Решение № 4060 от 27.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13339/2008 г.

Решение № 4060 от 27.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13339/2008 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Светослава Хаджиева от АК - гр. Пловдив, като пълномощник на Аврам Ставрев Аврамов от гр. Хасково, срещу решение № 330/20.08.2008 г., постановено по адм. д. № 352/07 г. по описа на Окръжен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Аврамов срещу ДРА № 969/25.10.2005 г. издаден от Юлия Невенова Колева - Гл. данъчен инспектор, ръководител на екип в ТДД - гр. Хасково, потвърден с Решение № 1447/21.12.2005 г. на Директора на Регионална данъчна дирекция - гр. Пловдив, относно определения му данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2002 г., в размер на 2 783, 40 лв. и начислени лихви в размер на 939, 37 лв. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Касаторът счита, че съдът неправилно е приел, че обжалвания ДРА е мотивиран, като и в нарушение на чл. 19 от СК, е приел, че разходите следва да се разделят по равно между съпрузите, както и приходите декларирани от стопанска дейност на ЕТ. Въпреки отменителното решение на ВАС по адм. д. № 8105/06 г., неправилно съдът се е позовал на влезлия в сила ДРА № 540/16.06.2005 г. издаден на съпругата му. В писмени бележки пълномощника поддържа доводите в жалбата. Моли да бъде отменено обжалваното решение с присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив не изразява становище по жалбата. Представителят на върховната административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Производството пред ПОС е повторно, след Решение № 3132/27.03.07 г. по адм. д. № 8105/06 г., ВАС, I отд., с което е отменено Решение № 618/16.06.06 г. по адм. д. № 86/06 г. на ПОС и делото е върнато за ново разглеждане. Предмет на обжалване пред ПОС е ДРА № 969/25.10.2005 г, издаден от Юлия Невенова Колева - Гл. данъчен инспектор, ръководител на екип в ТДД - гр. Хасково, потвърден с Решение № 1447/21.12.2005 г. на Директора на Регионална данъчна дирекция - гр. Пловдив, относно определения му данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2002 г. в размер на 2 783, 40 лв. и начислени лихви в размер на 939,37 лв. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че в хода на процесната ревизия е установено, че по отношение на жалбоподателя Аврам Ставрев Аврамов е налице хипотезата на чл. 109, ал. 5 от ДПК (отм.), тъй като при извършена ревизия по ЗОДФЛ на съпругата му - Диана Георгиева Аврамова, е констатирано, че имущественото състояние на данъчните субекти за съответния данъчен период не съответства на декларираните и/или получените приходи. Съдът е обсъдил (предвид указанията на ВАС) наличието на влязъл в сила издаден ДРА № 540/16.06.05 г. на ТДД - гр. Хасково, за установените задължения на съпругата на жалбоподателя Диана Аврамова. Приел е, че документите и писмените обяснения, събрани по реда на ДПК (отм.) при издаване на ДРА № 540/16.06.05 г. на ТДД - гр. Хасково, са присъединени с Протокол № 1046/20.10.05 г. към настоящата данъчна преписка и са приети като доказателства по делото. От тях се установява, че жалбоподателят има подадена декларация за доходите, получени през 2002 г, в която са отразени доходи от осъществяване на стопанска дейност с данъчна основа в размер на 10 249, 19 лв. и доходи от отдаване под наем на имущество с данъчна основа в размер на 80 лв., като е внесен данък в размер на 2 361, 70 лв. След анализ на всички източници на доходи и извършените разходи е установено, че разходите на семейството на Диана и Аврам Аврамови надвишават с 5 471 лв. приходите, като на основание презумпцията на чл. 19 от СК размерът на недоказаните разходи на жалбоподателя е 2 735, 50 лв. за 2002 г. При ревизията като приходи са приети само декларираните доходи на семейството по реда на ЗОДФЛ в размер на 29 478 лв., а разходите са изчислени в размер на общо 34 949 лв., като стойността им не се оспорва от жалбоподателя. Декларираната данъчна основа на жалбоподателя от дейността му като ЕТ "Аврам Ставрев" - гр. Хасково е преобразувана в посока на увеличение на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО със сумата 6 919, 84 лв., която съдът е приел, че не се оспорва. Към така изчислената данъчна основа на жалбоподателя за 2002 г. в размер на 17 249, 03 лв. данъчните органи са прибавили съответната половина в