Решение № 951 от 6.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8582/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане с правно основание по чл. 239, т. 1 АПК, подадено от С. Р. П. от гр. Сърница, област Пазарджик, чрез процесуален представител адв. Желязкова, за отмяна на влязло в сила Решение 2204/07.06.2024 г., постановено по адм. дело 912/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 1012-12-176#1 /неправилно посочено като 0012-12-176#1/ от 30.08.2023 год. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане 121-00-603-3 от 28.07.2023 г. на ръководителя на осигуряване за безработица за отпускане на парично обезщетение за безработица. С Решение 2204/07.06.2024 г. по адм. дело 912/2023 г. Административен съд - Пазарджик се е произнесъл по законосъобразността на решение по чл. 117, ал. 3 КСО, с което е потвърдено разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица, издадено в хипотезата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" КСО, поради което съгласно чл. 119 КСО съдебният контрол от касационната инстанция по реда на чл. 208 и сл. от АПК е процесуално недопустим. В искането за отмяна на влязлото в сила решение, искателят поддържа, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за правилното решаване на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Такива според него са представените с молбата за отмяна писмени доказателства, представляващи копия от фишове за изплатено трудово възнаграждение на английски език и в превод на български език. По изложените в искането аргументи се иска отмяна на решението на Административен съд Пазарджик и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски. Ответникът - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Пазарджик, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Спирова, поддържа становище за неоснователност на искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, поради което претендира то да бъде отхвърлено изцяло. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение намира, че искането е подадено от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е постъпило в сроковете по чл. 240, ал.1, т. 1 и ал. 2 АПК, при което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е основателно. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК предвижда, че актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която е била разкрита след като съдебният акт е влязъл в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. "Нови обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. "Нови писмени доказателства" по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, т.к. заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. С молбата за отмяна са представени копия от фишове за изплатено трудово възнаграждение на английски език и в превод на български език, издадени от работодателя на искателя С. Р. П. във Великобритания Hugh Lowe Farms LTD. До момента на приключване на устните състезания пред Административен съд Пазарджик в проведеното на 10.05.2024 г. открито съдебно заседание по делото, не е било възможно приобщаването на документите към доказателствения материал по делото. Доказателствата са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като са получени от С. Р. П. след постановяване на съдебното решение, чиято отмяна се иска, като по независещи от него причини не е имал възможността да се сдобие с тях. Същите съдържат данни, относно релевантни обстоятелства, твърдени от жалбоподателя при решаване на спора по същество, но които той не е могъл да докаже. Новите писмени доказателства касаят част от периода на осигурена заетост 09.05.2022 г. - 11.10.2022 г. на искателя във Великобритания при осигурителя Hugh Lowe Farms LTD, поради което са относими към преценката на правото на получаване на парично обезщетение за безработица от лицето и наличието на предпоставките по чл. 54а КСО. Представените фишове за изплатено трудово възнаграждение съдържат и данни за отработените от лицето часове през посочените в тях дни. Следва да бъде съобразено обстоятелството, че на С. П. е отказано отпускането на ПОБ с мотив, че през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването има 11 месеца и 27 дни в осигуряване за фонд Безработица от нормативно изискуемите 12 месеца. Представените писмени документи биха послужили за установяване на правнорелевантни факти, обект на доказване в съдебното производство, приключило с влязлото в сила решение. Тези обстоятелства са съществували към датата на постановяване на съдебното решение и са от съществено значение за делото, тъй като биха могли да доведат до установяване на правно положение, различно от обусловилото съдебното произнасяне такова. Изложеното обосновава извод, че е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК. При новото разглеждане на спора, съдът следва да обсъди и прецени доказателствения материал по делото, включително представените с искането за отмяна писмени доказателства. Предвид изложеното и предствените от искателя С. Р. П. с молбата за отмяна писмени доказателства обосновават наличие на посоченото в чл. 239, т. 1 АПК основание за отмяна на Решение 2204/07.06.2024 г., постановено по адм. дело 912/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик, поради което искането за отмяна е основателно. Налице е основанието по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Пазарджик. Във връзка с предявената от искателя акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски следва да се посочи, че по аргумент от т. 4 на Тълкувателно решение 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, разноските, направени от искателя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора. Водим от изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. второ АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,