Решение № 533 от 21.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8110/2024 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Ц. Г., [ЕГН], чрез процесуалния представител адв. М. Йорданова, срещу решение 843/17.06.2024 г., постановено по адм. дело 92/2024 г. по описа на Административен съд Търговище, с което е отхвърлено оспорването против ревизионен акт (РА) Р-03002523001916-091-001/24.08.2023 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) Варна, потвърден с решение 232/18.01.2024 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Варна при Централно управление (ЦУ) на НАП и жалбоподателят е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение на ответната страна в размер на 4 000 лв. Решението на административния съд се обжалва като неправилно с твърдение за постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва правните изводи на съда относно кумулативното наличие на предпоставките за ангажиране на отговорност по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. Поддържа че по делото не са установени конкретните действия на управителя и причинно-следствената връзка, водещи до намаляване на имуществото на дружеството и невъзможност да бъдат събрани възникналите публични вземания. Според доводите, представеният договор за влог от 01.06.2016 г. се явява годно правно основание за постъпване на сумите в банковата сметка на Г. Г. и съответното обстоятелство не е било укрито от органите по приходите. Неподаването на заявление за регистрация по ЗДДС също не може да бъде отнесено към състава на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК, тъй като в тази връзка е бил съставен служебно акт за регистрация от 24.06.2021 г. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърдения с него РА. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, не представя писмен отговор съгласно чл. 213а, ал. 4 АПК. Становище за нейната неоснователност изразява юрк. П. Ганев в писмена защита с характер на молба по хода на делото. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 8 152 лв. и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, без да сочи конкретни съображения. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Търговище е бил РА Р-03002523001916-091-001/24.08.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение 232/18.01.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорност на основание чл. 19, ал. ал. 1 и ал. 2 ДОПК на Г. Ц. Г. в качеството на управител за дължими и невнесени задължения за данъци и осигурителни вноски от Жоте ЕООД в общ размер на 68 955,74 лв. и лихви за просрочие в размер на 24 814,55 лв., както следва: за корпоративен данък за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г. в размер на 19 428,13 лв. и лихви в размер на 6 807,53 лв.; за данък върху доходите на физическите лица свободни професии, граждански договори и др. за периода от 01.04.2020 г. до 31.03.2021 г. в размер на 90,00 лв. и лихви в размер на 26,26 лв.; за универсален пенсионен фонд - за осигурители за периода от 01.05.2020 г. до 28.02.2021 г. в размер на 283,56 лв. и лихви в размер на 84,40 лв.; за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода от 01.06.2020 г. до 28.02.2021 г. в размер на 800,46 лв. и лихви в размер на 231,33 лв.; за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода от 01.10.2020 г. до 31.12.2020 г. и от 01.04.2021 г. до 30.06.2021 г. в размер на 5 097,50 лв. и лихви в размер на 1 186,58 лв.; за ДДС за данъчни периоди м. 06.2018 г. - м. 09.2020 г., м. 11.2020 г. - м.01.2021 г., м. 04.2021 г. и 08.2022 г. в общ размер на 41 999,00 лв. и лихви в размер на 16 107,65 лв.; за вноски за ЗО за осигурители за периода от 01.12.2020 г. до 28.02.2021 г. в размер на 109,90 лв. и лихви в размер на 29,46 лв.; за ДОО за осигурители за периода от 01.05.2020 г. до 28.02.2021 г. в размер на 1 147,19 лв. и лихви в размер на 341,34 лв. Съгласно установяванията на първоинстанционния съд по фактите, от учредяването на Жоте ЕООД и вписването му в Търговския регистър на 21.01.2015 г. само управителят Г. Г. е ръководил и контролирал дейността на дружеството, договарял е доставките, отговарял за касовите операции, получавал е сумите и се е разпореждал с банковите сметки на дружеството, подписвал е всички платежни документи. При извършените предходни проверки от органите по приходите е констатирано, че по личната банкова сметка на жалбоподателя през периода от 01.01.2018 г. до 30.09.2020 г. са постъпвали парични средства във връзка със стопанската дейност на Жоте ЕООД, като тези суми били преведени от клиенти за услуги по изработка на мебели. За периода от 01.06.2017 г. до 31.05.2018 г. дружеството е реализирало облагаем оборот по ЗДДС в размер общо на 52 019,00 лв., но управителят не е подал заявление за регистрация по чл. 96 ЗДДС в срок до 07.06.2018 г. На следващо място са поставени констатациите за отклоняване на платените от клиенти средства в общ размер на 142 419 лв. по личните сметки и неотчитане на приход от постъпила в брой в касата на дружеството сума в размер на 6 890 лв. От страна на Жоте ЕООД, явяващо се задължено лице по чл. 14, т. 2 от ДОПК, са удържани дължимият данък и ЗОВ от изплатените възнаграждения на назначените по трудово правоотношение лица, подавани са декларации обр. 1, обр. 6 и ГДД без съответните задължения да са внесени в бюджета. Наред с това при наличие на неизплатени задължения на дружеството, управителят е взел решение за разпределяне на дивидент. Събраните доказателства по повод на осъществения данъчен контрол, вкл. сключения договор за влог от 01.06.2016 г., са присъединени към материалите от ревизията. Изводите и предложенията на ревизиращия екип са обективирани в ревизионен доклад (РД) Р-03002523001916-092-001/21.07.2023 г. В рамките на задължителната проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК решаващият съд е приел, че ревизията е възложена и РА е издаден от компетентни органи по приходите, съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 и и чл. 119, ал. 2 ДОПК, при спазване на законовите изисквания за писмена форма, съдържание по чл. 120 ДОПК и процесуални правила по издаване на акта. Приложените ЗВР, РД и РА по делото са съставени като електронни документи и подписани от издателите с валидни КЕП. За да отхвърли оспорването срещу РА, първоинстанционният съд е извел предпоставките по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК и е приел, че същите са установени по делото. Отделните фактически състави на отговорността са обсъдени последователно в изложените правни мотиви по същество. Последните обхващат издадения РА Р-03000321004843-092-001/16.03.2022 г. на Жоте ЕООД, неизпълнението на задължението на управителя да подаде заявление за регистрация по ЗДДС при реализиран облагаем оборот над 50 000 лв. за 12 месеца, липсата на инициирано производство по несъстоятелност по реда на ТЗ, извършените плащания с пари на дружеството по личната сметка на управителя, разпределението на дивидент след започване на данъчните проверки. Представеният договор за влог от 01.06.2016 г., с който жалбоподателят е следвало да получава по сметката си всички платени на дружеството суми за извършваната стопанска дейност в срок от пет години, е отнесен към признаците на състава по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Според решаващия съд липсата на активи и описаните от обективна и субективна страна действия на ревизираното лице обуславят в пряка причинно-следствена връзка настъпилите последици, а именно намаленото имущество на дружеството и невъзможността да бъдат погасени публичните задължения. Предвид тълкувателно решение 5/19.03.2021 г. по тълк. дело 7/2019 г. на ОСС от I и II колегии на ВАС е посочено, че в обхвата на отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК се причислява и установеното задължение за лихви на главния длъжник. Обжалваното решение на Административен съд Търговище е валидно, допустимо и правилно. При разрешаването на спорния правен въпрос, свързан със законосъобразността на РА от 24.08.2023 г., не са допуснати наведените пороци с касационната жалба. Първоинстанционният съд е обсъдил релевантните факти и събраните доказателства по делото и обосновано е отхвърлил оплакванията на жалбоподателя като недоказани. В касационната жалба се прави опит да се аргументира неправилна преценка на събрания доказателствен материал, но същият е разгледан обективно и последователно от съда в мотивите на съдебния акт. По делото не е налице спор от фактическа страна. В случая жалбоподателят не е ангажирал доказателствени средства, опровергаващи установените факти и изводите в процесния РА и решение 232/18.01.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП Варна. Извършените процесуални действия в тази насока се изчерпват с искането му за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза със задача да изчисли точния размер на главницата и законната лихва, съгласно молба от 03.04.2024 г., което е било оттеглено от пълномощника в о.с.