размер на 2 735, 50 лв. от недоказаните разходи, както и декларираната данъчна основа от отдаване на имущество под наем и върху така определената годишна данъчна основа е начислен дължимият данък по чл. 35 от ЗОДФЛ, ведно с лихви. От правна страна съдът е приел, че в хода на ревизията законосъобразно е установено, че са налице предпоставките на чл. 109, ал. 5 от ДПК (отм.). От страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, които да опровергаят презумпцията за истинност на отразените в процесния ДРА фактически констатации, съгласно разпоредбата на чл. 109, ал. 7 от ДПК (отм.). Спазена е предвидената в чл. 109, ал. 6 и ал. 8 от ДПК (отм.) процедура, като при ревизията правилно е определен облагаемия доход на жалбоподателя, установен след наличие на хипотезата на чл. 109, ал. 5 от ДПК (отм.) и след анализ на относимите обстоятелства по чл. 109, ал. 2 от ДПК (отм. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка съдът е приложил правилно материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 109, ал. 5 от ДПК (отм.), извън случаите по ал. 1, когато имущественото и финансовото състояние на данъчните субекти за съответния данъчен период не съответства на декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност, данъчният орган задължително прави оценка и облага недекларираните печалби и доходи по реда на съответния закон. Безспорно установено е, че е налице несъответствие между декларираните от ДЗЛ доходи и данните, получени в хода на ревизията на съпругата на жалбоподателя, приключила с издаването на ДРА № 540/16.06.05 г. на ТДД - гр. Хасково, поради което е налице хипотезата на чл. 109, ал. 5 от ДПК (отм.), при което данъчният орган е може да определи данъчната основа по особения процесуален ред, предвиден от алинея 2 на чл. 109 от ДПК (отм.), вместо по общия ред, предвиден от материалния данъчен закон - ЗОДФЛ . В производството по обжалване на ДРА в тежест на жалбоподателя е да обори констатациите в него, съгласно разпоредбата на чл. 109, ал. 7 от ДПК. В хода на първоинстанционното и настоящото производство не са ангажирани доказателства за установяване на обстоятелството, че получената на 27.12.2002 г. от касатора сума от 50 000 лева е използвана от него и семейството му през процесната 2002 г. Напротив видно от констатациите на влезлия в сила ДРА № 540/16.06.2005 г. издаден на Аврамова, последната е получила заем от касатора Аврам Аврамов на същата стойност, които са признати за приход на семейството Сумата от 6 120 лева също не е взета предвид поради обстоятелството, че е предадена от роднини на Аврамов и в тази част също е влязъл в сила ДРА по отношение на Аврамова, а доказателства от касатора в обратната насока не са ангажирани в хода на обжалването, поради което са неоснователни доводите в тази насока в касационната жалба. Съгласно чл. 104 от ДПК (отм.) протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, са доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства. При наличие на идентичност на установените факти и обстоятелства, съставените протоколи и събраните други доказателства при извършване на данъчната ревизия на Аврамова, няма процесуална пречка да бъдат приобщени към настоящото производство, след като са събрани по реда на ДПК, поради което е неоснователен довода в тази насока в жалбата. Неоснователен е довода за неприложимост на разпоредбата на чл. 19 от СК, относно правилата на СИО, а цитираното ТР № 2/01 г. на ВКС е неотносимо, тъй като е свързано с установяване на придобитото в резултат на търговската дейност, а в случая декларирания от касатора доход представлява облагаем по ЗОДФЛ общ годишен доход, който съгласно чл. 13 от ЗОДФЛ (отм.) представлява сборът от всички парични и непарични доходи, получени от физическото лице през данъчната година. Правилно е решението и в частта относно извършеното преобразуване на финансовия резултат на търговеца в посока на увеличение на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО със сумата 6 919, 84 лв. За посочената сума от касатора не са ангажирани доказателства относно отчитането й като разход и която представлява разлика между отчетната стойност на продадените стоки и тяхната цена на придобиване. Неправилно касаторът е завел в счетоводството си закупените от внос стоки с покупна цена, равна на статистическата стойност по вносните ЕАД. Предвид на изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение