Решение № 342 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11990/2016 г.

Решение № 342 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11990/2016 г., VI о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК) против решение № 5131/15.07.2016 г. по адм. дело № 202/2015 г. на Административен съд С. - град, в частта, в която е отменена издадената от същия административен орган до "Диагностично консултативен център ХХIХ С." ЕООД писмена покана изх. № 29-07-92/26.11.2014 г. за възстановяване на суми, представляващи превишение на определения брой специализирани медицински дейности (СМД) за четвъртото тримесечие на 2013 г., за разликата над 697.00 лв. Административният орган поддържа, че решението на съда в оспорената част е необосновано и е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против писмената покана и в тази част да бъде отхвърлена или евентуално делото да бъде върнато на Административен съд С.- град за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационните жалби и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения срок за касационно оспорване и от страна, за която съдебният акт в оспорената част е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационните жалба е основателна по следните съображения: Правилно първоинстанционният съд приема, че издадената от директора на СЗОК до "ДКЦ ХХIХ С." ЕООД, писмена покана за възстановяване на суми, представляващи превишение на СМД за последното тримесечие на 2013 г., е постановена от компетентен орган (чл. 76а, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и при спазване на изискванията за форма. Законосъобразно е и заключението на съдебния състав, че при издаване на поканата не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Проверката на жалбоподателя "ДКЦ ХХIХ С." ЕООД, гр. С. е извършена по реда на чл. 72, ал. 2 ЗЗО от финансов инспектор в СЗОК, констатациите на проверяващия са обобщени в протокол № ФВ -362/16.07.2014 г., съгласно чл. 76а, ал. 1 ЗЗО, в който са установени превишените регулативни стандарти. Дружеството е уведомено за резултатите от проверката и му е осигурена възможност да представи писмено възражение съгласно чл. 76а, ал. 2 ЗЗО, а поканата за възстановяване на получените суми в общ размер на 1224.00 лв. е издадена от директора на СЗОК по реда на чл. 76а, ал. 3 ЗЗО след обсъждане на представените възражения. Изводът на първоинстанционния съд за отмяна на писмената поканата в частта за разликата над 697.00 лв., обаче е направен в противоречие с материалния закон и не се обосновава от представените доказателства. Установено е, че жалбоподателят "ДКЦ ХХIХ С." ЕООД, гр. С. е страна по договор № 222241/11.02.2012 и допълнителни споразумения към него от началото на 2013 г., сключени с Националната здравноосигурителна каса, за оказване на извънболнична помощ. Съгласно договора и допълнителните споразумения възложителят НЗОК заплаща на изпълнителя "ДКЦ ХХIХ С." ЕООД оказаната специализирана извънболнична медицинска помощ, съобразно извършените и отчетени СМД, назначени съгласно броя, определен за всяко тримесечие с подписани от страните протоколи. Неусвоените брой СМД от предходното тримесечие, не могат да бъдат усвоени през текущото (чл. 43, ал. 1 - ал. 3 от договора в ред., приета с допълнително споразумение от 28.02.2013 г.). В чл. 45, ал. 1 от индивидуалния договор е предвидено, че изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя заплатените средства за СМД, при превишаване на разрешения брой дейности. При извършената проверка за изпълнение на задълженията по договора за четвъртото тримесечие на 2013 г., се установява, че изпълнителят "ДКЦ ХХIХ С." ЕООД назначава извършване на СМД, които надвишават броя на определените за това тримесечие и които са заплатени от възложителя. Съобразно данните за изпълнени, отчетени и заплатени от възложителя дейности, при отчитане на допустимото съгласно договора превишение на СМД, е установено, че превишението на СМД за четвъртото тримесечие на 2013 г. е в размер на 1224.00 лв. Тези констатации са отразени в протокола от 17.07.2014 г. и въз основа на последния е издадена оспорената писмена покана за възстановяване на посочената сума. Установеното в писмената покана се потвърждава и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - счетоводна експертиза. При тези данни изводът на състава на административния съд, че издадената от директора на СЗОК писмена покана в частта за разликата над 697.00 лв. следва да бъде отменена, не съответства на нормативните изисквания и не се споделя от настоящата инстанция. С оглед обстоятелството, че изпълнителят на извънболнична помощ надвишава определения лимит за СМД за четвъртото тримесечие на 2013 г., следва да се приеме, че на възложителя НЗОК е причинена щета. Същата е в размер на 1224.00 лв. и представлява изплатените суми за превишените СМД за периода. Тази сума изпълнителят на извънболнична помощ следва да възстанови съгласно чл. 45, ал. 1 от индивидуалния договор. Съображенията на съдебния състав, че наличието на вреда за бюджета на НЗОК следва да се преценява на база установено превишение на СМД за цялата година, след като превишението за последното тримесечие се компенсира с неусвоените СМД за предходни тримесечия (в случая с неусвоените СМД за първите три тримесечия на 2013 г.), не могат да бъдат споделени. Същите са в противоречие с текста на чл. 43, ал. 3 от индивидуалния договор, сключен между изпълнителя на извънболнична помощ и НЗОК за 2012 г. и допълнителното споразумение към него от 28.02.2013 г., според който неусвоените брой СМД през предходното тримесечие не могат да бъдат усвоени през текущото тримесечие. Изводът на първоинстанционния съд е в противоречие и с чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г. (отм.), който предвижда, че всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ Националната здравноосигурителна каса определя броя на назначаваните специализирани медицински дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.2. Същият не се подкрепя и от Решение № РД-НС-04-3 от 14.01.2013 г. за приемане на правилата за реда за определяне на броя на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности към договорите с изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ - 2013 г., които също предвиждат, че определянето, отчитането и предоставянето на допълнителни брой на СМД и стойност на МДД се извършва по тримесечия. Изложеното налага извода, че изпълнителят на извънболнична помощ дължи възстановяване на цялата, посочена в писмената покана, сума. Ето защо като достига до заключение в обратния смисъл и отменя писмената покана за разликата над 697.00 лв. първоинстанционният съд постановява решение, които в тази част противоречи на материалния закон и на представените доказателства. Това е достатъчно основание за отмяна на съдебния акт в обжалваната част, без да се обсъждат останалите доводи на касатора. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че решението на Административен съд С. - град в обжалваната част, с която писмената покана е отменена за разликата над 697.00 лв., следа да бъде отменено, като на основание чл. 222, ал. 1 АПК се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на "ДКЦ ХХIХ С." ЕООД против писмената покана изх. № 29-07-92/26.11.2014 г. и в тази част да бъде отхвърлена. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение,