Решение № 7207 от 26.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1013/2025 г.
ВАСШесто отделение26.06.2025 г.докладчик Весела Николова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 21434/28.10.2024 г., постановено по адм. дело 1737 по описа за 2024 г. на Административен съд София-град.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА/п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална електрическа компания ЕАД Предприятие Язовири и каскади гр. София, чрез юрисконсулт С. Илиева против Решение 21434/28.10.2024 г., постановено по адм. дело 1737 по описа за 2024 г. на Административен съд София-град. Релевират се доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се прогласи нищожността на административният акт, предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд. Ответникът И. О. Г. инспектор по защита на населението в Регионална дирекция Пожарна безопасност и защита на населението гр. Кюстендил в законоустановения срок изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде потвърдено. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Национална електрическа компания ЕАД за обявяване нищожността на Констативен акт КА-ПБЗН-КНО-9-2/24.03.2022 г., издаден от И. О. Г. инспектор по защита на населението в Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението гр. Кюстендил. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, което обуславя неговата валидност. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че е била извършена проверка на основание чл. 87 от Закон за защита при бедствия (ЗЗБ) на обект Язовир Калин, находящ се в землището на с. Пастра, общ. Рила. Посочено е, че е собственост на НЕК ЕАД Предприятие Язовири и Каскади и съоръжението е категоризирано от първа степен на потенциална опасност; че има разработен авариен план съгласно изискванията на чл. 35, ал. 2 от ЗЗБ и наредбата за неговото прилагане, съгласно който при разрушаване на язовирната стена ще бъде залята голяма част от гр. Рила, с. Пастра, с. Пороминово и с. Стоб. Констатирано е, че в обекта няма изградена локална система за оповестяване, с оглед което на правно основание чл. 35, ал. 3, т. 5 от ЗЗБ е дадено предписание да се изгради ЛСО със срок на изпълнение до 28.02.2023 г., обективирано в Констативен акт. В законодателството няма легална дефиниция за понятието нищожен административен акт, а законово установени критерии за неговата законосъобразност. Основанията за нищожност на административния акт са посочени в правната теория и съдебната практика. Като критерии за нищожност в правната литература се посочва липсата на компетентност на органа, издал оспорения акт, неспазване на установената форма на акта, особено съществени нарушения на административно-производствените правила и нарушения на материалния закон - акт, който е издаден без каквото и да е правно основание, или акт лишен от нормативна основа, основан на друг нищожен административен акт. Съдебната практика възприема част от изложените критерии - липса на компетентност и липса на форма като основания за прогласяване на нищожността на оспорения акт. По отношение компетентността на органа, настоящият състав споделя извода на административния съд, че актът е издаден от компетентен орган. Значението на компетентността е основополагащо за всеки административен орган. Няма орган без компетентност и само когато органът действа в рамките на предоставената му компетентност - по материя /ratione materiae/, по място /ratione loci/, по степен /ratione personae/ и по време /ratione temporis/, само тогава той ще е упражнил предоставената му от държавата власт съобразно закона. Съгласно чл. 89, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗБ, при осъществяване на контрол по спазването на този закон или на подзаконовите нормативни актове по прилагането му, министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица дават предписания, които органите на изпълнителната власт, юридическите лица и едноличните търговци са длъжни да изпълняват. Актът е издаден от компетентен орган на основание чл.89, ал.1 ЗЗБ, видно от приложените по преписката заповеди за оправомощаване издадени от министъра на вътрешните работи Заповед 8121з-812/17.07.2019г., Заповед 1983з-103/21.02.2017г. и Заповед 1152з-48/31.01.2024г., както и приложения списък на обектите, подлежащи на контрол от органа издал акта. Издаденият акт е в кръга на компетентност на оправомощеното от министъра на вътрешните работи длъжностно лице по осъществяване на контрол за спазване на разпоредбите на ЗЗБ. Изложените в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на материалния закон от страна на административния орган не са относими към жалбата за нищожност. Дори и да са били допуснати материалноправни нарушения, те не са опорочили валидността на волеизявлението на компетентния административен орган. Такива нарушения биха обосновали евентуална унищожаемост, която е извън обхвата на съдебната проверка, осъществявана по искания за прогласяване на нищожност на административни актове. Като е приел, че жалбата с искане за обявяване на нищожност е неоснователна, Административен съд София-град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски от касационния жалбоподател не следва да бъде уважена, а такава не е направена от ответника и разноски не му се следват. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,