Решение № 186 от 13.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 480/2011 г.

Решение № 186 от 13.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 480/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Образувано е по молба на Национална агенция за приходите, Дирекция "Частни държавни вземания", за отмяна на влязло в сила решение № 549 от 4.11.2010 г. по ч. гр. д. № 1713/2010 г. на Бургаски окръжен съд, постановено по реда на чл. 435 и сл. от ГПК при обжалване действията на ЧСИ И. Б. по насрочване на публична продан относно недвижим имот на длъжника, като неправилно и предвид противоречието му с решение № 422 от 30.08.2010 г. по ч. гр. д. № . 1371/2010 г. на Бургаски окръжен съд, постановено при предходно обжалване по същото изпълнително дело . И двете решения са постановени по реда на чл. 435 и сл. от ГПК, по едно и също изпълнително дело във връзка с насочено изпълнение върху недвижим имот на длъжника Г. П. Г., като с първото по ред решение е отхвърлена жалбата на последния за несеквестируемост на жилището, докато с второто по ред решение Бургаски окръжен съд съдът приема, че длъжникът се ползва от несеквестируемостта срещу настоящия молител, присъединил се взискател по изпълнителното дело . Предмет на спора и по двете дела е бил въпросът дали недвижимото имущество, върху което е насочено изпълнението, е секвестируемо. Решенията са противоположни като краен резултат и противоречиви, тъй като следващите се действия на ЧСИ по насрочване на публичната продан не са нов факт. Второто решение е неправилно, подробни съображения са развити и в писмена защита. Становище по молбата е взел длъжника по изпълнителното дело Г. П. Г., чрез пълномощника си адв. Г. К. . Поддържа се, че молбата е недопустима, тъй като изпълнението е спряно поради оспорване на изпълнителното основание, легитимирало молителя НАП като присъединен взискател. Изтъква се, че по двете решения съдът се е произнесъл по основателността на жалбите при различни фактически предпоставки, поради което идентичност на делата не е налице Останалите страни, ответници по молбата за отмяна и страни в изпълнителното производство, не са взели становище . Като взе предвид изложеното в молбата, извърши проверка по нейната допустимост и основателност, Върховният касационен съд, III отделение приема от правна страна следното: Молбата за отмяна е подадена от легитимирано лице - страна в съдебното производство и по двете решения за които се твърди да са в противоречие, постъпила е в рамките на законовия срок, същата е процесуално допустима, като възраженията на ответника, свързани с последващо спиране на изпълнителното производство нямат връзка с процесуалните предпоставки за нейното допускане до разглеждане. Молбата е неоснователна. Отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК (чл. 231, б. "г" ГПК отм) е по същество допустима, когато между едни и същи страни, за същото искане и на същото основание са постановени две противоречащи си едно на друго решения, като съществува обективен и субективен идентитет (тъждество на страни и спорен предмет) по двете съдебни производства. В случая условието не е налице, тъй като последователно във времето са обжалвани различни действия на съдебния изпълнител, чиято законосъобразност е преценявана при различни обуславящи законността предпоставки в двете съдебни решения по реда на чл. 435 и сл. от ГПК . Неоснователно молителят се позовава и на противоречиво разрешение на въпроса за секвестируемостта на имуществото на длъжника в двата акта. Решаващо значение за последваща отмяна на действията, насочени към публична продан, е обстоятелството, че след отхвърляне на първата жалба с решение № 422 от 31.08.2010 г. длъжникът е удовлетворил взискателя, по отношение на когото е действало специалното правило на чл. 445, ал. 2, т. 1 от ГПК . Това е предпоставило и правната възможност за последния да се позове на чл. 444, т. 7 от ГПК спрямо присъединилия се взискател, при защитата си срещу незаконно принудително изпълнение. Поначало наличието на две съдебни решения по чл. 435 и сл. от ГПК, с които съдът се произнася по законосъобразността на различни, последователни във времето съдебно-изпълнителни действия, не е основание за отмяна на някое от съдебните решения, поради противоречие между тях . Предвид гореизложеното в настоящия случай не е налице условието за идентичност на предмета по двете дела, приключили с постановяването на решение и не се установява наличие на обстоятелство, обуславящо отмяна на влязло в сила съдебно решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК Производството за отмяна е способ за извънреден извънинстанционен контрол на влезли в сила решения, при който не се извършва цялостна проверка на правилността на постановеното решение, самата отмяна е допустима само при изричните основния на чл. 303, ал. 1 от ГПК. В случая основание за отмяна не е налице, поради което изложените доводи за неправилност, по същество незаконосъобразност на атакуваното решение № 549 от 4.11.2010 г. не следва да бъдат обсъждани. Няма противоречие между две съдебни решения по смисъла на закона, молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Ответникът по молбата не е заявил претенция за разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, гражданска колегия, трето отделение