Решение № 4936 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15232/2011 г.

ВАСIII отделение04.04.2012 г.докладчик Сребрина Христова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 32 от 20.09.2011 г. по адм. д. № 161/2011 г. на Административен съд Русе. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4936 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15232/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Ганка Иванова Славчева и Румен Стоянов Русев срещу решение № 32 от 20.09.2011 г. по адм. д. № 161/2011 г. на Административен съд Русе с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Комисията по чл. 6 от Наредба № 6 на Общински съвет Русе за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на жилища - общинска собственост в писмено становище оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспорения съдебен акт е отхвърлена жалбата на Ганка Иванова Славчева срещу решение на Комисията по чл. 6 от Наредба № 6 на Общински съвет Русе за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на жилища - общинска собственост, прието с протокол № 2 от 25.02.2010 г. в частта, в която по т. 3 от дневния ред, под № 4 е взето решение да не се издава нова настанителна заповед на Ганка Иванова Славчева за общинско жилище на адрес: гр. Русе, ж. к. "Чародейка", бл. 201, вх. Б, ет. 5, ап. 15. При разглеждането и решаването на спора, съдът е изпълнил задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в отменителното определение № 9795 от 1.07.2011 г. по адм. д. № 7522/2011 г. на Върховния административен съд, Трето отделение. При изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Решението на комисията е издадено по повод молбата на Ганка Иванова Славчева за издаване на нова настанителна заповед за общинско жилище. В производството по обжалването е дадена възможност на жалбоподателката, включително чрез допускане до участие в същото на сина й Румен Стоянов Русев, да защити интереса си чрез доказване на законоустановените предпоставки за наемане на общинско жилище. Събрани са всички относими доказателства, въз основа на които правилно е прието, че отказът да се издаде нова настанителна заповед е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. По делото е безспорно установено, че жалбоподателката не е изпълнявала задълженията си по чл. 8 и чл. 9 от действуващия между страните договор за наем - за редовно плащане на наемната цена и на консумативните разходи. Към момента на произнасяне на административния орган дължимият наем е заплатен, което е станало със закъснение, а от събраните писмени доказателства относно заплащането на консумативите е видно, че и към датата на подаването на заявлението за удължаване на срока на наемния договор Славчева дължи суми за електрическа енергия и използвана в жилището вода за повече от три месеца. При тези данни, при условията на оперативна самостоятелност съгласно чл. 46, ал. 4 от Закона за общинската собственост, комисията е вземала подробно мотивирано решение. По отношение на същото не са налице основанията за отмяна по чл. 146 от АПК и затова, обосновано и законосъобразно, оспорването е отхвърлено. Решението на първоинстанционния съд не е опорочено по смисъла на чл. 209 от АПК. Същото е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,

Цитирани разпоредби

1