Решение № 2715 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10449/2010 г.

Решение № 2715 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10449/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Йорданка Александрова Димитрова срещу решение № 1989 от 17.06.2010 г., постановено по административно дело № 2370 от 2010 г. на Административния съд - София-град, 24-ти състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу експертно решение (ЕР) № 0149 от зас. № 020 от 8.02.2010 г. на НЕЛК по нервни болести, с което е потвърдено частично ЕР № 1918 от зас. № 122 от 23.09.2009 г. на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) - общи заболявания при МБАЛ "Д-р Ст. Илиев" АД - Монтана, с което са били отменени болнични листове № 2227438, 0718207, 0709381, 0709573, 0717254, 0717286, 0717321, 1907279 и 1907534, издадени на Йордана Александрова Димитрова от различни медицински центрове в гр. Монтана. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), не изразява становище по касационната жалба Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност. Върховният административен съд - шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - София-град, по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ), е оспореното от Йордана Александрова Димитрова ЕР № 0149 от зас. № 020 от 8.02.2010 г. на НЕЛК по нервни болести в частта, с която е потвърдено ЕР № 1918 от зас. № 122 от 23.09.2009 г. на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) - общи заболявания при МБАЛ "Д-р Ст. Илиев" АД - гр. Монтана, с което са отменени болнични листове № 2227438, 0718207, 0709381, 0709573, 0717254, 0717286, 0717321, 1907279 и 1907534, издадени от ЛКК на Йордана Александрова Димитрова. В мотивите на експертното решение на НЕЛК е посочено, че решението се взима по документи на основание чл. 43, ал. 3 от отменения Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (правилника). Констатирано е, че при издаването на първичния болничен лист - № 2227438, е нарушен чл. 10, ал. 1 от НМЕР от 2005 г., а по отношение на останалите болнични листове административният орган е приел, че при издаването им са нарушени разпоредбите на чл. 22 и 26 от Правилника. За да отхвърли оспорването, административният съд е приел, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и точно прилагане на материалноправните разпоредби. С постановеното от административния съд решение е отхвърлена жалбата на настоящата касаторка с мотивите, че административният орган правилно е приел, че при издаването на процесните болнични листове са допуснати нарушения на визираните в нормативната уредба императивни изисквания - чл. 22 и 26 от Правилника (отм.), както и че по отношение на първичния болничен лист - № 2227438, бил нарушен чл. 10, ал. 1 от НМЕР от 2005 г. (отм.). Касаторката твърди, че решението на административния орган е постановено при липса на мотиви, както и в противоречие с нормите, уреждащи сроковете за обжалване на решенията на ЛКК. Това възражение е било направено и пред първоинстанционния съд, който обаче не го е обсъдил. Решението - предмет на съдебен контрол от настоящата инстанция, е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Административното производство по реда на чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗЗ е започнало по жалба от осигурителя - директора на Професионалната гимназия по лека промишленост (ПГЛП) гр. Монтана - Незабравка Тасова, подадена чрез ТП на НОИ - РУСО - гр. Монтана и изпратена на ТЕЛК - Монтана с писмо с изх. № 1843-1 от 04.09.2009 г. (лист 34 от първоинстанционното дело) с приложени към нея болнични листове, издадени от ЛКК. С ЕР на ТЕЛК № 1918 от зас. № 122 от 23.09.2009 г. са отменени болнични листове: № 2227438/4.02.2009 г., № 0718207/12.02.2009 г., № 0709381/4.03.2009 г., № 0709573/24.03.2009 г., № 0717254/13.04.2009 г., № 0717286/7.05.2009 г., № 0717321/25.05.2009 г., № 1907279/12.06.2009 г. и № 1907534/2.07.2009 г. Съществено за спорното правоотношение е установяване на датата, на която са били оспорени процесните болнични листове от директора на ПГПЛ. По делото липсва приложена жалбата на осигурителя, а съдът не е изпълнил задължението си да я изиска служебно заедно с административната преписка. Безспорно е, че при постановяването на обжалваното решение не е изследван въпросът налице ли са били основания за произнасяне от ТЕЛК по тези девет болнични листове, визирайки евентуалната дата на подаване на жалбата от осигурителя. Това е релевантният факт, тъй като ако се установи, че жалбата, по която е инициирано производството, е подадена след изтичането на предвидения за оспорването им 14-дневен срок, то това ще означава, че производството пред ТЕЛК е било недопустимо като образувано по просрочена жалба. В Закона за здравето - чл. 112 и 113, законодателят е предвидил специален ред за административен контрол на актовете, издавани от органите на експертизата на работоспособността. Тези разпоредби като специални по отношение на разпоредбите на АПК намират приложение в случая. Това означава, че трябва да бъде изчерпан редът за административен контрол, предвиден в чл. 112 и 113 от ЗЗ, съгласно които болничните листове, издадени от лекуващия лекар, могат да се обжалват в 14-дневен срок от получаването им пред ЛКК, а тези, издадени от ЛКК, се обжалват в 14-дневен срок от получаването им пред ТЕЛК. Експертното решение на ТЕЛК може да се обжалва пред Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), съгласно чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ, а експертното решение на НЕЛК ще подлежи на обжалване пред Административния съд - София-град, по реда на АПК. Спазването на законоустановените с чл. 112, ал. 1 от ЗЗ срокове и ред за обжалване пред по-горестоящия по степен орган на актовете на по-долустоящия е задължително и нарушаването им води до незаконосъобразност на постановеното решение по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. В настоящия случай съдът е следвало да провери дали е била спазена установената процедура, което означава, че на първо място е следвало да провери дали жалбата на осигурителя срещу издадените болнични листове е подадена в предвидения за това срок. Ако жалбата срещу тях е била просрочена ще следва, че процесните болнични листове са влезли в сила и ще породят съответните правни последици. Съгласно чл. 113, ал. 3 от ЗЗ решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички. Предвид изложеното решението на административния съд се възприема от настоящия тричленен състав на Върховния административен съд като постановено при неизяснена фактическа обстановка, с оглед на което е необосновано. При това положение и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Административния съд - София-град, при което съдът да установи и изясни всички относими за спора факти и обстоятелства при съобразяване с указанията, изложени по-горе. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,