Решение № 16276 от 27.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4401/2018 г.

Решение № 16276 от 27.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4401/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ София-град срещу решение № 1297 от 28.02.2018 г., постановено по адм. д. № 12433/2016 г. по описа на Административен съд – София-град, Трето отделение, VІІ състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответниците – Й. Латинов, А. Дамянов и С. Горанова, и тримата чрез адвокат Иванова, оспорват касационната жалба и молят решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд – София-град е отменил решение № 1040-21-317 от 11.11.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане № РМ-5-21-00078536 от 28.10.2015 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО за събиране на суми по ревизионен акт за начет № РМ-5-21-00041332 от 6.07.2015 г. на контролен орган по чл. 107 КСО. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата касационна инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо, като постановено от компетен съд, в рамките на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба. Касационният жалбоподател не сочи като отменително основание нарушение на съдопроизводствените правила. Но разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК задължава настоящата инстанция да следи служебно за съответствието на решението с материалния закон. Събраните от първоинстанционния съд доказателства в случая препятстват извършването на тази проверка, поради неизяснена фактическа обстановка. Отговорността на лекарите - участвали при изготвяне на експертно решение № 2761 от заседание № 148 от 25.09.2013 г. на ТЕЛК по чл. 110, т. 1 КСО, каквито са доктор Й. Латинов, доктор С. Горанова и доктор А. Дамянов за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване, настъпили вследствие на изплатената пенсия за инвалидност на Д. Ванева може да бъде ангажирана само при отменен от НЕЛК акт на медицинската експертиза, като отмяната трябва да се дължи на нарушаване на нормативни разпоредби. В случая отговорността е реализирана само по отношение на доктор Й. Латинов. От данните по първоначалното дело се установява, че с експертно решение № 348 от заседание № 60 от 10.04.2014 г. на НЕЛК, Специализиран състав по вътрешни болести е отменено експертно решение № 2761 от заседание № 148 от 25.09.2013 г. на ІІ състав на ТЕЛК към " Първа МБАЛ" - София. При съпоставка на цитираните решения става ясно, че докато съставът на ТЕЛК приема за водеща диагноза "Хронична исхемична болест на сърцето", то според състава на НЕЛК водещата диагноза е "Язва на дванадесетопръстника", за която приема, че се следват 0 % ТНР. По отношение на сърдечното заболяване НЕЛК признава 40 % ТНР, както и ТЕЛК, но по различни пунктове от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) По делото не е било изяснено по какви причини е била променена водещата диагноза, определена от лекарите от състава на ТЕЛК и как се отразило това на оценката на установените увреждания и обусловеният функционален дефицит, съобразени със съответната отправна точка, съгласно приложение № 1 към НМЕ. По делото не се съдържа цялостен анализ на представената медицинска документация, обективизираща увреждането и функционалния дефицит на Д. Ванева, от който анализ да стане ясно на какво се дължи разликата между определения от ТЕЛК 52 % трайно намалена работоспособност (ТНР) и определения от НЕЛК 46 % ТНР, на базата на съпоставка между пунктовете на двете експертни решения, в които има различия. Не е изяснено възможно ли е последните да позволяват експертна преценка на трайно намалената работоспособност по дадени пунктове включваща "от" – "до" или се дължат на точно фиксирани, нормативно регламентирани проценти. Не е изследван и въпроса относно провежданото от лицето лечение в периода между изготвяне на експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК, както и възможно ли е към момента на последното решение на НЕЛК да е налице подобряване на здравословното му състояние. Изготвената по делото експертиза не отговаря на тези изисквания, предвид познанията на вещото лице в тясна медицинска област, изключваща водещата диагноза по експертното решение на ТЕЛК и неборавенето му с оценката на трайно намалената работоспособност, регламентирана от Наредбата на медицинската експертиза и приложенията към нея. То не сочи по кои пунктове от последните определя нулев процент за заболяването, прието за водеща диагноза от НЕЛК, но казва, че за това заболяване се следва такъв процент въз основа на медицинската документация, което е индиция за нарушение на нормативни разпоредби, несъобразена от съда. За да се направят правни изводи относно отговорността на лекарите, изготвили експертното решение на ТЕЛК, е необходимо тези изводи да бъдат предшествани от изследване на медицинска документация, оценка на трайно намалената работоспособност на Д. Ванева и провежданото от нея в годините на експертизиране лечение. Посочените в тези мотиви въпроси не са от компетентността на съда, предвид липсата на специални знания. С оглед така изложените мотиви, касационната инстанция не може да провери окончателните изводи на съда, които са в смисъл, че при постановяване на решението си лекарите от състава на ТЕЛК са действали в рамките на своята професионална квалификация и оперативна преценка, поради което не са допуснали нарушения на нормативни разпоредби. На основание чл. 98, ал. 7 от КСО в случаите, когато решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. При съобразяване с разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО лекарите-членове на комисията следва да носят отговорност за периода до влизане в сила на експертното решение на НЕЛК, с което е отменено експертното решение на ТЕЛК, при липса на данни първото решение да е било оспорено по съдебен ред. Въпросът за това на коя дата експертно решение № 348 от заседание № 60 от 10.04.2014 г. на НЕЛК, Специализиран състав по вътрешни болести е влязло в сила не е изследван в първоинстанционното производство. В тази връзка са налице и нечетливи доказателства. Така неизяснената фактическа обстановка не позволява на касационната инстанция да се произнесе по приложението на материалния закон, с оглед разпоредбата на чл. 220 АПК. Ето защо оспореното решение следва да бъде отменено и при условията на чл. 222, ал. 2 АПК, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд. Предвид неокончателния резултат по делото разноски в полза на ответниците не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,