Решение № 9097 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15540/2013 г.

Решение № 9097 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15540/2013 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директор Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП против Решение № 469 от 25.09.2013 г., постановено по адм. д. № 99/2013 г. по описа на Административен съд гр. В. Търново /АС/, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 07-1200850/13.09.2012 г. на ТД на НАП - Велико Търново, който в обжалваната му пред съда част е потвърден с решение № 14/07.01.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - В. Търново. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение и отхвърлена жалбата на "Подправки ком" ЕООД срещу РА, с присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът - "Подправки ком" ЕООД, гр. Габрово, чрез процесуалния си представител, адв. Павлова, в представена писмена защита и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Предмет на оспорване пред АС е бил ревизионен акт № 07-1200850/13.09.2012 г. на ТД на НАП - Велико Търново, който в обжалваната му пред съда част е потвърден с решение № 14/07.01.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - В. Търново, относно отказано право на данъчен кредит в общ размер на 1904, 67 лв. за данъчни периоди м. 05.2010 г., м. 06.2010 г. и м. 08.2010 г., по фактури: № 57/10.05.2010 г., № 61/14.05.2010 г., № 71/07.06.2010 г., № 79/24.06.2010 г. и № 94/03.08.2010 г., издадени от "Милбекс" ЕООД с предмет сухо мляко. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно извършена ревизия, в хода на която не са допуснати нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. Има необходимата форма по чл. 120, ал. 2 от ДОПК и е издаден от компетентен орган. За данъчен период месец м. 05.2010 г., м. 06.2010 г. и м. 08.2010 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер 1904, 67 лв. по 5 фактури, издадени от "Милбекс" ЕООД. Предмет на доставката са стоки - сухо мляко. При извършена насрещна проверка доставчикът "Милбекс" ЕООД не е открит. След анализ на събраните доказателства в това число и заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза (СИЕ) и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) съдът е намерил, че операциите, за които са издадени фактурите, не са белязани с измама, проявена чрез фиктивността им, че съдържат информацията, която се изисква от нормите на Директивата и на ЗДДС (чл. 226 от Директивата, чл. 114, ал. 1 от ЗДДС). Към всяка от тях са налични приемо - предавателни протоколи и стокови разписки, които съдържат същата релевантна информация. Съдът ги е кредитирал, като е приел, че оспорването на автентичността им от страна на органа по приходите е неуспешно. Съдът не е възприел довода, че като получатели по стоковите разписки били отразени лица, които не са вписани във фактурите, тъй като фактурите не изискват такъв реквизит, а и пред съда са представени ведомости за заплати, от които е видно, че именно такива лица са работили при получателя и са им начислявани заплати. Приел е, че тези документи установяват мястото на предаването на престацията. Видно от съдържанието на протоколите, които логически и по същество са свързани със стоковите разписки, стоките са предавани в склад на доставчика в гр. Габрово, като по повод на установяването на това спорно обстоятелство е ангажиран както договор за наем на този склад, така и издадени на доставчика от неговия наемател фактури за услугата. Приел е, че, търговските документи, представени в ревизионното производство допълват обстановката относно механизма на доставката и дават индикация за произхода на процесните стоки. Към всяка от фактурите има издаден такъв документ, подписан от доставчика, който посочва съответните параметри на доставката и произхода на стоката, приложени са и съответните сертификати за качество, които потвърждават произхода на стоките от друга страна - членка на ЕС. Като се е позовал на заключението по СИЕ съдът е приел, че представените пред приходната администрация счетоводни регистри отговарят на изискванията на Закона за счетоводството, сделките са отразени счетоводно от ревизираното лице, отчетени са и съответните приходи от последваща реализация. Приел е, че фактът на пълното заплащане на доставките по банков път въпреки незначителната им търговска стойност опровергава и намерение за имитиране а фиктивен паричен поток и съответно фиктивен стоков такъв., както и че при този механизъм на доставките изследването на пътни листи и изискването за представяне на товарителници е непропорционално. Като е обсъдил събраните доказателства и възраженията на страните съдът е стигнал до извод, че процесните фактури, издадени от "Милбекс" ЕООД отразяват реално извършени доставки че, поради което е уважил жалбата на "Подправки ком" ЕООД и е отменил РА. