строително желязо. Притежаването на данъчна фактура е недостатъчно за упражняването на правото. При условията на насрещно доказване приходната администрация е установила липсата в партимониума на доставчика "Кинго" ООД на правата предмет на доставките заради невъзможността да ги придобие от неговия доставчик "Калиакра Крафт Къмпани" ЕООД. Дължимо е оставянето в сила на решението на АС Варна. При този изход на спора на никоя от страните не се следват деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение