Решение № 11450 от 30.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 157/2014 г.

Решение № 11450 от 30.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 157/2014 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив при ЦУ на НАП и от "Мира" ООД. Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив обжалва решение № 2446 от 12.11.2013 г., постановено по адм. д. № 1290/2013 г. на Административен съд - Пловдив, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 211205199/17.01.2013 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 309/28.03.2013 г. на Зам. Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, за отказан данъчен кредит в размер на 12 101.04 лв. и лихви - 2 191.61 лв., в частта за отказан данъчен кредит в размер на 8 978.78 лв. вкл. с прилежащи лихви за данъчни периоди м. 06.2011 г., м. 07.2011 г., м. 06.2010 г., м. 07.2010 г. и м. 09.2010 г. Със съдебното решение дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на "Мира" ООД разноски в размер на 771,31 лева. "Мира" ООД, обжалва чрез адв. Милена Топузова, решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството относно отказан данъчен в размер на 4 562.46 лв., ведно с прилежащите лихви от 707.91, за данъчен период м. 05.2011 г. и в частта за данъчен период м. 10.2009 г. по фактура № 7076/21.10.2009 г. на стойност 2094.37 лв. с ДДС - 418.87 лв. и прилежащи лихви. Касаторите релевират основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. По съображения, изложени в касационните жалби, се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятните за касаторите части. Двете страни молят за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението, на посочените основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими, а по същество - за неоснователни. По жалбата на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив: Касаторът обжалва решението на административния съд в частта, в която е отменен Ревизионен акт № 211205199/17.01.2013 г. издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 309/28.03.2013 г. на Зам. Директора на Дирекция "ОДОП"- Пловдив при ЦУ на НАП, за отказан данъчен кредит в размер на 12 101.04 лв. и лихви - 2 191.61 лв., в частта за отказан данъчен кредит в размер на 8 978.78 лв. вкл. с прилежащи лихви за данъчни периоди м. 06.2011 г., м. 07.2011 г., м. 06.2010 г., м. 07.2010 г. и м. 09.2010 г. Съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган и в хода на ревизията не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а по съществото на спора е приел, че неправилно с РА в отменената му част е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Титан Транс Груп" ООД, с предмет доставки на дизелово гориво и фактури, издадени от "Ди Ем Трейд" ООД с предмет на доставка пропан-бутан. Съдът в пространните си мотиви е обсъдил приложимите правни норми, анализирал е приложените по делото писмени доказателства - приемо-предавателни протоколи, товарителници, пътни листи, стокови разписки, в това число и заключението на ССЕ. Приел е за доказано, че издадените от посочените по-горе доставчици фактури са реално осъществени - доказано е прехвърляне на собствеността върху процесните стоки, плащане по фактури и правилно счетоводно отразяване, както и последващата им реализация. Решението в тази част е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. В процесния казус предмет на спора е наличието на реално осъществена доставки по фактури, издадени от "Титан Транс Груп" ООД и "Ди Ем Трейд" ООД. Касаторът поддържа доводи, че неправилно административният съд е счел за доказани спорните доставки на дизелово гориво и пропан-бутан. Настоящият състав намира това възражение за неоснователно. В случая, възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена с доказателствата по делото, като при постановяване на решението не е допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на административното и съдебното производство доказателства, представени от ревизираното дружество, от преките доставчици, както и доказателствата свързани с предходни доставки, и правилно е стигнал до извод, че продажбите на дизелово гориво и пропан-бутан са реално осъществени. Следва да се посочи, че в обсъждания казус предмет на сделките са родово определена вещи и съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД собствеността върху същите се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Това предполага наличие на доказателства за предаване, евентуално транспортиране на стоките и в крайна сметка физическото й наличие при ревизираното лице. За прехвърляне на собствеността върху родовоопределените вещи към фактурите са приложени товарителници, пътни листове, стокови разписки, приемо-предавателни протоколи и доказателства за наличност на количеството гориво - предмет на спорните фактури към момента на доставките. В тази насока е и заключението на ССчЕ. Наред с това безспорно установена е кадровата и техническата обезпеченост на доставчиците, както и обезпечеността на получателя за съхранение на полученото дизелово гориво и пропан-бутан и използването им за извършване на последващи облагаеми доставки. При тези данни съдът обосновано е приел за реални спорните доставки. По жалбата на "Мира" ООД: Дружеството обжалва решението на АдмС - Пловдив в частта, в която е отхвърлена жалбата му относно отказан данъчен в размер на 4 562.46 лв., ведно с прилежащите лихви от 707.91, за данъчен период м. 05.2011 г. и в частта за данъчен период м. 10.2009 г. по фактура № 7076/21.10.2009 г. на стойност 2094.37 лв. с ДДС - 418.87 лв. и прилежащи лихви. За да постанови този резултат, съдът е приел следното: Относно фактура № 7076 от 21.10.2009 г. органът по приходите е установил различия с декларираното от задълженото лице и съответно е определен ДДС за довнасяне 418,87 лв. - РД, стр. 27. Съдът е приел, че законосъобразно органът е начислил ДДС по тази фактура, тъй като съгласно чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС за направените корекции данъчно задължените лица трябва писмено да уведомят компетентния орган по приходите за промяна на задълженията си за съответните данъчни периоди при неправилно отразени в отчетните регистри документи. Коригиране по съответния ред не е направено от доставчика, а също и от получателя. Процесната фактура е отразена от получателя в съответните регистри и е ползвано право на пълен данъчен кредит. Относно фактура № 44/2.05.2011 г., издадена от "Титан Транс Груп" ООД, съдът е приел за неопровергани изводите на приходните органи, основани на събрани в хода на ревизията доказателства. Обсъдил е в тази връзка приложените по делото доказателства касаещи процесната доставка, заключението на ССчЕ, включително и приложения РА на доставчика. Приел е, че независимо от установената наличност на гориво, даваща възможност за доставка на 11 900 л. към 2.05.2011 г., за ревизираното лице не е налице право на данъчен кредит предвид факта, че стоковият поток сочи предходна фактура от следваща дата, спрямо датата на която е издадена процесната фактура, тъй като не биха могли да бъдат предадени вещи, които към момента на предаване още не са налични при доставчика. Решението в тази част е правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Касаторът възразява, че неправилно съдът е потвърдил РА в частта относно непризнато право на данъчен кредит по фактура № 44/2.05.2011 г., издадена от "Титан Транс Груп" ООД, в размер на 4 562.46 лв. с мотив, че не е налице реално осъществена доставка. Счита, че за да обоснове този си извод съдът неправилно се е позовал на данните от представения по делото РА на доставчика "Титан Транс Груп" ООД /за който липсва информация да е влязъл в сила/ във връзка с извършената корекция на данъчната основа на получените доставки и на ДК с мотив за неосъществени доставки от "Стам ойл" ЕООД към "Титан транс груп" ООД и в частност за фактура № 2000...15/4.05.2011 г. Твърди, че към 30.04.2011 г. прекият доставчик е разполагал с достатъчна наличност от процесната стока, респ. е имал възможност да го достави на "Мира" ООД. Косвен аргумент в подкрепа на твърдението за реално осъществена доставка според касатора е и установеното пълно заплащане от купувача на цената на стоката по банков път. Счита, че по-късното издаване на фактурата от страна на предходния доставчик "Стам ойл" ЕООД към прекия доставчик "Титан транс груп" ООД не следва да води до извод на липса на доставка по спорната фактура. Възраженията на касатора са неоснователни. За да обоснове извод за липса на доставка по фактура № 44/2.05.2011 г., съдът не се е позовал на констатациите в РА на доставчика, а е анализирал в съвкупност всички приложени във връзка с тази сделка доказателства. В случая, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд спорът е не дали "Титан транс груп" ООД е разполагал с дизелово гориво 11900 л., а дали това количество е получено от доставчика "Стам ойл" ЕООД. Въз основа на представените по делото доказателства - Международна товарителница за дизел 29868 литра с изпращач MAMIDOIL JET-OIL A. E. Гърция, получател "Стам ойл" ЕООД, акцизен данъчен документ № 31/30.04.2011 г., с който се освобождава стоката Дизел 29 868 литра за потребление в страната, с получател и издател "Стам ойл" ЕООД, място и дата на сделката - гр. Дупница, 30.04.2011 г., Декларация за съответствие на качеството на течни горива № 20 от 23.03.2011 г. е видно, че предходният доставчик е получил посоченото гориво. В случая обаче липсват доказателства за прехвърляне на право на собственост на дизелово гориво от "Стам ойл" ЕООД към прекия доставчик "Титан транс груп" ООД към дата 2.05.2011 г. Налице е само фактура № 2000... 15/4.05.2011 г., издадена от "Стам ойл" ЕООД към "Титан транс груп" ООД, която обаче е с дата последваща процесната фактура. След като не е доказано, че процесното количество дизелово гориво е придобито от прекия доставчик от посочения от него предходен - "Стам ойл" ЕООД, то не може да бъде прието, че е налице и прехвърляне на право собственост на същото гориво към ревизираното лице, тъй като не биха могли да бъдат предадени вещи, които към момента на предаване още не са налични при доставчика. Относно фактура № 7076 от 21.10.2009 r., издадена от "Ди Ем Трейд" ООД, във връзка с която е доначислен ДДС в размер на 418,87 лв. в касационната жалба не са изложени мотиви. Независимо от това, предвид формулираното в касационната жалба искане за отмяна на решението в тази част и твърдения за нарушение на материалния закон, съдът с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, по същество служебно провери съответствието на решението с материалното право и намира, че не е допуснато нарушение на материалния закон и съдът е достигнал до законосъобразни изводи и в тази част. Разноски: С оглед на резултата по спора, в полза на "Мира" ООД се дължат разноски по съразмерност, изчислени съобразно отхвърлената, респ. уважената част от жалбата в размер на 466 лева. На Дирекция "ОДОП" - Пловдив не следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, тъй като с обжалваното решение е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно от ДОПК. Не са налице и предпоставките на чл. 161, ал. 3 ДОПК, тъй като приетата частична незаконосъобразност на РА не се обосновава и мотивира основно чрез представените пред съда писмени доказателства. Тези доказателства е можело да бъдат събрани по време на ревизионното производство при проявена процесуална активност от страна на приходните органи. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,