Решение № 2844 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12795/2009 г.

Решение № 2844 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12795/2009 г., II о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Стефан Димитров Пиронков, чрез процесуалния му представител адв. Русев, срещу решение от 10.11.2008 г., постановено от Софийски градски съд, административно отделение, III "А" състав по административно дело № 04827/2006 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-09-265 от 11.10.2006 г. на Кмета на район "Витоша" на Столична община. Касаторът моли решението и кметската заповед да бъдат отменени, като претендира и присъждане на разноски за двете инстанции. В жалбата са развити съображения, че решението е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, които оплаквания са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Люба Николова Шопова от гр. София, чрез повереника си адв. Илиева оспорва касационната жалба и моли тя да бъде оставена без уважение като неоснователна и да се потвърди решението на СРС, като обосновано и законосъобразно. Ответникът Кмета на район "Витоша" на Столична община, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище по допустимостта и основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и предлага тя да се отхвърли, а обжалваното с нея решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, настоящият съдебен състав установи, че касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Със Заповед № РД-09-265 от 11.10.2006 г. Кметът на район "Витоша" на Столична община е наредил на Люба Николова Шопова и Стефан Димитров Пиронков, собственици на УПИ I-15, кв. 31, м. "Цар Борис III", СО - Район "Витоша" да ремонтират в едномесечен срок подхода и предпазния парапет към находящата се в имота жилищна сграда с административен адрес бул. "Цар Борис III" № 409Б. В хода на образуваното по жалба на Пиронков срещу тази заповед съдебно производство, СГС, АО, III "А" състав, по надлежния процесуален ред е приобщил към доказателствения материал по делото относимите за казуса писмени доказателства, въз основа на които е приел в мотивите си, че заповедта е издадена от компетентен орган, обследвал е щателно спазването на предвидената от закона административна процедура по издаването й, обсъдил е и приложимите в случая материалноправни разпоредби на чл. 195 от ЗУТ (в приложимата редакция) и чл. 179, ал. 1-2 от ЗУТ (понастоящем отменени, но действали към момента на издаване на заповедта), в резултат на което е стигнал до извода за законосъобразност на атакувания индивидуален административен акт и е отхвърлил жалбата срещу него. Съдът е взел предвид инвокираните възражения от жалбоподателя и във връзка с тях му е указал възможността за назначаване на графологична и съдебно-техническа експертизи, което жалбоподателовият повереник изрично е отказал. Така постановеното решение е правилно, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Първостепенният съд не само е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, но надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Потвърдената по същество с обжалваното решение заповед е постановена в съответствие със всички нормативни изисквания, в това число при спазване на материалния закон и без да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Обосновано решаващият съдебен състав е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - Йордан Йорданов е бил кмет на район "Витоша" - СО към момента на издаването й, в рамките на делегираните му правомощия, съдържа всички изискуеми реквизити на индивидуалния административен акт и отговаря на изискванията на чл. 15 от ЗАП (отм.). Твърдението на Пиронков, че заповедта не е подписана от районния кмет Йорданов, а от друго лице, е останало голословно и недоказано. Верен и изводът на съда, че в случая става въпрос за "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Според тази норма строеж е всяко съоръжение, което променя трайно субстанцията и начина на ползване на земята или сградата, независимо дали е предвидено по плана или не. Стълбищният подход и предпазния метален парапет представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, защото са част от техническата и благоустройствена инфраструктура на имота и са трайно прикрепени към него. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в констативен протокол от 03.10.2006 г., за лошо състояние на подхода и парапета, и за произтичащата от това опасност за здравето и живота на хората, не са оборени в хода на съдебното производство. Именно в констативния протокол, предвиден от специалния закон като доказателство за посочените в нормата обстоятелства, се съдържат фактическите основания за издаване на процесната заповед, а законосъобразността на административния акт се преценява спрямо фактическите основания за издаването му. След като в административното производство е било установено правно значимото в случая обстоятелство - наличието на опасен за ползване строеж, това е породило правомощието на кмета да предпише неговото поправяне и заздравяване, което кореспондира с целта на закона и задължението на собствениците да поддържат имота си в добро състояние и нужния вид. Предвид неоснователността на касационната жалба не може да бъде уважено акцесорното искане в нея за присъждане на деловодни разноски в полза на касатора, а последният на основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва да бъде осъден да възстанови на ответницата Люба Николова Шопова извършените такива от нейна страна за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. на упълномощения да я представлява адвокат в производството пред тази инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав