Решение № 5655 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10634/2013 г.

Решение № 5655 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10634/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Амбулатория за първична извънболнична дентална помощ - групова практика - Полидент" ООД (АПИДП - ГП "Полидент"), със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. "Дойран" № 15, представлявано от управителя д-р Елена Борисова Райкова, срещу решение № 16 от 26.06.2013 г., по адм. дело № 98/2013 г. по описа на Административния съд - Русе. В касационната жалба са изложени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната на оспореното съдебно решение. Ответникът - Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез процесуалния си представител юрк. Петко Тотев Тотев е дла становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение намери касационната жалба за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и следващите АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), първоинстанционният съд е отхвърлил иска, предявен на основание чл. 203, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, от АПИДП - ГП "Полидент" ООД, гр. Русе, представлявано от управителя д-р Елена Борисова Райкова срещу НЗОК, гр. София предявен като частичен за сумата 1 000 лв. от обща цена на иска 4 865,07 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - пропуснати ползи за периода от м. февруари до м. май вкл. 2010 г., в резултат на отменен индивидуален административен акт - Заповед № РД-09-96 от 29.01.2010 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) - Русе за отказ за сключване на договор за оказване на първична извънболнична дентална помощ, ведно със законната лихва, считано от 30.06.2010 г. до окончателното плащане и ги е осъдил да заплатят на НЗОК сумата от 150 лв. разноски по делото. Съдът е възприел следната фактическа обстановка: през 2010 г. дружеството е било лечебно заведение по смисъла на Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и със заявление вх. № 29-06-259 от 27.01.2010 г. до директора на РЗОК - Русе е поискало сключване на договор за окозване на първична дентална помощ. Директорът на РЗОК - Русе издал заповед № РД 09-184 от 15.03.2010 г., с която е отказал сключването на договор на основание чл. 23, ал. 1, т. 5 от Националния рамков договор (НРД) 2010 г. Тази заповед е отменена с влязло в сила съдебно решение № 18 от 11.05.2010 г. по адм. дело 160/2010 г. по описа на Административния съд - Русе, а преписката е върната на директора на РЗОК - Русе за решаване на въпроса. Решението било оспорено пред Върховния административен съд. Било образувано адм. дело № 8217/2010 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение. Докато производството пред касационната инстанция било висящо, директорът на РЗОК - Русе с писмо изх. № 11-00-44 от 6.05.2010 г., поканил ищцовото дружество да сключи с НЗОК индивидуален договор под условие. Условието било, че ако решението на първоинстанционния съд бъде потвърдено от касационната инстанция, изпълнението на договора ще остане стабилно и непроменено, а в случай на отмяна на първоинстанционното решение - лечебното заведение се задължава да възстанови на НЗОК, чрез РЗОК - Русе получените суми след подновяване на договора със задна дата на отпаднало основание. На 3.06.2010 г. било сключено допълнително споразумение към договор № 180232 от 1.02.2010 г. за оказване на първична извънболнична дентална помощ. С него било подновено действието на договора от датата на сключване на допълнителното споразумение - 3.06.2010 г. С решение № 3116 от 2.03.2011 г. по адм. дело № 8217/2010 г. по описа на Върховния административен съд е оставено в сила решението на Административния съд - Русе. Съдът е приел, че ищецът като лечебно заведение през процесния период (м. февруари - м. май 2010 г.) не следва да оказва първична извънболнична дентална помощ на задължително здравноосигурените лица (ЗЗОЛ) поради липсата на договор с НЗОК. От събраните по делото доказателства съдът е установил, че ищецът, макар да не е имал сключен договор с ответника за оказване на първична извънболнична дентална помощ, е извършвал здравни услуги на ЗЗОЛ в периода, за който се претендира присъждане на обезщетение. Този факт е установен от постановлението на Районната прокуратура - Русе от 10.01.2011 г., което по своята същност представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, който документ притежава обвързваща доказателствена сила за изложените в него факти и обстоятелства. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства е направен извод, че в процесния случай ищецът, освен че е извършвал първична извънболнична дентална помощ на ЗЗОЛ в периода от м. февруари до м. май 2010 г., тези услуги са му били заплатени след подновяването на договора му от 3.06.2010 г. Услугите са били отчетени като извършени по време на договора през м. юни 2010 г. При това положение съдът е намерил, че не е налице претърпяна вреда от ищеца, доколкото не е установен нереализиран сигурен приход вследствие на отменения като незаконосъобразен административен акт и не е налице облага, която ищецът да не е получил по причина липса на сключен договор. Първоинстанционният съд е приел, че след като предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е неоснователен, то не се дължи и претендираната законна лихва върху главницата, тъй като същата има акцесорен характер. Решение е правилно. Безспорно е по делото, че заповедта на директора на РЗОК, която обективира отказа му да сключи договор с ищеца за окозване на първична дентална помощ е отменена от съда. Тази отмяна обаче не води автоматично до извода, че от незаконосъобразния акт са претърпени вреди. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи на страните, като правилно е приел, че не са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Въз основа установената фактическа обстановка е направил обосновани правни изводи, които изцяло се споделят от касационната инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Първоинстанционният съд правилно е приел, че липсва вреда от отменената, като незаконосъобразна заповед. Въз основа на представените по делото доказателства и заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, съдът е направил правилен извод, че въпреки, че не е бил налице сключен договор между АПИДП - ГП - "Полидент" ООД и НЗОК за периода от м. февруари до м. май 2010 г., ищецът е предоставял дентални услуги на здравноосигурени пациенти. Тези услуги са отчетени в последващ период и са му били заплатени от здравната каса. Поради това изводът, че не е налице облага, която ищецът да не е получил по причина липса на сключен договор вследствие на постановения от административния орган на касатора отказ, е правилен. Дори касаторът като лечебно заведение през процесния период (м. февруари - м. май 2010 г.) да не беше извършвал първична извънболнична дентална помощ на ЗЗОЛ, поради липсата на договор с НЗОК, всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ също нямаше да са налице. Пропусната полза представлява осуетяване на възможността да се увеличи наличното имущество на увредения в резултат на вредоносното деяние. С оглед обстоятелството, че лечебното заведение получава плащане от НЗОК по изпълнени клинични пътеки, а изпълнението на клиничните пътеки зависи и от волята на здравноосигурените лица да са пациенти на съответното лечебно заведение, то пропуснатите ползи за процесния период не са константна величина и няма как да се определи точната вреда за касатора. Поради това пак няма да може да се реализира отговорността на държавата и общините за вреди. С оглед изход на делото, АПИДП - ГП "Полидент" ООД, гр. Русе, представлявано от управителя д-р Елена Борисова Райкова следва да заплати разноски по делото на НЗОК, гр. София в размер на 150 (сто и петдесет) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,