з. на 26.04.2024 г. Поради липсата на допълнителни доводи в подкрепа на твърденията настоящата съдебна инстанция споделя съображенията в решението на първоинстанционния съд като издържани от фактическа и правна страна на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК. Неоснователни са възраженията на касатора по отношение на обстоятелството, че решаващият състав е заменил някои от мотивите на ревизиращия орган, приемайки че действията и поведението на управителя Г. Г. са свързани с укриване на данъци, а не с укриване на конкретни обстоятелства. Показателно за грешната и алогична интерпретация от защитата е изявлението, че достигнатият облагаем оборот от дружеството за регистрация по ЗДДС е могъл да бъде установен във всеки един момент при проверка на подаваните декларации за облагаем доход, НАП-Варна е можела да установи това . Възможността за извършване на последващ данъчен контрол от органите по приходите не изключва отговорността за неправомерното поведение и предходните действия на управителя по смисъла на чл. 19 ДОПК. В случая неподаването на заявление за регистрация по ЗДДС при достигнат облагаем оборот в размер на 52 019 лв. към 31.05.2018 г. правилно е определено като укриване по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Нормата на чл. 19 ДОПК урежда отделни състави на отговорността и различни прояви на неправомерно поведение на третото лице (укриване по ал. 1 и извършване на плащане или отчуждаване на имущество по ал. 2), водещи до невъзможност задълженията за данъци и ЗОВ да бъдат събрани чл. 19, ал. 1 ДОПК, респективно погасени чл. 19, ал. 2 ДОПК. При последния състав отговорността е ограничена до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. Законовите предпоставки следва са изпълнени кумулативно като доказателствената тежест за тяхното пълно и главно установяване е на органите по приходите съгласно чл. 170, ал. 1 АПК вр. с § 2 ДР ДОПК. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че недобросъвестността на управителя и причинно-следствената връзка в случая се извеждат от описанието на фактите и действията, които според органите по приходите осъществяват двата състава на чл. 19 ДОПК. Страните по делото не спорят, че през ревизираните периоди Г. Г. е едноличен собственик и управител на Жоте ЕООД. В качеството си на представляващ, Г. е осъществявал ръководството и контрола върху стопанската дейност на юридическото лице, разпореждал се е с паричните средства на дружеството, подписвал е всички договори и декларации във връзка с дейността, съхранявал е дружествената документация. Отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК в случая не е ангажирана въз основа на представения пред органите по приходите договор за влог от 01.06.2016 г., както неправилно се поддържа в касационната жалба. Конкретният факт в тази насока е отклонението на платените парични средства от клиентите на Жоте ЕООД по личната му банкова сметка в общ размер на 142 419 лв. и отсъствието на доказателства за влагане на същите в дейността на дружеството. Решенията за разпределение и изплащане на дивидент след започване на данъчните проверки, както и извършеното прихващане, въпреки знанието за съществуващите публични вземания, представляват самостоятелни фактически основания и паралелно с това, свидетелстват за неразривната връзка между поведението и намаляването на имуществото на задълженото лице. При изнесените факти е несъстоятелно да се твърди, че причината за лошото финансово състояние на дружеството не е обвързана по никакъв начин с управленските действия на Г. и е останала извън неговата субективна представа. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото касационната инстанция приема за доказани изискуемите елементи от състава на отговорността по чл. 19 ДОПК, тъй като ревизираното лице, в качеството си на управител, е било запознато с характера и значението на действията си и съзнателно е искало или допускало настъпването на законовите последици. При извършването на ревизията и издаването на процесния РА безспорно всички видове публични вземания в обхвата на отговорността по чл. 19 ДОПК са ликвидни и изискуеми, вкл. задълженията за ДДС размер на 41 915,67 лв. за периода 29.06.2018 г. - 23.06.2021 г. по влезлия в сила РА Р-03000321004843-091-001/16.03.2022 г. След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон настоящата инстанция намира, че не са налице основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на съдебния акт. Решението на първоинстанционния съд като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото претенцията на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователна. С оглед на своевременно упражненото процесуално право от страна на ответника и липса на насрещни възражения, на НАП се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК в размер от 8 152 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо, Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение,