Решение № 121 от 17.06.2019 г. на ВКС по н. д. № 465/2019 г.

Решение № 121 от 17.06.2019 г. на ВКС по н. д. № 465/2019 г., I н. о., НК, докладчик съдията Христина Михова Касационното производство пред ВКС е образувано по постъпила жалба, подадена от защитника на подсъдимия Д. С. К. срещу въззивна присъда № 6/09.01.2019 г., постановена по в. н. о. х. д. № 4128/2018 г. по описа на Софийски градски съд. В жалбата се сочи, че са налице всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК, като се правят алтернативни искания за оправдаване на подсъдимия, за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция или за намаляване размера на наложеното наказание. В писмено допълнение към жалбата се излагат доводи в подкрепа на заявените с нея касационни основания. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия К. поддържа жалбата и допълнението към нея и прави искане за уважаването й. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна, поради което пледира за оставяне в сила на въззивната присъда като правилна и законосъобразна. Подсъдимият Д. С. К. поддържа жалбата и моли да бъде оправдан. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното: С присъда, постановена по н. о. х. д. № 12819/2016 г., по описа на Софийски районен съд, подсъдимият Д. С. К. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото срещу него обвинение по чл. 343, ал. 3, б. "а", вр. с ал. 1, б. "б", пр. ІІ – ро, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 – то, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. Срещу първоинстанционната присъда в Софийски градски съд е подаден протест от Софийска районна прокуратура с доводи за нарушение на материалния закон и искане за осъждане на подсъдимия К.. С въззивна присъда № 6/09.01.2019 г., постановена по в. н. о. х. д. № 4128/2018 г., СГС, НО, ІV възз. състав е признал подсъдимия Д. С. К. за виновен в това, че на 29.01.2015 г., около 11, 30 ч. в [населено място], [улица], в района на № 2, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, без да притежава необходимата правоспособност, при управление на МПС – л. а. "БМВ", пета серия, с неустановен регистрационен номер, извършвайки маневра "движение на заден ход", нарушил правилата за движение, визирани в чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на Р. Т. П. средна телесна повреда – трайно затруднение на движението на левия горен крайник, като след деянието избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. "а", вр. с ал. 1, б. "б", пр. ІІ – ро, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 – то, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК му наложил наказание "Пробация" със следните пробационни мерки: "Задължителна регистрация по настоящ адрес" с периодичност два пъти седмично за срок от една година и "Задължителни срещи с пробационен служител" за срок от една година. Въззивната присъда е подписана с особено мнение от председателя на съдебния състав, който е и съдия – докладчик по делото. Подадената касационна жалба срещу така постановената въззивна присъда е допустима, тъй като е депозирана от страна, която има право на това, в законовоопределения срок и срещу акт от категорията на посочените в разпоредбата на чл. 346, т. 2 от НПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. По същество с жалбата се оспорва авторството на деянието, като се твърди, че не са налице доказателства за това, че подс. К. е осъществил престъплението, в извършването на което е признат за виновен от въззивната инстанция. Контролираният съд не изпълнил задълженията си, свързани с разкриване на обективната истина, като не е провел пълно, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото. Като довод се сочи, че въззивната инстанция не е изискала справка за цвета на управляваните от подсъдимия автомобили, като неправилно била приела, че деянието е осъществено с автомобил марка "БМВ" 520 И с ДК [рег. номер на МПС]. Не била извършена исканата от защитата проверка колко от ЗЗ – те лица с прякор "Ш. " са управлявали автомобили с марка "БМВ". Въззивният съд постановил присъдата си единствено на основата на показанията на пострадалата свидетелка, без да съобрази, че тя е на 85 години, има перде на едното око и след произшествието е изпитвала силни болки, което неминуемо се е отразило на нейната концентрация. Освен на показанията й, контролираният съд се позовал на слухове за това, че подсъдимият е извършител на деянието, което било недопустимо. Прави се заключение, че в резултат на допуснатите процесуални нарушения при оценката на доказателствата е нарушен и материалния закон, като е признат подс. К. за виновен по повдигнатото му обвинение. Така заявените от касатора възражения макар и да са подкрепени с доводи за допуснати нарушения на правилата за събиране на доказателства, всъщност се отнасят до обосноваността на проверявания въззивен съдебен акт, която не е от категорията на касационните основания, визирани в разпоредбата на чл. 