Решение № 2036 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15135/2012 г.

Решение № 2036 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15135/2012 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на началника на Първо РУП при Областна дирекция на МВР - Стара Загора против решение по адм. д. № 424/2012 г. по описа на Административен съд - Стара Загора с искане за отмяна на решението като необосновано и материално незаконосъобразно. Заповедта по чл. 18 от Закона за защита от домашно насилие налага мярка за защита, поради което съдът неправилно е приложил чл. 58, ал. 1, т. 8 и чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Ответната страна Наньо Гочев Нанев оспорва касационната жалба и иска оставяне в сила на решението. Заповедта от 6.12.2011 г. по гр. д. № 6970/2011 г. по описа на Районен съд - Стара Загора е привременна мярка, а съдебното производство по Закона за защита от домашно насилие е прекратено, следователно не е налице основание по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Неправилно съдът приема, че заповедта по чл. 19 от ЗЗДН губи действието си, ако не бъде наложена мярка по реда на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Съдебното производство пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 и сл. от АПК и е образувано по жалбата на Наньо Гочев Нанев против решение № 295/24.09.2012 г. на началника на Първо РУП при Областна дирекция на МВР - Стара Загора, с което е отказано издаване на разрешение за съхранение и носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие и боеприпаси на основание чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ и по чл. 153, т. 6 и чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ е приложена принудителна административна мярка "незабавно предаване за съхранение на притежаваното от него ловно огнестрелно оръжие" до отпадане на основанието, като е указано съхраняване на вещите по реда на чл. 213, ал. 3 от закона. С решение 238/12.11.2012 г. по адм. д. № 424/2012 г. по описа на Административен съд - Стара Загора решението на административния орган, което обективно съдържа два индивидуални административни акта, е отменено като материално незаконосъобразно. Съдът е приел, че няма наложена мярка по Закона за защита от домашно насилие, защото съдът е наложил привременна мярка за защита с действие само в рамките на гр. д. № 6970/2011 г. по описа на РС - Стара Загора приключило с прекратително определение от 12.07.2012 г. на основание чл. 231, ал. 1 от ГПК. Относно принудителната административна мярка развил съображения, че има разминаване между диспозитив и правно основание, защото чл. 153 вр. с чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ урежда случаите на "изземване на разрешителни в хода на осъществяване на контрола по чл. 152 от закона", но при постановен отказ за издаване на разрешително за носене и употреба на оръжие не е задължително да се постанови изземване на оръжие. Решението е материално незаконосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменено. На 22.03.2012 г. жалбоподателят е подал заявление за издаване на разрешение за носене и съхранение на ловно оръжие, тъй като на 17.04.2012 г. срокът предходно издаденото разрешение изтича. По това заявление е постановен изричен отказ с Решение № 295/24.09.2012 г. на началника на Първо РУП при Областна дирекция на МВР - Стара Загора. Пред административния съд няма спор по фактите. Въз основа на определение № 5184/6.12.2011 г. по гр. д. № 6970/2011 г. по описа на РС - Стара Загора е издадена заповед за незабавна защита от 6.12.2011 г., с която на основание чл. 18, ал. 1 и ал. 2 и чл. 19 - 21 вр. с чл. 5 от Закона за защита от домашно насилие Наньо Г. Нанев е задължен да се въздържа от насилие спрямо съпругата си и малолетното им дете, отстранен е от съвместно обитаваното жилище в гр. Стара Загора, забранено му е да приближава пострадалата съпруга и пострадалото им дете и е определено детето да живее временно при своята майка. За да откаже издаване на ново разрешение за съхранение, носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие и боеприпаси, административният орган се е мотивирал с наложена мярка по Закона за защита от домашно насилие със заповед за незабавна защита. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, спрямо което през последните три години са налагани мерки за защита по ЗЗДН. Заповедта за незабавна защита от домашно насилие от 6.12.2011 г. попада в рамките на този срок. Неправилно е тълкуването на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, което прави първоинстанционният съд. Мерките за защита от домашно насилие са изчерпателно посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1 - 6 от ЗЗДН. Налагат се с два вида съдебни актове: със заповед за незабавна защита по чл. 18 от ЗЗДН като привременна мярка и със заповед за защита по чл. 15 от ЗЗДН след провеждане на съдебно производство в открито съдебно заседание. За законодателя е от значение да има наложена мярка за защита по Закона за защита от домашно насилие и не отдава значение с какъв съдебен акт е станало произнасянето от съда, нито за какъв период от време е действала мярката. При наличието на наложени мерки за защита с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 1 -4 от ЗЗДН е налице основание по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ за постановяване на отказа, на което правно основание се позовава е и издателя на Решение № 295/24.09.2012 г. Незаконосъобразни са мотивите на първоинстанционния съд, че има значение дали мярката е наложена привременно със заповед за незабавна защита, докато е висящо съдебното производство по чл. 7 и сл. от ЗЗДН, или със заповед за защита по чл. 15 от ЗЗДН. Видът на съдебния акт е без значение. ЗОБВВПИ е нормативен акт, който регулира обществени отношения, свързани с дейности с общоопасни средства, поради което една от важните му цели е да бъде ограничен рискът за безопасността на живота и здравето на хората. Поради това направеното тълкуване от страна на административния съд не съответства нито на буквата, нито на целта на закона. Първоинстанционното съдебно решение е неправилно и в частта, в която е отменена приложена принудителна административна мярка "изземване на ловно огнестрелно оръжие". Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Решението за изземване е издадено на 24.09.2012 г., към която дата в ЗОБВВПИ не е уредена хипотеза за изземване на оръжие при постановен отказ за подновяване на разрешение. Административният орган се е мотивирал с чл. 155, ал. 1 и чл. 153, т. 6 от ЗОБВВПИ. В чл. 153, т. 6 от ЗОБВВПИ е дадено правомощие на органите на МВР да осъществяват контрол върху дейности с взривни вещества, с оръжия, с боеприпаси и с пиротехнически изделия чрез отнемане на издадено разрешение по реда на този закон и изземване на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия. Изземването е кумулирано с отнемане на разрешение или с прекратяване на разрешение поради прекратяване на дейност, предвид чл. 213, ал. 1 от ЗОБВВПИ. На 25.09.2012 г., т.е. един ден след издаване на отказа, влиза в сила нов чл. 213а отЗОБВВПИ, ДВ, бр. 73 от 2012 г., съгласно който и при отказ за подновяване на разрешение лицето, спрямо което е постановен отказът предава изделията - обект на разрешителното, а при отказ да ги даде, те се изземват с протокол по реда на чл. 213, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. В случая хипотезата на чл. 153, ал. 1, т. 6 от ЗОБВВПИ е приложима по аналогия, тъй като целта на този специален закон е регулиране на обществени отношения в насока защита на такива ценности като живота и здравето на гражданите. След като е отказано подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие и боеприпаси, притежаваните от Наньо Гочев Нанев оръжия и боеприпаси не могат да останат при притежателя му. Налице е основание за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 153, ал. 1, т. 6 от ЗОБВВПИ, изразяваща се в предаване за съхранение по ред и от органи, натоварени с такива правомощия. В противен случай би се обезсмислил разрешителният режим за притежаване и употреба на оръжие и боеприпаси. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение