Решение № 2 от 2.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8455/2013 г.

Решение № 2 от 2.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8455/2013 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез упълномощен юрисконсулт Панчева, против решение № 2125 от 29.03.2013 г., постановено от Административен съд - София град по адм. д. № 14595/2012 г. С жалбата и в писмена молба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и излага подробни доводи за незаконосъобразност на съдебния акт. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и да постанови друго, с което да остави в сила процесното уведомително писмо. Ответникът - Мара Иванова Георгиева от с. Малко Шарково, община Болярово, област Ямбол, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото обосновано е прието за незаконосъобразно обжалваното уведомително писмо, с което на жалбоподателката М. Георгиева е отказано финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО за земеделски земи" за кампания 2011 г. и е наложена и санкция за бъдещ период. За формиране на този извод съдът се е позовал на приетото и неоспорено заключение на СТЕ, с което са опровергани констатациите на административния орган, според което заключение за част от заявените БЗС /парцели/ са констатирани съществени различия в размера на определените като недопустими площи в УП в сравнение с установените от него. Като прецени доводите на касационния жалбоподател и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 2125 от 29.03.2013 г. е отменено по жалба на Мара Иванова Георгиева от с. Малко Шарково, община Болярово уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по натура 2000 и плащания, свързани с директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" за 2011 г. с изх. № 02-280-6500/4668 от 29.10.2012 г. на изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", преписката е върната на административния орган за произнасяне, при спазване дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона и Държавен фонд "Земеделие" е осъден да заплати на Мара Иванова Георгиева 10 лв. разноски по делото. За да достигне до този резултат Административният съд София - град е приел, че актът е издаден от компетентния за това административен орган и съдържа правни, но не и фактически основания за издаването му. В мотивите на атакуваното решение съдебният състав се е позовал на приета и неоспорена съдебно-техническа експертиза, с която са оборени констатациите на издателя на уведомителното писмо. Изслушаното вещо лице е дал заключение, че относно част от заявените БЗС са установени съществени различия в размера на определените като недопустими площи в оспорения отказ в сравнение с констатираните от експерта. Първоинстанционният съд е отразил в решението си, че от административния орган не е установено и застъпването на площи, заявени от земеделската производителка и още 11 други производители, поради което е преценен като неоснователен извода на органа за неспазено изискване на чл. 17, ал. 6 от Наредба № 5/2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Оттук е изведено заключение за допуснато съществено нарушение на административната процедура, в резултат на което са останали неизяснени съществени за оторизацията факти, поради което не биха могли да се възприемат за верни отразените в уведомителното писмо несъответствия, дължащи се на застъпени части от парцели. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни норми. Съдебното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Административният съд София - град точно е констатирал, че с оспореното уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по натура 2000 и плащания, свързани с директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" за 2011 г. с изх. № 02-280-6500/4668 от 29.10.2012 г. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е отказал изцяло размера на исканата финансова помощ за 2011 г., като не е оторизирал исканото плащане по "Натура 2000" в размер на 5498,14 лв. и е наложил санкции за бъдещ период в размер на 2091,92 лв. В уведомителното писмо се съдържа таблица във връзка с всеки от заявените парцели по заявената схема за подпомагане. В колона № 1 и № 2 на таблицата са посочени идентификатори на БЗС и площ на декларирания парцел. В колона № 3 е отразена площ на застъпване, което не е отстранено. Колона № 4 отразява резултати от извършвани на място проверки, а колона № 5 - площта на парцела след извършени проверки за спазени забрани за земеделски дейности. В колона № 6 е посочена площта след извършени административни проверки, а колона № 7 отразява площта на парцелите след постъпили данни от МОСВ за неспазване на забрани за неземеделски дейности. По отношение на колони № 3, № 4 и № 6 е посочено правно основание - чл. 12, т. 1 и 4 от НАРЕДБА № 3 от 23.02.2011 г. за условията и реда за прилагане на мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/EО за земеделски земи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., както и че кандидатът е заявил по-големи площи от реално ползваните от него и за една и съща площ са подадени две или повече заявления и спорът между засегнатите кандидати не е разрешен. Относно колони № 5 и № 6 е вписано като правно основание - чл. 11 от горепосочената наредба, както и че кандидатът за подпомагане не е спазил някоя от забраните за земеделски и за неземеделски дейности, установени след проверка на място или по данни на МОСВ. Съдът се е обосновал с приета и неоспорена СТЕ, според която относно площите, които земеделският производител е заявил за подпомагане земеделски парцели, е извършено аерозаснемане от 2010 г. и за спорните БЗС е извършена проверка на място от Технически инспекторат на ДФЗ, като допустимите площи са определени съобразно тази проверка. Въз основа на нея е определен допустимият за подпомагане слой за 2011 г. за процесните БЗС. От текста на писмо на МЗХ изх. № 13-1680 на 28.02.2012 г. е видно, че слоят на допустимите за подпомагане площи за 2011 г. е предаден на ДФЗ. Изслушаният експерт е съпоставил заявените и реално ползваните и допустимите референтни парцели и е установил три вида причини за недопустимост за подпомагане на някои от заявените площи: 1/ Наличие на площи, излизащи извън слоя на допустимите за подпомагане площи за 2011 г., тъй като земята не е подходящо поддържана за подпомагане. От заявените за подпомагане БЗС вещото лице е констатирало наличие на недопустими площи за 8 бр. БЗС, видно от таблицата в заключението, тъй като площта на същите е намалена при проверката на място, което заключение вещото лице извежда от протокола от проверката на място. 2./ Наличие на двойно заявени площи с други земеделски стопани - застъпвания, при които производителят е представил документи, установяващи правното основание за ползването им, но са представени документи за една и съща площ от няколко земеделски стопани, при което е отказано подпомагане за тази площ на всички тях. Такива според изслушания експерт са 24 бр. БЗС, вписани в таблицата в заключението, относно които вещото лице заявява, че има установено застъпване, но не е установил в полза на кого е решено и защо. За някои от парцелите са налице и двете причини за недопустимост. 3/. Наличие на недопустими площи, за които не са спазени забраните по чл. 11 от НАРЕДБА № 3 от 23.02.2011 г., като вещото лице сочи, че МОСВ е направило забележки към ползването на парцелите с последни цифри 40-18-1 и 1-3-3, но не може да каже какви са точно. С оглед на това общо като недопустими за подпомагане площи вещото лице е констатирало 87,08 ха. и е определило процент на наддеклариране съгласно чл. 16 от от Регламент (ЕО) № 65/2011 г. в размер на 61,41%. При тези вярно установени факти са изведени обосновани правни изводи. Установено е, че относно осем БЗС, за които при проверката на място е извършено намаляване на допустимата площ, е измерена по границите на обработеното площ по-малка от заявената. По отношение на 24 бр. БЗС е констатирана недопустима площ поради застъпване, което не е отстранено, а за 2 бр. БЗС е установено несъответствие със забраните по чл. 6 от НАРЕДБА № 3 от 23.02.2011 г.,, но не е конкретизирано кои точно забрани са нарушени. Съдът е обсъдил приложението на Наредба № 3/2011 г. и Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. Съобразно чл. 4, § 9 от този регламент намаленията или изключванията съгласно регламента не засягат допълнителните санкции, които се налагат съгласно други разпоредби на правото на Съюза или националното право, като в конкретния случай са извършени намаления и изключвания на парцели, за които липсват доказателства защо са неподходящи за подпомагане, както и такива, за които се твърди нарушаване на забрани, но не е посочено кои точно забрани се имат предвид и как са нарушени. По отношение на първите четири парцела от таблицата, която е приложение към СТЕ, експертът е констатирал недопустими площи, различни по размер от тези в оспорвания акт. Ето защо първоинстанционният съд правилно е преценил, че дори и да се допусне, че е налице закръгляване за първия парцел, това не може да се приеме за третия парцел, за което вещото лице констатира недопустима площ от 0,07 ха, а в процесния акт са посочени 0,15 ха. Съдът е съобразил и обстоятелството, че са наложени санкции на основание чл. 16 от горепосочения регламент, който не предвижда такива, т. е. не е посочено вярното правно основание за налагане на санкциите. Подробно са обсъдени от съда кръстосаните проверки във връзка с установено наличие на двойно заявени площи с други земеделски стопани, като е констатирано, че на земеделската производителка е изпратено уведомително писмо за констатираните застъпвания и тя е попълнила "Декларация за изясняване на принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин", към която е приложила документи, доказващи правото на ползване на застъпените площи. Въпреки дадените от съда указания, от страна на издателя на оспорения административен акт не са представени доказателства, установяващи действително застъпване на потвърдените от земеделската производителка площи, като пренебрегнатата доказателствена тежест се установява и от текста на касационната жалба. В хода на касационното производство отново не са представени доказателства за конкретно нарушени забрани при ползването на земите по повод постъпила информация от регионалните структури по МОСВ, съобразно изискванията на чл. 11, т. 2 от Наредба № 3/2011 г. относно условията и реда за прилагане на мярка 213. При това положение Административен съд София - град обосновано съдът е счел, че в резултат на неспазени административнопроизводствени правила е нарушен материалният закон, поради което е постановил връщане на преписката на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция за ново разглеждане. По изложените съображения решаващият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й като неоснователна. Страните не претендират присъждане на разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение