Решение № 147 от 16.11.2022 г. на ВКС по дело № 20228002200818/2022 г.

Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения С. Д. Т., за възобновяване на наказателното производство и отмяна на влязлото в сила на 31.08.2022 г. определение № 51 от 31.08.2022 г. по нохд № 913/2022 г. на Окръжен съд - Варна в частта му, с която са отнети в полза на държавата, на основание чл. 53, ал. 1, б.а от НК – 1 брой мобилен апарат, черен на цвят, с марка /марка/, с IMEI – 1 № /номер/ и IMEI – 1 № /номер/, 1 брой банкнота с номинал 50лв, 11 броя банкноти с номинал 20лв, 21 брой банкноти с номинал 10лв и 6 броя банкноти с номинал 5лв. В искането са развити доводи в подкрепа на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за възобновяване поради допуснато нарушение на материалния закон. В съдебно заседание осъденият С. Т. не се явява, редовно уведомен, като неговият защитник адвокат Г. А. изразява съгласие с така депозираното искане и претендира за неговото уважаване. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането за основателно, тъй като е бил нарушен материалния закон. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното: С Определение № 51 от 31.08.2022 г. по нохд. № 913/2022 г. на Окръжен съд-Варна, влязло в законна сила на 31.08.2022 г., в производство по реда на чл. 382 и сл. от НПК съдът е одобрил споразумение за решаване на делото, с което на осъдения С. Д. Т. с ЕГН **********, за извършено от него престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК е било наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 2500лв., като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното му наказание лишаване от свобода е било отложено за срок от три години. Със съдебният акт е било одобрено споразумение за решаване на делото и с осъдения Иван Д. Мянков, за извършено от него престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК му е било наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 2500лв., а на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното му наказание лишаване от свобода е било отложено за срок от три години. Със същото това определение, на основание чл. 53, ал. 1, б.а от НК, съдът е отнел в полза на държавата и веществените доказателства, приложени по делото, а именно 1 брой мобилен апарат, черен на цвят, с марка /марка/, с IMEI /номер/ и IMEI – 1 № /номер/, 1 брой банкнота с номинал 50лв, 11 броя банкноти с номинал 20лв, 21 брой банкноти с номинал 10лв и 6 броя банкноти с номинал 5лв., принадлежали на осъдения Т.. Съдът се е произнесъл на основание чл. 53, ал. 1, б.а от НК и по отношение на приложени като веществени доказателства по делото 1бр. гриндер, 1бр. електронна везна, остатък от бяло вещество, несъдържащо наркотична субстанция и опаковки от наркотични вещества, за които е постановил да бъдат унищожени като вещи без стойност. За останалите наркотични вещества, намиращи се на съхранение в ЦМУ, отдел МРР-НОП- София, постановил да бъдат унищожени по надлежния ред. Искането на осъдения Т. е допустимо, тъй като атакуваният от него съдебен акт попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 419 от НПК, и същото се явява основателно. При разглеждането на внесеното от страните по делото предложение за споразумение за решаване на делото, ОС – Варна е допуснал нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Неправилно съдът е приел, че следва да приложи разпоредбата на чл.53, ал.1, б.а от НК по отношение на вещите, описани в искането на осъдения Т.. Обект на престъплението по чл.354а от НК са обществените отношения, свързани с опазването на здравето на гражданите. За охраняването на държавния интерес, свързан със здравето на физическите лица, законодателят е криминализирал производството, преработката, придобиването, държането без надлежно разрешение на наркотични вещества или техни аналози, с цел разпространение, както и тяхното разпространяване. В същото това време, в разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б.а от НК законодателят е посочил, че вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление, т.нар.“средство на престъплението“, се отнемат в полза на държавата, независимо от наказателната отговорност. От материалите по делото е видно, че 1 брой мобилен апарат, черен на цвят, с марка /марка/, с IMEI /номер/ и IMEI – 1 № /номер/, 1 брой банкнота с номинал 50лв, 11 броя банкноти с номинал 20лв, 21 брой банкноти с номинал 10лв и 6 броя банкноти с номинал 5лв., са принадлежали на осъдения Т.. Същите са били иззети от него с протокол за претърсване и изземване от 13.10.21г., по ДП 1104/21г. по описа на 02 РУ – Варна. Тези вещи са били иззети от Т. от обитаваната от него спалня, като са се намирали съответно върху бюрото(телефона) и в чекмедже на бюрото, в хартиена кутия, обвита в найлон(парите). По делото липсват каквито и да било данни, че телефонът и парите са били предназначени или пък са послужили за извършването на престъплението, за което е бил признат за виновен и съответно осъден. Съгласно ТР № 84/01.12.1960г. по н.д. № 78/60г. на ОСНК на ВС, „послужили“ за извършване на престъплението са вещите, които реално са били използвани като средства за извършване на престъплението, а „предназначени“ за извършване на престъплението са вещите, с които деецът е имал намерение да извърши престъплението, но последното не е било извършено, като е спряло във фазата на опита или на приготовлението, когато то се наказва. Същите следва пряко и непосредствено да са използвани като оръдия или средство за осъществяване на умишленото престъпление, което в настоящия случай не е налице. Няма данни по делото тези вещи да са свързани с изпълнителното деяние на престъплението по чл. 354а, ал. 1 от НК, осъществено от Т.. Обстоятелствата по чл. 53 от НК не касаят въпросите дали има извършено деяние, дали то е извършено от подсъдимия виновно и дали това деяние съставлява престъпление по смисъла на НК. Допуснатото от ОС – Варна нарушение е съществено, тъй като в атакуваната му част съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон. Това налага възобновяване на производството по делото само в частта му относно неправилното приложение на чл. 53, ал. 1, б.а от НК, отмяна на същото в тази му част и връщане на отнетите от осъдения Т. вещи. Тази промяна в постановения съдебен акт е възможно да бъде извършена от ВКС, тъй като е изцяло в полза на осъденото лице. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК