Решение № 3753 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12673/2018 г.

Решение № 3753 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12673/2018 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Мони 07" ЕООД, подадена чрез адм. Георгиева, против решение № 1779/06.08.2018 г. на Административен съд – П., постановено по адм. д. № 250 по описа за 2018 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-16002117001724-091-001 от 06.10.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП П., в частта потвърдена с Решение № 765/28.12.2017 г., на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П., относно установените задължения за ДДС в размер на 49, 83 лв., ведно с прилежащите лихви от 5, 36 лв. за данъчни периоди м. 08. 2016 г. и м. 01. 2017 г., както и в изменената с решението част, за установените задължения за ДДС от 46 435, 29 лв. на 44 320, 28 лв. ведно с прилежащите лихви от 3 483, 35 лв. на 3 334, 80 лв. и частта на допълнително начисления корпоративен данък за 2016 г. от 2 048, 90 лв. на 1 005, 65 лв., ведно с прилежащите лихви от 107, 58 лв. на 52, 80 лв. Твърди се неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост- основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъдят сторените разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – Директор на дирекция "ОДОП" – П. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Стоянов, оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2000 лева. Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на обжалване е Ревизионен акт /РА/ № Р-16002117001724-091-001 от 06.10.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП П., в частта потвърдена с Решение № 765/28.12.2017 г., на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П., относно установените задължения за ДДС в размер на 49, 83 лв., ведно с прилежащите лихви от 5, 36 лв. за данъчни периоди м. 08. 2016 г. и м. 01. 2017 г., както и в изменената с решението част, за установените задължения за ДДС от 46 435, 29 лв. на 44 320, 28 лв. ведно с прилежащите лихви от 3 483, 35 лв. на 3 334,80 лв. и частта на допълнително начисления корпоративен данък за 2016 г. от 2 048, 90 лв. на 1 005, 65 лв., ведно с прилежащите лихви от 107, 58 лв. на 52,80 лв. За да отхвърли жалбата против процесния РА, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение непризнатия данъчен кредит в общ размер на 2 717, 60 лв. на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и извършеното преобразуване на счетоводния финансов резултат за 2016 г. със сумата в размер на 10 056, 45 лв. на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО – съдът е приел, че РА е материално законосъобразен с аргумент за липса на доказателства, че фактурираните стоки - гладачна дъска, килими, изтривалка, възглавници, прахосмукачка, сокоизтисквачка и др. намират приложение при извършваната от дружеството икономическа дейност свързана със строителство и услуги с тежкотоварна техника. Съдът е споделил изводите направени от решаващия орган за наличие на допълнително основание за непризнаване на извършените разходи за покупката на 2 бр. столове с единична цена от 751, 66 лв., огледало на стойност 806, 67 лв., прахосмукачка на стойност 915, 83 лв. и килим на стойност 1 200, 95 лв., а именно разпоредбата на чл. 67 от ЗКПО. Съгласно посочената разпоредба, ДДМА са тези, които отговарят на изискванията за амортизируеми ДМА съгласно НСФОМСП, чиято стойност е равна или превишава най-ниската стойност от стойностния праг на същественост за ДМА, който е определен в счетоводната политика на дружеството на 700 лв. Това означава, че закупените стоки, осчетоводени като материални запаси, е следвало да бъдат отчетени като данъчни амортизируеми активи, каквото осчетоводяване не е извършено от ревизираното лице. Съгласно разпоредбата на чл. 67 от ЗКПО счетоводните разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително и последващите разходи, не се признават за данъчни цели. Относно отказания данъчен кредит в общ размер на 41 602, 68 лв. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС – не е спорен механизмът на доставките на гориво от бензиностанцията на доставчика "Мост Фин" ЕООД в гр. Х. чрез издаване на сборна фактура въз основа на представени от жалбоподателя фискални бонове за зареждане на определени количества гориво в определени дни и часове. Фактът на извършване на разплащане по фактурите по банков път, независимо от издадените фискални бонове, е обоснован със значителната по размер търговска отстъпка, която е предоставяна, както и с разходите в минимален размер на транспортиране на горивото с МПС Пежо Боксер с поставени на каросерията два бидона, от гр. Х. до гр. Р.. Съдът е приел за законосъобразен отказът на ДК, поради непредставяне от жалбоподателя на несъмнени доказателства за зареждането на горивото именно от бензиностанцията на доставчика, намираща се в гр. Х., място, отдалечено от мястото на изпълнение на СМР на повече от 150 км. Съгласно данните в пътните книжки на автомобилите през ревизирания период в тях не е отбелязано нито един от автомобилите да е извършил транспортен курс до гр. Х. или от гр. Х. до гр. Р., за да се приеме за достоверно твърдението, че именно на посочените във фискалните бонове дати и часове именно автомобилът, посочен в справката в жалбата, е извършил транспортен курс и зареждане с гориво. Такива данни липсват и в представените по делото пътни листове, за да се приеме за достоверно твърдението, че именно от бензиностанцията в гр. Х. е извършвано зареждане с гориво на едрогабаритната строителна техника, която е възможно да се движи на собствен ход по пътищата от републиканската пътна мрежа. Съдът е кредитирал заключенията на приетите по делото заключения по съдебно – техническата и съдебно – счетоводната експертиза, но е приел, че посредством същите се установяват само неспорни между страните обстоятелства. Така постановеното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като не са налице основанията, посочени от касационния жалбоподател. В касационната жалба на практика под формата на касационни доводи се повтарят възраженията на дружеството направени в производството пред административния съд, които възражения настоящият съдебен състав приема за неоснователни. Оспореното решение е постановено при спазване на материалния закон, а по съществото на спора съдът се е произнесъл след самостоятелно, подробно обсъждане, преценка на събраните доказателства и установените факти по делото. Правилно и законосъобразно са приложени и тълкувани и относимите правни норми. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК /в сила от 01.01.2019 г./ ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. Отделно от горното и за яснота касационният състав намира за обосновани изводите на съда за приложимост на нормата на чл. 26, т. 1 от ЗКПО по отношение на разходите в размер на 10 056, 45 лв. – несвързани с дейността на дружеството. Цитираната разпоредба предвижда, че не се признават за данъчни цели разходите, несвързани с дейността, т. е. всякакви разходи, които не са присъщи или потенциално не създават доход за дейността на данъчно задълженото лице. В случая тези разходи касаят закупени от РЛ материали - гладачна дъска, килими, изтривалка, възглавници, купи, кърпи, свещници, халат за баня, CD SONY CDX аксесоари, прахосмукачка, огледало, сокоизтисквачка и др. По делото не са ангажирани доказателства от страна на касатора за каква дейност са използвани закупените материали, след като осъществяваната от него икономическа дейност е свързана със строителство и услуги с тежкотоварни камиони. В тази връзка правилно съдът е приел за законосъобразен РА и в частта, в която е отказан данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС по отношение именно на доставките на горепосочените стоки, тъй като същите са предназначени за дейности, различни от икономическата дейност на ревизираното лице. Относно непризнатото право на ДК по фактури от "Мост Фин" ЕООД с предмет горива, изводите на съда за недоказана реалност на доставките са правилни. В случая страните не спорят, че ревизираното дружество е извършило СМР на обект язовир П. по договор по Закона за обществените поръчки, във връзка с които са ангажирани фактури, актове за извършени СМР и пр., за които е използвало тежка механизация, за която безспорно е необходимо гориво. Въз основа на доказателствата по делото не може бъде обоснован категоричен извод, че горивото ползвано за осъществяване на дейността на дружеството е получено от него и именно от посочения във фактурите доставчик. Той не може да бъде опроверган както чрез приетата по делото ССЕ, където вещото лице е проследило счетоводното отразяване на процесните фактури, така и СТЕ, която установява с какви МПС разполага ревизираното дружество, разход на гориво и пр. Действително в заключението на ССЕ е констатирано осчетоводяване на фактурите от страна на жалбоподателя, но този факт сам по себе си не е достатъчен за да удостовери реално осъществена доставка. По делото липсват пътните листове за транспортиране на горивото с микробус "Пежо Боксер" по маршрут гр. Х. - гр. Р., в района на който са извършвани строителните дейности. С оглед характера и вида на стоката, нейните количества и родово определения й характер, получателят по доставката следва да притежава допълнителни доказателства за установяване факта на нейното получаване. Този извод на съда не е в противоречие с практиката на СЕС и не надхвърля изискването към получателя, ако е проявил необходимата грижа на добросъвестност при участието в стопанския стокооборот. В практиката си ВАС многократно е подчертавал, че за да е налице реална доставка на стоки не е достатъчно само наличието на фактура и счетоводното й отразяване при страните по доставката. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена реална доставка, която изпълнява критериите на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. По отношение на процесните доставки следва да се посочи, че за да възникне право на ДК следва да бъде установено наличие на данъчно събитие, което в случая е доставка на стока, поради което следва да бъде установено прехвърляне на собствеността на стоката от доставчик към получател. Съгласно трайната практика на СЕО и СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. При оспорване на фактурата, касаещо отразената в нея стопанска операция, задължение на ползващия се от правата по този документ е да докаже, че отразената във фактурата стопанска операция действително е осъществена, което в случая не е сторено. В този смисъл е и практиката на СЕС, според която само по себе си посочването на ДДС във фактура не може да обоснове право на приспадане на данъчен кредит за получателя. Предвид гореизложеното и съвкупната преценка на доказателствата, обжалваното съдебно решение се явява правилно постановено, не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и предвид направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото следва да се уважи в размер на 1 993 лв. на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение,