Решение № 8353 от 29.9.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Чепеларе, подадена чрез процесуалния представител адв. Стамболова, и по касационна жалба на В. Кехайова, подадена чрез процесуалния представител адв. Радева, срещу Решение 337 от 18.11.2020 г., постановено по адм. дело 104/2020 г. по описа на Административен съд Смолян, с което е отменена заповед 91 от 27.02.2020 г. на кмета на Община Чепеларе и е осъдена Община Чепеларе да заплати разноски по делото. В касационната жалба на кмета на Община Чепеларе се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора неправилно съдът приема, че очертаните с ограничителни линии допустими параметри на застрояване подлежат на контрол за законосъобразност в настоящото производство, както и че, с оглед предвидената височина 10 м., отстоянието от тези линии следва да не е на по-малко от 5 м. Твърди се още, че процесният подробен устройствен план /ПУП/ не дава височини и отстояния на застрояването с точни цифри, като в него е посочена само максимално допустимата височина на застройката, която се базира на зададените показатели за плътност и Кинт, съгласно чл. 18 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Излагат се доводи, че конкретното разположение на строежите следва да се определя с работен устройствен план, с виза за проектиране по чл. 140 от ЗУТ или с инвестиционен проект. Доколкото с процесния план се предвижда свободно застрояване и липсват заварени сгради, то не е налице соченото в оспореното решение нарушение на материалния закон относно разстоянието на застрояването. Претендира се отмяна на съдебното решение и оставяне в сила на оспорената заповед, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. В касационната жалба на В. Кехайова се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че процесният ПУП определя само ограничителни линии на застрояване, без да определя конкретна височина, разстояние или разположение на сградите, което следва да се определи с инвестиционния проект и разрешението за строеж. Според касатора посочените като нарушени норми на чл. 75 и чл. 80 от Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /Наредба 7/2003 г./ не касаят одобряването на ПУП, а тези норми следва да се съблюдават при одобряването на съответния конкретен инвестиционен проект, предвиждащ конкретното застрояване, и издаване на разрешението за строеж. Излагат се доводи, че въведените изисквания за разполагане на сградите по чл. 31 и сл. от ЗУТ се съобразяват в процеса на съгласуване и одобряване на инвестиционния проект и по разрешаване на бъдещото строителство, а не в производството по одобряване на ПУП. Претендира се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на подадените жалби срещу заповедта, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответниците - Б. Дренски, Д. Вантова Дренска и М. Дренски, редовно призовани, в съдебно заседание не се явяват и не изпращат представител. В приложени по делото писмени становища, чрез процесуалния си представител адв. Манолева, изразяват становище за неоснователност на касационните жалби, както и претендират присъждане на разноски по делото. Ответникът - Д. Гайдарова, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложени по делото писмени становища, чрез процесуалния си представител адв. Сивенова, изразява становище за неоснователност на касационните жалби, както и претендира присъждане на разноски по делото. Ответниците Т. Гайдаров, Б. Анастасов, Б. Панайотова, В. Каялова, Г. Миховски, Г. Таков, Г. Панайотов, Г. Чолаков, Г. Станчев, Д. Панайотова, И. Вълчев, И. Анастасов, И. Таков, И. Такова, Й. Нановска, М. Анастасов, М. Миховска, М. Милушева, Н. Тончева, П. Панайотова, Р. Сивкова, Р. Вълканов, С. Стефанов, С. Бойчева, С. Анастасова, Т. Панайотова, Т. Глухова, Ц. Миховска, Ц. Анастасова, Ц. Мангаракова, Р. Четроков, М. Беевска, И. Христова, А. Христов, С. Гайдаров, Й. Петрова, З. Гайдарова, Й. Гайдаров, Г. Гайдаров, Й. Маринска, Д. Ташева и П. Тошев, редовно призовани, не се явяват, не изпращат представители и не изразяват становища по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационните жалби за допустими, като подадени от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество касационните жалби са основателни. Производството пред Административен съд Смолян е образувано по жалби на Б. Дренски, Д. Дренска, М. Дренски и Д. Гайдарова срещу заповед 91 от 27.02.2020 г. на кмета на Община Чепеларе, с която, на основание чл. 129, ал. 2, във връзка с чл. 110, ал. 1, т. 1 и 131, ал. 2 ,т. 1 от ЗУТ, е одобрен ПУП план за регулация и застрояване /ПРЗ/ за поземлен имот с идентификатор 58517.21.58, м. Блатото в землището на [населено място], Община Чепеларе, като се образува УПИ ХХVI 21.58 за База за отдих по регулационни линии и се определя начин на застрояване в устройствена зона Жм по ограничителни линии на застрояване с устройствени показатели за застрояване: плътност на застрояване 60 %, Кинт 1.2, озеленяване 40 %, Н 3 /10 м./, както и с възможност за преминаване от съществуващата улична регулация западно от поземления имот до съществуващия път източно от поземления имот. Жалбоподателите Б. Дренски, Д. Дренска и М. Дренски се легитимират като собственици на имот с идентификатор 58517.21.12, а жалбоподателката Д. Гайдарова като съсобственик на имот с идентификатор 58517.21.15, съседни на процесния имот с идентификатор 58517.21.58. В хода на първоинстанционното производство е допусната съдебно-техническа експертиза, съгласно която имот с идентификатор 58517.21.58 е нива земеделска територия, за която с процесния ПУП се образува УПИ ХХVI 21.58 за База за отдих, като регулационните линии са по имотните граници и това е първа регулация за поземления имот. Констатирано е от вещите лица, че от площта на имота не се отнемат площи за улици, както и че съгласно Общият устройствен план /ОУП/ на Община Чепеларе, одобрен с решение 710/25.07.2019 г. попада в урбанизирана територия зона Жм. В заключението е посочено, че към процесния ПУП липсва транспортно-комуникационна схема по чл. 51 от Наредба 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове /Наредба 8/2001 г./, като очертаната в графичната част на процесния ПУП възможност за преминаване е недостатъчна за проектиране на улица в съответствие с изискванията на Наредба РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии. Установено е от вещите лица още, че в процесния ПУП ПРЗ са означени отстояния на ограничителните линии на застрояване до границите на новообразувания УПИ 3 м., и между двете зони на застрояване, означени с ограничителни линии /две сгради/ - 3 м. Съгласно заключението с процесния ПУП ПРЗ следва да се приеме, че отстоянията до регулационните линии на УПИ са спазени, тъй като в текстовата част на заповедта не е означена възможността за преминаване" като път, улица или алея, но означеното в проекта отстояние между двете зони на застрояване /две сгради/ - 3 м., не отговаря на изискванията на чл. 33 от ЗУТ. Установено е също така, че с процесният ПУП ПРЗ не предвижда промяна на предвидената улица тупик и мястото на обръщане, съгласно одобрения ПУП ПРЗ със заповед 247/12.06.2009 г. на кмета на Община Чепеларе. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че макар и издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и при спазване на административно-производствените правила, същата е постановена в противоречие с приложимите материално-правни норми. Прието е от съда, че доколкото, макар и с процесната заповед да се одобрява план за застрояване и да е достатъчно в ПУП да се отрази само най-външната линия на надземното застрояване, без посочване на вътрешните линии, в конкретния случай вътрешните линии са намерили отражение в процесния ПУП ПЗ, то очертаните с тях допустими параметри на застрояване подлежат на контрол за законосъобразност в настоящото производство. Позовавайки се на заключението на вещите лица по приетата по делото съдебно-техническа експертиза, административният съд е обосновал извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради незаконосъобразно определяне на вътрешните ограничителни линии на застрояване. Съдът приема, че в случая, като се има предвид /с оглед предвидената височина 10 м./, че отстоянието следва да е не по-малко от 5 м., с оглед Приложение 2 към чл. 80 от Наредба 7/2003 г., а то според ограничителните линии е предвидено от 3 м., е допуснато нарушение на материалния закон. Този извод се налага според съда и от нормата на чл. 48, ал. 2, б. з от Наредба 8/2001 г., съгласно която начинът на застрояване на урегулираните поземлени имоти се определя чрез линии на застрояване, като в зависимост от архитектурно-устройствените и други условия със заданието може да се постави изискване за изобразяване очертанията на новопредвидените сгради, които се считат за задължителни линии на застрояване. Така постановеното решение е незаконосъобразно, поради неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми към изяснената по делото фактическа обстановка. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че процесният ПУП - ПРЗ е разработен и одобрен с оглед процедура по промяна на предназначението на поземлен имот с идентификатор 58517.21.58, м. Блатото, [населено място], Община Чепеларе, собственост на касационния жалбоподател В. Кехайова, представляващ земеделска земя. В тази връзка следва да се има предвид, че доколкото в конкретния случай се установява, че за процесната територия има влязъл в сила ОУП на Община Чепеларе, то приложима е разпоредбата на чл. 17а, ал. 3 от Закона за опазване на земеделската земя /ЗОЗЗ, в приложимата редакция, ДВ, бр. 83/2018 г./, която предвижда промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди, предвидена с влязъл в сила общ устройствен план, да се извършва, без да се провежда процедура за утвърждаване на площадка или трасе за проектиране. При одобряване на ПУП - ПРЗ за промяна на предназначението на земеделска земя, макар и изрично да не са посочени като основания за издаване на оспорената заповед, приложими са нормите на чл. 59, ал. 1 и чл. 60, ал. 2 от ЗУТ, установяващи специфични правила при допущане на застрояване в неурегулирани територии. Като се изходи преди всичко от характера на територията, за която се изработва ПРЗ, следва да се приеме, че при изработване на ПУП за поземлен имот, намиращ се извън границите на урбанизираните територии, предназначен за откриване на процедура по промяна на предназначението на земята, изискуема по специален закон ЗОЗЗ, правилата на чл. 108 от ЗУТ, респективно по чл. 51 от Наредба 7/2003 г., не намират приложение. В хипотезата на чл. 59, ал. 1 от ЗУТ изобщо липсва урегулиран поземлен имот, като в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗУТ, изрично е посочено, че разположението на строежите се определя с оглед бъдещото регулиране на имота. От приетите по делото писмени доказателства, в това число и приетата съдебно-техническа експертиза, се установява, че с процесния ПУП застрояването в УПИ ХХVI 21.58 е определено само с ограничителни линии, при което отстоянието на тези линии до границите на новообразувания УПИ е 3 м. в съответствие с указания в текстовата и графична част на заповедта характер на застрояването - с височина до 10 м. При така установеното по делото правилно административният съд е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя Гайдарова за неспазване на отстоянията до страничните регулационни линии. Неправилно обаче съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на оспорената заповед позовавайки се на Приложение 2 към чл. 80 от Наредба 7/2003 г. и чл. 48, ал. 2, б. з от Наредба 8/2001 г., поради неспазване на отстоянието между двете сгради, доколкото отстоянието между тях е следвало да бъде не по-малко от 5 м., а не както е предвидено с линиите на застрояване от 3 м. Видно от графичната част на процесния ПУП ПЗ надземното застрояване в урегулирания имот е определено само с ограничителни линии на застрояване, до които застрояването е възможно да се разположи, но може и да отстъпи навътре от тях - чл. 75, ал. 2, т. 2 от Наредба 7/2003 г. Съгласно одобрения ПУП - ПРЗ разстоянието от ограничителните линии на застрояване до страничните регулационни линии е 3 м., като такова е и разстоянието между двете застроителни петна, определени с тези ограничителни линии. Така определените две застроителни петна не обосновават извод нито за определени задължителни линии на застрояване, нито за изобразяване на очертания на новопредвидена сграда, поради и което предвиденото отстояние от 3 м. не следва да се отразява негативно на законосъобразността на обжалвания акт. Тъй като става въпрос за ограничителни линии на застрояване, а не за задължителни такива, то застрояването може и да отстъпи навътре от ограничителните линии, така че да бъдат спазени нормативните изисквания както по Приложение 2 към чл. 80 от Наредба 7/2003 г., така и тези, съдържащи се в чл. 31 - 35 от ЗУТ. Тези правила и нормативи следва да бъдат съобразени, респективно регулирани в процеса по съгласуване и одобряване на инвестиционния проект и по разрешаване на бъдещото строителство, а не в производството по приемане на ПУП, както и правилно сочат в жалбите си касационните жалбоподатели. С процесния ПУП не се определят нито конкретна височина, нито конкретно застрояване , за да се преценява спазване на разстоянията между сградите, съгласно схематичните положения в Приложение 2 към чл. 80 от Наредба 7/2003 г. и изискването по чл. 31, ал. 5 от ЗУТ. Доколкото конкретното разположение на сградите би могло да се определи съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗУТ с работен устройствен план, с виза за проектиране по чл. 140 от ЗУТ или с инвестиционен проект, то изискванията за разполагането на сградите, в това число и когато в едно УПИ се застрояват две или повече сгради, се съобразяват в процеса на съгласуване и одобряване на инвестиционния проект и разрешаването на бъдещото строителство, а не в производството по одобряване на ПУП. В подкрепа на казаното е и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗУТ, съгласно която съгласуването на инвестиционните проекти се състои в проверка на съответствието им с предвижданията на ПУП, но и в проверка на правилата и нормативите за разполагане на застрояването, регламентирани в чл. 31 - 35 от ЗУТ и Наредба 7/2003 г. Следва да се има предвид същото така, че в процесния случай се явява и неприложима нормата на чл. 48, ал. 2, б. з от Наредба 8/2001 г., във връзка с която обосновава извода си за нарушение на материалния закон първоинстанционният съд, тъй като от една страна в конкретния случай не са изобразени графично очертанията на новопредвидени сгради, които следва да се приемат за задължителни линии на застрояване, а от друга страна изискването за изобразяване очертанията на бъдещите сгради не е задължителен елемент на проекта, а само при определени условия, каквито в случай не се установяват да са налице. За пълнота на изложеното следва да се има предвид, че се явява неоснователно възражението на касационния жалбоподател Кехайова, направено от процесуалния представител адв. Георгиева в откритото съдебно заседание, че лицата, подали жалбите срещу процесния ПУП ПРЗ, не са активно легитимирани по смисъла на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ, поради настъпила промяна в процесуалния закон. Видно от приложените по делото писмени доказателствата лицата, оспорили процесната заповед, се легитимират като собственици на имоти, съседни на процедирания по процесния ПУП-ПРЗ имот. С оглед на това и доколкото е безспорно обстоятелството, че с процесния ПУП се променя предназначението на имот с идентификатор 58517.21.58, то жалбоподателите попадат в кръга на заинтересованите лица по чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ, поради което жалбите им срещу заповед 91 от 27.02.2020 г. на кмета на Община Чепеларе са процесуално допустими. Предвид гореизложеното, съдебното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което се отхвърлят жалбите на Б. Дренски, Д. Дренска, М. Дренски и Д. Гайдарова срещу заповед 91 от 27.02.2020 г. на кмета на Община Чепеларе, като неоснователни. При основателност на касационните жалби, в полза на Община Чепеларе и В. Кехайова, следва да бъдат присъдени направените и поискани своевременно съдебни разноски за две съдебни инстанции, както следва: в полза на Община Чепеларе сумата в размер на общо 1820 лева, представляваща 900 лева реално изплатено адвокатско възнаграждение за настоящата касационна инстанция и 70 лева държавна такса, както и 500 лева реално изплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по адм. дело 104/2020 г. по описа на Административен съд Смолян и 350 лева внесен депозит за вещо лице; в полза на В. Кехайова сумата в размер на общо 1270 лева, представляваща 600 лева реално изплатено адвокатско възнаграждение за настоящата касационна инстанция и 70 лева държавна такса, както и 600 лева реално изплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по адм. дело 104/2020 г. по описа на Административен съд Смолян. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2,предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,