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Правилно съдът е приел, че от приетите по делото доказателства се установява, че операциите отразени в процесните фактури са ефективно осъществени. Предмет на процесните доставки е сухо мляко - родово определени вещи. Тъй като не са представени договори, от които да следва друго, съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, собствеността се прехвърля с предаването им. За удостоверяване фактът на предаването им от страна на ревизираното лице, още в хода на ревизията са представени двустранно подписани приемо-предавателни протоколи и стокови разписки, в които са посочени вида и количеството на предадена стока, които съвпадат с данните по фактурите, както и датата, а в стоковите разписки, изрично са записани фактурите, към които са издадени. Както е посочил и АС в обжалваното решение, установява се, че лицата, които са подписали документите за предаването са служители на получателя, за което са предсатвени ведомости за заплати. Топва се установява и от разпита на свидетелката Наталич Боянова, която ги е подписвала. Фактурите са придружени и с търговски документ за произход, издаден от "Милбекс" ЕООД. С оглед на естеството на доставките, в хода на административното и съдебно производство, ревизираното лице е представило нужните доказателства, от които може да се направи обоснован извод относно реалността на спорните доставки. Обосновано на доказателствата АС Велико Търново е приел, че процесните фактури отговарят на изискванията на закона, отразени са в съответните отчетни регистри по ЗДДС и са включени в справката декларация за съответния период. При тези обстоятелства и въз основа на приетото заключение по СИЕ, видно от което стоките са проследени при предходни доставчици и са реализирани в последствие от ДЗЛ, правото на данъчен кредит не следва да бъде отказан на ревизираното лице. От факта, че доставчикът "Милбекс" ЕООД не е представил поисканите му от органа по приходите при насрещната проверка приемо-предавателни протоколи и други документи, свързани с процесните фактури не може да бъде обоснован извод за нереалност на процесните доставки. Според логиката на търговските отношения логично е представените от ревизираното лице документи, свързан с предаването и приемането на стоките да се намират у него, още повече, че негова е доказателствената тежест да докаже този факт. Отказът на органа по приходите да признае на ревизираното лице право да приспадне данъчен кредит противоречи на изискванията на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и тълкуването й от Съда на ЕС, съдържащо се в Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, според което не се допуска национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материално правни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. На следващо място от заключението на приетата по делото СИЕ се установява, че доставчикът "Милбекс" ЕООД е представил същите фактури, регистри и СД по ЗДДС за релевантните периоди, хронологични счетоводни справки, от които се установява отчитането на приход от фактурите, както и отчитането на банковите разплащания, и е извършил проверка и в счетоводството на доставчика. В т. 4 от заключителната част е посочено, че в счетоводството на "Милбекс" ЕООД на експертизата са били представени фактури с гриф "Копие", удостоверяващи втори екземпляр на фактурата, а всички представени по делото документи са идентични с тези представени в проверяваните счетоводства, като в констативно-съобразителната част на заключението е посочено, че доставчикът е представил стокова разписка, приемо-предавателен протокол и търговски документ за произход към всяка от фактурите. Поради това неоснователен се явява доводът в касационната жалба, че представените от ревизираното лице документи са различни от тези у доставчика или че той не разполага с тях. От заключението и от разпита на вещото лице се опровергава и доводът на касатора за разминавания в съдържанието на приемо-предавателните протоколи, търговските документи и пътните листове относно мястото на товарене и разтоварване. При разпитът вещото лице разяснява, че стоката е товарена от склада на доставчика в Габрово, колата е тръгвала от Димници и е пътувала до Велико Търново да кара подправки и пътьом минава през Габрово, за да вземе сухото мляко, което съответства като дата на покупката и дата на отбелязване в пътния лист. При анализа на посочените доказателства се налага извода, че е неоснователен довода на касатора, че са налице разминавания между събраните доказателства. В обобщение на изложеното следва да се приеме, че събраните доказателства безспорно удостоверяват извършените доставки - фактическото предаване, транспорта, както и осчетоводяването и разплащането. Не на последно място, както правилно е приел АС при анализ на доказателствата, по делото няма данни за наличие на измама или злоупотреба по смисъла на практиката на СЕС. Позоваването от касатора на решения на СЕС не би могло да доведе до извод за нереалност на процесните доставки, напротив, според цитираните решения на СЕС по дело С-285/11 и по дело С-643/11 и др., за да се признае правото на данъчен кредит, е необходимо първо съдът да провери дали доставките са реално извършени в съответствие с правилата за доказване по националното право. Именно това е сторил първоинстанционният съд, който след анализ на събраните доказателства правилно е приел, че в случая се касае за реално осъществени доставки. Предвид гореизложеното и при липса на други доводи по същество в жалбата, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е законосъобразно и следва да се остави в сила. При този изход на спора и предвид изричната претенция на ответника по касационната жалба, касаторът следва да заплати сумата от 600 лева, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение