Решение № 6343 от 27.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Тодорова срещу Решение 47/15.03.2021 г. на Административен съд Шумен по адм. дело 179/2020 г., с което е отхвърленажалбата й против Заповед РД-25-057/07.01.2020 г. на кмета на община Шумен за одобряване на проект за изменение на подробен устройствен план план за регулация изастрояване в обхват УПИ II За офиси и УПИ VIII Жилищно строителство от кв. 115 по плана на гр. Шумен, предвиждащ обединяване на двата имота в нов УПИ II За смесено жилищно и обществено строителство и застрояване с индивидуализирани в разпоредителната част на акта показатели.

От ответниците Д. Христова, П. Венкова и Р. Венкова са на позиция за неоснователност на жалбата, административният орган и останалите ответници не вземат участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Неоснователен е главният довод в жалбата, на който се основава и оспорването пред административния съд, за незаконосъобразност на акта за одобряване на ПУП поради очертаването в графичната му част на гаража в североизточната част от имота на касаторката с тънък контур, т.е. като неподлежащ на запазване по плана.

а. Заповедта за одобряване на ПУП е конститутивен административен акт, разпореждащ промяна в регулацията и/или застрояването на УПИ. Съответно до тази промяна, макар и на всички основания за законосъобразност по чл. 146 АПК, се ограничавасъдебната проверка при обжалването на акта за одобряването й чл. 168 от кодекса.

б. Имотът на Тодорова е съседен на новообразувания според ПУП и е извън обхвата на изменението. Констатацията на първостепенния съд, че той не се засяга пряко от одобрения план, се потвърждава от приетата съдебно-техническа експертиза, която е дала утвърдителен отговор и за идентичността между графичната и текстовата част на заповедта. Присъствието на имота и обектите в него в графичната част на новия ПУП е обяснимо, доколкото планът се изработва върху информационен източник с данни за територията, границите и местоположението на имотите по разработката и съседните им. Въпросният гараж е очертан по начин, съответстващ на предходния план от 2008 г.

в. След като статусът на гаража е останал непроменен, т.е. запазено е съществуващото положение съгласно действащия ПУП, той не е предмет на новия план и като последица евентуалната отмяна на заповедта, въпреки установяването на експерта за противоречие между графичното отразяване на гаража и действителния му статус (наличието на строителни книжа), е по хипотеза недопустима. Графичното отразяване на обекта не е част от административния акт, попадаща в пределите на съдебния контрол по конкретното оспорване.

1. Неправилно в касационната жалба се твърди нарушение на чл. 125, ал. 5 ЗУТ, изискващ съобразяване на проекта за ПУП с разрешените по предходен план строежи.

Разпоредбата е приложима само за строежите в имоти, включени в проекта, както е приел и съдът. Промяна на застрояването в имота на касаторката не е предвидена със заповедта.

1. Неоправдана от правна страна е тезата, че с ПУП мълчаливо се изменял статуса на гаража от законно изградена монолитна сграда в строеж без книжа, т.е. търпим строеж по смисъла на § 16 ПР ЗУТ.

Първо, законността на строежа и неговата търпимост са взаимно изключващи се категории, а ако строежът е незаконен той не става автоматично търпим, и второ отразяването на строежа в ПУП нито е основание за премахването му, нито обвързва със задължителна квалификация за (не)законност на обекта; въпросът дали строежа е незаконен се решава в отделно производство по чл. 225а вр. чл. 225, ал. 2 ЗУТ.

1. Противно на възражението в жалбата, легитимацията да се оспори съдебно акта за одобряване на ПУП (която в случая произтича от правото на собственост върху съседен имот) и включването на имота в плана не се намират във възприеманото от страната отношение.

Съседният имот е непосредствено засегнат от ПУП в хипотезата по чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ само поради промяната на предназначението на имота предмет на плана, чиято законосъобразност по същество не е оспорена от Тодорова. Вън от този факт обаче, обуславящ качеството на заинтересовано лице, устройствена промяна по отношение на съседния имот, освен че не е наредена, за да бъде проверена, не е била и дължима, тъй като не представлява част от искането за издаване на административния акт и условие за пораждането на правните последици от изменението в регулацията и застрояването на имота по проекта.

1. Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не установи касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предл. 1 от кодекса.

Изложеното мотивира оставянето в сила на атакуваното решение.

При неоснователността на касационната жалба, в полза на ответника по касация Д. Христова следва да бъде присъдено поисканото своевременно и платено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция - чл. 143, ал. 4 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение