Решение № 15409 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2449/2011 г.

Решение № 15409 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2449/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Темпо лог" ЕООД моли да бъде отменено решение № 4354/22.12.2010 г. по адм. д. № 3061/2010 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 2000906210/2.12.2009 г. на ТД на НАП - София град като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли производството по делото да бъде спряно до произнасянето на СЕС по дело С-285/11. Моли РА да бъде отменен изцяло или делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба, директорът на ДОУИ - София, моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА№ 2000906210/2.12.2009 г. на ТД на НАП - София град, с който за периода м. 6 - 8, 10 и 12.2007 г., м. 1, 4 - 8.2008 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на "Строй мон" ЕООД, "Мек строй" ЕООД и "Арт 3000" ЕООД на основание чл. 68, т. 1, чл. 69, т. 1, чл. 6 и чл. 114, ал. 1 ЗДДС, тъй като по спорните фактури не е налице данъчно събитие и не са осъществени фактурираните доставки. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на установените с РА данъчни задължения на ревизираното лице. Правилен е изводът на съда, че допуснатото нарушение на процедурата по чл. 32 ДОПК при съставяне на протокол за издирването на отсъстващ доставчик не освобождава съда от задължението да определи дължимите данъци за ревизирания период на основание чл. 160, ал. 1 - 4 ДОПК. Законосъобразен е изводът на съда, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит, следва да е установено осъществяване на фактурираните доставки. Фактурите с предмет "авторемонтни услуги" не установяват предмета на доставката и в РА правилно е приложен чл. 114, ал. 1 ЗДДС, който в т. 9 изисква да е установен вида на предоставяната услуга. Съдът е дал указания на страните да представят доказателства в подкрепа на твърденията си, както и касаторът да представи доказателства за датата на съставяне на представените в съдебната фаза извлечения от счетоводни регистри, които са оспорени от ответника, с което е изпълнил задължението си по чл. 9, ал. 3 АПК. Вещото лице не е извършило проверка в счетоводствата на доставчиците, които не е намерил. Не е извършена такава проверка и по време на ревизията по същите причини. Предвид чл. 51 и чл. 54 ДОПК обосновано съдът е приел, че за представените извлечения от счетоводни регистри на "Арт 3000" ЕООД не е доказана тяхната достоверност. От данните в счетоводството на ревизираното лице не могат да се направят изводи на кои автомобили са монтирани резервните части и са правени ремонти, какви ремонти са извършени, нито как е доставено и разходвано фактурираното дизелово гориво. От факта, че ревизираното лице разполага с цистерна за съхранение на гориво не следва непременно, че гориво е доставяно и в частност по спорните фактури. При липсата на складови разписки и приемо-предавателни протоколи правилен е изводът на съда, че не е установено прехвърляне на собствеността върху родово определените вещи - гориво и резервни част без спецификация към фактурите предвид чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Неоснователни са доводите на касатора за несъобразяване на съдебното решение с практиката на ЕСПЧ и СЕС. В решение от 29.04.2004 г. по дело С-152/02 СЕО приема, че правото на приспадане следва да бъде упражнено, когато са изпълнени двете изисквания: стоките да са били доставени или услугите - извършени и данъчно задълженото лице да притежава фактура или документ, служещ за фактура по критериите на съответната държава. Спорен въпрос по делото е осъществени ли са процесните доставки. Европейското право не урежда правила относно доказването пред съда на спорни факти, което се осъществява по процесуалните закони на съответната държава-членка. Преценката на съда по спорния по делото въпрос е извършена в съответствие с правилата на ДОПК и АПК. Доводът за допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото е неоснователен. Искането за спиране на производството по делото до решаване на дело С-285/11 г. на СЕС е неоснователно, тъй като цитираното дело касае вътреобщностни доставки, какъвто предмет настоящото дело няма. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,