Решение № 388 от 18.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 391/2010 г.

Решение № 388 от 18.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 391/2010 г., I н. о., НК, докладчик председателя Пламен Томов Частният тъжител Ц. В. П. е отправил до ВКС жалба срещу решение на Плевенския окръжен съд, с което е отменена присъдата на Плевенския районен съд по неговата тъжба спрямо подсъдимия П. А. Г. и наказателното производство по делото е прекратено. Обжалваното въззивно решение - № 158 от 26 април 2010 г. по внчхд № 358/2010 г., е постановено, защото ПОС е приел нередовност на подадената тъжба от гледна точка на условията, посочени в чл. 81 НПК. В подадената касационна жалба се отрича съществуването на приетата нередовност и е поискано ново разглеждане на делото след отмяна на решението. От двете първоначални страни по делото, в съдебното заседание на касационната инстанция присъствено участие са взели само подсъдимият и неговият защитник, според които жалбата трябва да бъде отхвърлена; според прокурора при Върховната касационна прокуратура обаче, тя е основателна. Върховният касационен съд намери също жалбата за основателна. Тъжбата, по която е образувано делото, е недостатъчно конкретна, но съдържа обяснението за това: посочено е, че престъпното поведение на Г. е обективирано в негова жалба до полицейските органи, която те отказват да му предоставят; поискано е съдействие от съда. Поисканото съдействие не е дадено, а и сам тъжителят и неговият повереник, по повод и на дадените им указания в първото съдебно заседание по делото да уточнят "с кои свои действия е осъществил тези деяния подсъдимият и на коя дата" (л. 18 от д-то), решили да оформят частното обвинение в "допълнителна тъжба" (пак там, л. 23); по тая именно тъжба е произнесъл присъдата си и районния съд. Окръжният съд обаче, вместо да съобрази, че ако развитието на делото страда от недостатъци, процесуалната отговорност на тъжителя за тях противоречи на чл. 15, ал. 3 НПК, я възложил и на него. Налице са били всички основания за произнасяне не само по допустимостта на обжалваната присъда, поради което ВКС-I наказателно отделение, с оглед и на чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК