Решение № 12114 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4115/2010 г.

Решение № 12114 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4115/2010 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 98 от 12.01.2010 г., постановено по адм. д. № 1791/09 г. Административен съд София град, първо адм. отд., единадесети състав, отменил по жалба на "Глобъл транс Лоджистикс" - ООД - гр. София решение № 574 от 7.10.2008 г., издадено от началника на Митница - Аерогара - София и е осъдил Митница - Аерогара - София да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 552 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Митница - Аерогара - София, чрез процесуалния му представител Станимир Христов Алексиев. В същата се правят оплаквания, че решението на Административен съд - София град е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди изцяло решение № 574 от 7.10.2008 г., издадено от началника на Митница - Аерогара - София. Ответното по касационната жалба дружество "Глобъл транс лоджистикс" - ООД чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Административен съд - София град е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 221 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд-София град е отменил по жалба на "Глобъл транс лоджистикс" - ООД решение № 574 от 7.10.2008 г., издадено от началника на Митница - Аерогара - София, с което е определена нова митническа стойност на стоките по ЕАД № 08BG005102H0035218 от 11.06.2008 г. и са определени допълнителни задължения за ДДС в размер на 1 648,97 лв. Същият е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗМ, но са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и на материалния закон. По отношение на първите от тях са изложени мотиви, че съгласно чл. 102, ал. 1 от ППЗМ митническите органи не следва да определят митническата стойност на внасяните стоки въз основа на метода на договорената стойност ако съобразно процедурата по ал. втора имат достатъчно основание за съмнения, че декларираната стойност представлява общата сума, платена или подлежаща на плащане, дефинирана в чл. 35 от закона или съгласно разпоредбата на ал. 1, т. 2 от същия чл. декларираната стойност е повлияна от някакви условия или съображения и стойността на това влияние не може да бъде определена. Посочено е, че от друга страна при такива съмнения митническите органи могат да поискат допълнителна информация съобразно чл. 98, ал. 4, т. 3, но са длъжни да спазят чл. 102, ал. 2, изр. 2 от ППЗМ, която в такива случаи ги задължава да уведомят заинтересованото лице за мотивите, на които се основават техните съмнения и да му дадат реална възможност да отговори и ангажира доказателства. С оглед на данните по делото първоинстанционният съд е приел, че това императивно изискване не е спазено, тъй като не е доказано съставено писмо от началника на Митническо бюро - Кремиковци да е връчено на дружеството. Отбелязано е и това, че ако административният орган е изпълнил задължението си по чл. 102, ал. 2 от ППЗМ, то той вероятно би стигнал до други изводи относно митническата стойност на внесените стоки, както и че съгласно чл. 146, т. 3 от АПК съществените нарушения на административно производствените правила са самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, което обосновава неговата отмяна. В обжалваното решение са изложени и подробни мотиви защо съдът приема, че при издаването на обжалвания митнически акт е допуснато нарушение на материалния закон. В тази насока е дадено тълкуване на нормата на чл. 35, ал. 1 от ЗМ, която определя основния метод за определяне на митническата стойност на внасяните в страната стоки, като е посочено, че изключенията по чл. 36 от същия закон относно определяне на митническата стойност се прилагат само когато стойността не може да бъде определена по реда на чл. 35, ал. 1. Съдът е описал фактическата обстановка, установена по време на административното производство по издаването на акта и посочените правни основания - чл. 36, ал. 2, т. 3 от ЗМ, чл. 37 и Приложение № 7 към чл. 65, ал. 1 от ППЗМ и чл. 30, § 2, б. "а" от Регламент № 2913/92 г., както чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, чл. 59, ал. 1 от АПК и чл. 6 от Регламент 2913/92 г. Анализирайки представените доказателства относно начина на плащане между страните по търговския договор, административният съд е изградил извод, че митническата стойност на процесните стоки е следвало да бъде определена по реда и условията на чл. 35 от ЗМ. Посочено е още, че не може да се поддържа тезата, че липсват доказателства за заплатената или подлежащата на плащане договорна стойност на внесените стоки, а за да се пристъпи към определянето й по реда на чл. 36, ал. 2, т. 3 от ЗМ първо е следвало да се изключи приложението на т. 1 и 2 от същата разпоредба, отделно от това чл. 75, ал. 1 от ППЗМ поставя изисквания относно начина на определяне на стойността на стоката. Изложени са и мотиви, че в административния акт е налице само бланкетно позоваване на представителна извадка от системата "Тримис", като на база на тълкуване на съответните правни разпоредби е направен извод, че в конкретния случай тя не може да бъде разглеждана като годно доказателство за установяване на стойността на внасяните стоки. Обърнато е внимание и на извършеното позоваване в обжалваното решение на разпоредбата на чл. 30, § 2, б. "в" от Регламент № 2913/92 г., като е посочено, че по делото липсват данни какво е най-голямото сборно количество на внасяните стоки от Общността, тяхната единична цена, както и въз основа на какви фактически данни са формулирани изводите, че страните са свързани лица. На база на изложеното е направен краен извод, че оспореното решение № 574 от 7.10.2008 г. е издадено при липса на фактически и правни основания, което обуславя неговата незаконосъобразност. Решението на Административен съд - София град е правилно и законосъобразно. От изложеното в касационната жалба може да бъде направен изводът, че доводите за неправилност на решението фактически се излагат под форма на преразказване на фактическа обстановка по издаване на обжалвания митнически акт. От изложеното може да се приеме, че касаторът твърди допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон изразяващи се в това, че административният съд неправилно е приел, административният орган не е спазил процедурата по уведомяване на вносителя, в резултат на което е приложил неправилно и материалния закон. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е определена от първоинстанционния съд. Спорът се свежда до това правилно ли е била определена в обжалвания административен акт митническата стойност на внесената стока от ответното по касация дружество. В мотивите на решението си административният съд е дал тълкуване на правния институт на определяне на митническата облагаема стойност и не то се оспорва от касатора, а изводът съда, че при издаване на решението е допуснато нарушение на закона. С оглед на данните по делото административният съд правилно е приел, че представените по делото доказателства - вносна декларация, износна митническа декларация, договори, РКО за извършени плащания и прочие, дават възможност митническата облагаема стойност да бъде определена по реда на чл. 35, ал. 1 от ЗМ, т. е. договорната стойност, която е реално платена или подлежи на плащане. От друга страна, дори да се приеме, че са били налице условия за определяне на митническата облагаема стойност по някои от алтернативните методи, посочени в чл. 36 и сл. от ЗМ, респективно чл. 30 и 31 от Регламента, то митническият орган е следвало да изложи мотиви в тази насока. Липсата на такива действително е съществено процесуално нарушение, което опорочава в съществена степен издадения административен акт, тъй като лишава контролиращата го съдебна инстанция да провери неговата правилност. Макар и да е спорно доколко е допуснато нарушение от митническата администрация на разпоредбата на чл. 102 от ППЗМ, то не е от съществено значение за крайния извод на спора, доколкото в съдебната практика се приема, че подобно нарушение не е от такова естество, че да прави издаденият административен акт незаконосъобразен, още повече, че заинтересованото лице има възможността да изрази позицията си и да ангажира доказателствата при обжалване на акта, какъвто е и настоящия случай. Наведените в касационната жалба аргументи относно внесен депозит от задълженото лице до размер на определената с акта сума са несъстоятелни и не водят до извода, че с внасяне на депозита вносителят се е съгласил безвъзвратно с определените му допълнително митни задължения. Както е обяснено в писмената защита на ответника по касация, внасянето на депозит до размера на определените допълнително задължение е единствената възможност за вдигане на внесената стока, поради което фактът на внасянето му не може да бъде приравняван на признание на задължението. В писмената защита на касатора за пръв път се повдига въпросът за допустимостта на съдебното решение, като се излагат аргументи, че към датата на подаване на жалбата до административния съд не е бил изтекъл срокът за произнасяне от директора на РМД в качеството му на горестоящ административен орган, поради което с оглед на изискването за задължително административно обжалване като условие за подаване на жалба до съда последната се явява процесуално недопустима. Доколкото при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция следи служебно за допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение това оплакване следва да бъде разгледано. Същото е неоснователно. Предмет на обжалване е решение на началника на Митница Аерогара - София, а съгласно чл. 220 от Закона за митниците всяко лице може да обжалва засягащи го решения на митнически органи по реда на АПК. Последният не предвижда задължително административно обжалване, поради което няма пречка жалбата да бъде подадена и директно до съда. Дори да се приеме, че предвид нормата на чл. 211и, ал. 5 и 6 от ЗМ е налице задължително административно обжалване на решението като условие за допустимост на жалбата по съдебен ред, то в случая това условие е изпълнено. За дружеството жалбоподател не съществува възможност да узнае към кой момент жалбата му е изпратена на директора на РМД, от който момент на сетне започва да тече срока за произнасяне по жалбата - чл. 211и, ал. 2 от ЗМ, поради което предвид на данните по делото следва да бъде прието, че към датата на подаването на жалбата до съда - 16.01.2009 г. 30-дневният срок за произнасяне е изтекъл и е налице мълчаливо потвърждаване. Освен това, ако директорът на РМД се е произнесъл по жалбата, то е следва да бъдат представени доказателства в тази насока. Не представянето на такива води до извода, че е налице мълчаливо потвърждаване и подадената жалба до административния съд е допустима и следва да бъде разгледана. Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора за допуснато нарушение на закона при решаване на въпроса за отговорността за разноските по делото. Спорът по издаване и обжалване на митническия акт се разглежда на плоскостта на АПК - чл. 220 от ЗМ, чиито разпоредби не съдържат подобно разрешение за въпроса за разноските, както чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Предвид на изложеното следва да бъде прието, че решението на административния съд не страда от пороците, изложени в жалбата и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 150 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,