348, ал. 1 от НПК. Принципно положение в наказателния процес е, че всеки съд е свободен да формира вътрешното си убеждение по фактите, въз основа на събраните доказателствени източници, като преценява кои от тях да кредитира и кои да отхвърли като недостоверни, необективни или неподкрепени от останалите доказателства. Касационната инстанция проверява единствено дали изводите, до които е достигнал решаващия съд, се основават на всестранно, пълно и обективно изследване на значимите за разкриване на обективната истина обстоятелства, както и дали са спазени правилата за събиране и оценка на доказателствата. При извършване на касационна проверка в така очертаните предели не се констатират допуснати нарушения, като сочените от касатора. В мотивите на въззивната присъда проверяваният съд е изложил подробна и пълна аргументация на приетите от него за установени фактически положения, като с необходимата задълбоченост и професионализъм е анализирал събраните доказателства както поотделно, така и в тяхната взаимовръзка. С особено внимание въззивният съд е преценил показанията на пострадалата свидетелка Р. П., като нито едно обстоятелство, относимо към нейната свидетелска годност, не е останало необсъдено. Отчетено е, че същата в качеството си на пострадала е заинтересована от изхода на делото, както и това, че тя е очевидец с преки впечатления относно времето, мястото, механизма на произшествието и извършителя на деянието. Изводът на контролирания съд, че показанията на свидетелката П. поради тяхната пълнота, последователност и непротиворечивост, следва да бъдат кредитирани, не е произволен, а намира основание в протоколите за проведените й разпити, както на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие. Приобщаването на показанията, депозирани от пострадалата свидетелка на досъдебното производство, се е наложило единствено, поради това, че същата не е могла да възпроизведе точната дата на произшествието, което е естествено предвид двегодишният период, изминал от деянието до разпита й в съдебното заседание. По отношение на останалите обстоятелства, за които свидетелката е дала показания, тя е била категорична, като е потвърдила без колебание, че подс. К. е шофьорът, управлявал автомобил марка "БМВ", по прякор "Ш. " – коментиран от лицата, които са й оказали помощ. Свидетелката е имала пряк контакт с подсъдимия, разговаряла е с него непосредствено след произшествието, поради което е имала обективна възможност да възприеме отблизо неговите отличителни белези. С оглед на това, правилно контролираният съд е счел, че показанията й не следва да бъдат игнорирани само поради напредналата й възраст /без каквито и да било данни за ментални проблеми при нея/, както и с оглед наличието на т. нар. "перде" на едното око – факт, който св. П. добросъвестно е споделила пред първостепенния съд, потвърден и от събраната по делото медицинска документация. Пострадалата е последователна в показанията си относно автора на престъплението, като още в първия си разпит на досъдебното производство е посочила белезите, по които може да го разпознае, потвърдила ги е в разпита й непосредствено преди самото разпознаване, след него, както и пред първоинстанционния съдебен състав. Предходната инстанция не е пренебрегнала и факта, че изнесената от пострадалата информация намира потвърждение в показанията на останалите свидетели очевидци относно марката, модела и цвета на автомобила, времето, мястото и механизма на произшествието. По отношение на авторството на деянието, показанията й са в корелация с тези на св. Т. Я., която също от ученици, присъствали на инцидента, разбрала кой е шофьорът, причинил произшествието – лице с прякор "Ш. ". Вярно е, че нейните показания са производни, но няма процесуална пречка да бъдат използвани като контролни, както правилно е процедирал въззивния съд, за да бъде преценена достоверността на сведенията, дадени от пострадалата. Те са проверени от контролирания съд и чрез събиране на данни относно лицата, известни с прякора "Ш. ", живеещи в[жк]. Въззивният съд се е позовал на получената от МВР справка /л. 103 от н. о. х. д. № 12819/2016 г. /, от която е установено, че едно единствено лице с този прякор живее в[жк]и това е подсъдимият Д. С. К.. Тази информация проверяваният съд е съпоставил и с изисканите и приложени по делото наказателни постановления, издадени срещу подс. К. за извършени от него нарушения на правилата за движение. Въззивният съд е приобщил към доказателствения материал по делото НП № 14 – 0229-000862/10.03.2015 г., издадено от Началника на СДВР, въз основа на акт за административно нарушение № 371527/21.10.2014 г. / л. 67 от ДП/. В този акт е отразено, че нарушението е осъществено от подс. К. при управление на л. а. "БМВ" 520 И с ДК [рег. номер на МПС], сив на цвят. При това положение не е било необходимо контролираният съд да изисква отделна справка за цвета на посочения автомобил. Противно на твърдението на жалбоподателя, в диспозитива на присъдата и при излагането на приетата за установена фактическа обстановка, въззивният съд не е посочил, че ПТП е осъществено с автомобила, с който е извършено административното нарушение, за което е издаденото срещу подсъдимия наказателно постановление. Фактът, че подс. К. е санкциониран за нарушение, извършено с лек автомобил от същата марка – "БМВ", като този, с което е реализирано произшествието с пострадалата, е оценен от въззивния съд само като косвено потвърждение на показанията, изложени от свидетелите очевидци. Въззивният съд не е пренебрегнал и останалите гласни доказателствени източници, а ги е подложил на задълбочен и прецизен анализ, за да провери достоверността на изнесената от пострадалата информация относно извършителя на престъплението. При това изводът на въззивния съд, че показанията на свидетелите Т. и Г., не опровергават изложеното от св. П. относно авторството, не е произволен, а се основава на факта, че те още на досъдебното производство са заявили, че не могат да разпознаят извършителя. Единствено св. А. на досъдебното производство е потвърдила, че може да стори това, но по една или друга причина, не е извършено разпознаване с нейно участие след откриването на дееца, а впоследствие пред съда тя не е могла да посочи подсъдимия като шофьора, участвал в произшествието. При липсата на доказателства, които да опровергават показанията на пострадалата, отличаващи се с последователност, непротиворечивост и устойчивост във времето, въззивният съд законосъобразно им е дал вяра, приемайки за установено по несъмнен начин, че подс. К. е автор на деянието. Изложеното налага извода, че въззивната инстанция е положила нужните усилия за изясняване на всички обстоятелства от значение за разкриване на обективната истина по делото, като е изпълнила задълженията си, произтичащи от разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Въз основа на събраните и проверени по предвидения процесуален ред доказателствени източници - свидетелски показания, писмени доказателства и експертни заключения, въззивният съд е достигнал до законосъобразния извод за осъщественото от подсъдимия деяние по чл. 343, ал. 3, б. "а", вр. с ал. 1, б. "б", пр. ІІ – ро, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 – то, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. Материалният и процесуалният закон са приложени правилно, поради което не са налице претендираните касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Основателно е твърдението на жалбоподателя за несправедливост на наложеното наказание, макар и не поради доводите, които той е изложил. Въззивният съд е преценил, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което е определил санкция при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК, като е наложил на подсъдимия наказание "пробация". При това, контролираният съд не се е съобразил с разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от НК, според която за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му. От вниманието на въззивната инстанция е убягнало, че към момента на извършване на деянието – 29.01.2015 г., разпоредбата на чл. 343, ал. 3, б. "а", вр. с ал. 1, б. "б", пр. ІІ – ро, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК /ДВ, бр. 60/2012., в сила от 08.09.2012 г. /, преди да бъде изменена /с ДВ, бр. 74/2015 г., в сила от 26.09.2015 г. / е предвиждала наказание от една до пет години лишаване от свобода. Към момента на осъществяване на деянието от подс. К., нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК е изисквала деецът да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание, когато престъплението е извършено по непредпазливост и за него е предвидено наказание до пет години лишаване от свобода или друго по-леко наказание, лицето не е осъждано и не е освобождавано от наказателна отговорност по реда на раздел ІV, глава VІІІ на НК, а имуществените вреди са възстановени. Подсъдимият К. към датата на извършване на деянието е бил непълнолетен, не е бил осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност, а с деянието си не е причинил съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. При наличието на материалните предпоставки на чл. 78а, ал. 6, вр. с ал. 1 е следвало подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност като му бъде наложено наказанието, предвидено за непълнолетните извършители - обществено порицание. Поради навършеното от него пълнолетие към момента на постановяване на присъдата, изборът на другата санкция - възпитателни мерки, е изключен. Като не е сторил това, въззивният съд е нарушил материалния закон. Нарушението може да бъде отстранено от настоящия съд /съгласно указанията, дадени с ТР № 1/2011 на ОСНК на ВКС/ като подсъдимият бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез поставяне на обявление за настоящото решение в сградата на администрацията на район "С. ". Воден от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение