Решение № 13025 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6882/2009 г.

Решение № 13025 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6882/2009 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Катерина Асенова Колева срещу решение № 61 от 15.04.2009 г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка № 180/2008 г. В нея се правят оплаквания за незаконосъобразност на оспореното решение и се иска отмяната му. Ответникът по жалбата - Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител поддържа, че същата е неоснователна и не са налице сочените от жалбоподателката основания за отмяна на административния акт. Заинтересованата страна Людмила Стефанова Василева, чрез пълномощника си е представила писмено становище по делото, в което изразява позиция за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение КЗД е установила, че Людмила Стефанова Василева, в качеството й на директор на 149-то СОУ "Иван Хаджийски" не е извършила нарушение на Закона за защита от дискриминация и е оставила без уважение жалбата с вх. № 44-00-2236/23.07.2008 г., подадена по реда на чл. 50, т. 1 от ЗЗДискр. от Катерина Асенова Колева - Пенкова. Производството пред КЗД е започнало по жалба вх. № 44-00-2236/23.07.2008 г. на Катерина Асенова Колева - Пенкова, с която е сезирала комисията с оплакване за извършена спрямо нея дискриминация по признак "възраст" от Людмила Стефанова Василева в качеството й на директор на 149 СОУ "Иван Хаджийски". Жалбоподателката твърди, че директорката на училището я е дискриминирала като не й е позволила да ползва полагаемия й се платен годишен отпуск за 2008 г. и за предходни години, невярно са били попълнени документите й за пенсиониране, което е забавило получаването на пенсия и в тази връзка при наложилите й се посещенията в училището е била изгонена от директорката, същата е отказала да разработи система на диференцирано заплащане в края на учебната 2007/2008 г., с което я е дискриминирала. Според данните по преписката жалбоподателката е работила като учител по математика в 149 СОУ "Иван Хаджийски". Със заповед № 6691-0991/16.07.2008 г. на директорката на 149 СОУ е прекратено трудовото правоотношение с жалбоподателката на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ във вр. § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО. Като мотив за уволнението директорката е посочил пред комисията, че за учебната 2008/2009 г. в Списък-образец № 1полагащите се работни места за учители по математика са 2, 24, а по информатика са 2 броя. Жалбоподателката не притежава правоспособност да преподава информатика, а от тримата учители по математика само тя отговаря на условията по § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО. Заинтересованата страна твърди, че е извършила пенсионирането на жалбоподателката поради липса на достатъчно работни места, в изпълнение на законовите си правомощия, като се е съобразила с правилото на КТД за системата на образованието, съгласно което не се съкращават учители при положение, че има лица, които отговарят на условията за пенсиониране. Комисията, след като е обсъдила доводите и възраженията на страните и анализирала доказателствения материал по преписката е приела, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателката по реда и на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ във вр. § 5, ал. 1 от КСО са били налице достатъчно за това основания и обстоятелства от правна и фактическа страна. При тези констатации е достигнала до извод, че директорката на училището е действала в рамките на законовите й правомощия, при условията на оперативна самостоятелност, предвид възникналата необходимост от намаляване броя на работните места за учители по математика през учебната 2008/2009 г. с оглед невъзможността да бъдат осигурени достатъчно часове по предмета. Приела е, че от представената по преписката счетоводна справка за изплащаните възнаграждения на трима преподаватели по математика не се установява дискриминация по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. при определяне на работната заплата на жалбоподателката. По отношение доводите й за неразрешеното ползване на платен годишен отпуск, КЗД е счела, че на първо място се касае за преценка по целесъобразност на работодателя кога да разреши ползването на годишния отпуск и на следващо - нормата на чл. 224, ал. 1 от КТ позволява неизползваният размер на този отпуск да бъде компенсиран с парично обезщетение в хипотезата на прекратяване на трудовото правоотношение, следователно приложението й не обективира признаците на дискриминационен акт. При тези фактически и правни обстоятелства, КЗД е приела, че жалбата на Колева е неоснователна и постановила обжалвания резултат. Недоволна от решението на КЗД, жалбоподателката го оспорва по съображения, че е немотивирано и незаконосъобразно. Съдът, в настоящия състав, намери, че оспореното решение е постановено при спазване на административнопроцесуалните разпоредби и правилно приложение на материалния закон. Законосъобразен и обоснован е изводът на комисията, че жалбоподателката не е била дискриминационно третирана по признак "възраст" при сравними сходни обстоятелства по време на упражняване на преподавателската си дейност и при прекратяване на трудовото й правоотношение от директорката на 149 СОУ "Иван Хаджийски". Трудовото правоотношение с Колева е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ във вр. § 5, ал. 1 от КСО. Не е било спорно, че към момента на прекратяване на трудовия договор са били налице условията, предвидени в § 5, ал. 1 от КСО спрямо жалбоподателката - навършена възраст и необходим трудов стаж, за приложението й. При прекратяване на трудовото правоотношение с учител по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ работодателят може да се съобрази както с изискването на общата норма по чл. 68, ал. 1 от КСО, така и със специалната норма от осигурителния кодекс. Преценката дали работодателят е упражнил надлежно правото си по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ във вр. § 5, ал. 1 от КСО подлежи на съдебен контрол в рамките на общия исков процес при спор за законосъобразност на уволнителната заповед. Настоящият спор е на плоскостта на антидискриминационните разпоредби, поради което релевантен е въпросът доколко при упражняване на правомощието си по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ във вр. § 5, ал. 1 от КСО работодателят е приложил еднакви критерии и подход при сравними случаи. В обсъждания казус е доказано, че от тримата учители по математика единствено жалбоподателката е отговаряла на условията по § 5, ал. 1 от КСО, което е мотивирало работодателя да прекрати трудовото й правоотношение. Както правилно е приела комисията касае се за решение по целесъобразност поради възникналата необходимост от съкращаване на работните места за учители по математика, като липсват доказателства същото да е взето при прилагането на дискриминационни критерии по признак "възраст" спрямо жалбоподателката. Последиците от прекратяване на трудовия договор на жалбоподателката също са законово уредени, поради което не може да се счете, че настъпването им, в т. ч. изплащането на обезщетение за неползван платен годишен отпуск вместо реалното му ползване непосредствено преди издаване на уволнителната заповед, я поставя в по-неблагоприятно положение спрямо останалия преподавателски състав. По смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. непряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Както вече се посочи, при прекратяване на трудовото правоотношение с жалбоподателката не е имало други учители по математика, които са продължили да работят при сходни обстоятелства, т. е. навършили са възрастта за по-ранно пенсиониране, но са предпочетени спрямо нея. Ето защо при упражняване правото си по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ работодателят е спазил изискването по чл. 21 от ЗЗДискр., решението му не е израз на субективно отношение към жалбоподателката по някои от защитените признаци (макар субективният елемент да не е задължителен за реализиране на фактическия състав на дискриминационния акт) и следователно не е налице дискриминация по признак "възраст". Правилно и съобразно доказателствата по преписката комисията е приела, че липсват данни директорката да не е допускала жалбоподателката до училищната сграда, както и да е определила трудовото й възнаграждение в нарушение на правилото по чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр., което задължава работодателят да осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. Следва също да се посочи, че решение № 1725/9.02.2009 г. по адм. дело № 14123/2008 г. на ВАС, на което се позовава жалбоподателката е постановено по сходен казус, но при различни фактически обстоятелства, които са обусловили и други правни изводи на съда относно наличието на дискриминация. Предвид изложеното, оспореният акт на КЗД, с който е отхвърлена жалбата на Катерина Асенова Колева - Пенкова поради липса на нарушение по ЗЗДискр., извършено спрямо нея от директорката на 149 СОУ "Иван Хаджийски" е законосъобразно и обосновано и не са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяната му. Подадената срещу решението на КЗД жалба от Катерина Асенова Колева - Пенкова е неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,