Решение № 15974 от 13.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4630/2012 г.

Решение № 15974 от 13.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4630/2012 г., VIII о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Радиал 2000" ООД против частта от решение № 794/17.02.2012 г., постановено по адм. д. № 2181/2011 г. по описа на Административен съд - София-град, с която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 2001006199/16.12.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 298/21.02.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ"). Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваната част от решението е неправилна като необоснована и постановена в противоречие със закона - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение в тази част. Не претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваната частна решение № 794/17.02.2012 г., постановено по адм. д. № 2181/2011 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на "Радиал 2000" ООД против РА № 2001006199/16.12.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 298/21.02.2011 г. на директора на ДД "ОУИ" относно определени задължения за ДДС в размер на 61453,88 лв. и лихви върху тях 7528,85 лв. в резултат от непризнаване на декларирана от ревизираното лице вътреобщностна доставка (ВОД) на стоки към италианско дружество "C. S. A." S. R. L с VIN IT02900620127 по фактура № 163/24.09.2009 г. с данъчна основа 307 269,38 лв. и нулева ставка на данъка. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че независимо, че са доказани всички предпоставки на чл. 45 от ППЗДДС не е налице доказано извършване на ВОД поради непопълване на графа 24 - място на доставяне в товарителниците и информацията по линия на обмен на информация между данъчните администрации, че данъчните инспектори от Италия не са открили офис на фирмата-получател. Така постановеното решение в обжалваната част е неправилно. Съдът е приел, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, актовете са издадени от материално, времево и териториално компетентни органи. Тези изводи на съда не с предмет на касационно оплакване и се подкрепят от събраните по делото доказателства. От фактическа страна е установено безспорно, че стоките, декларирани от ревизираното лице като ВОД в справката декларация за данъчен период 1.09.2009 г. - 30.09.2009 г. като продадени са наличности от стари периоди ( констатации в РА, стр. 4) и са изписани от счетоводството на търговеца ( РА, стр. 6), при приложена нулева ставка на ДДС. Декларираната доставка е по една фактури 163/24.09.2009 г. с данъчна основа 307 269,38 лв., издадени от "Радиал 2000" ООД с получател "C. S. A." S. R. L с VIN IT02900620127, като е извършено плащане по банков път. Транспортът е осъществен от "Ители - Б" ООД и е заплатен от "Радиал 2000" ООД по фактури, издадени от "Сопрано" ЕООД, спедитор по операцията. В РА не е извършена корекция на ползвания данъчен кредит за заплатените спедиторски услуги по повод осъществения транспорт до Италия. АССГ правилно е приел, че са представени документите, предвидени в чл. 45 от ППЗДДС за удостоверяване на ВОД, но е направил правен извод, че не доказан ВОД поради ненамиране на офис на дружеството получател от данъчните органи на Италия, както и поради непопълване на графа 24 - място на доставяне в товарителниците. Съгласно разпоредбата на чл. 7 във връзка с чл. 53, ал. 1 от ЗДДС облагаеми с нулева ставка на ДДС са ВОД, които са налице, когато едновременно са изпълнени следните условия 1. да е налице доставка на стоки, 2. да е налице транспортиране на стоките от територията на Република България на територията на друга държава, членка на ЕС, който транспорт може да се извършва от коя да е от страните (доставчик и получател) или за сметка на коя да е от тях, 3. доставчикът да е регистрирано за целите на ДДС лице в Република България и 4. получателят е данъчно задължено лице, или данъчно незадължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка. В случая е безспорно между страните и е установено, въз основа на доказателствата по делото, при фактическите установявания направени от първоинстанционния съд, че доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице в Република България, а също и получателят "C. S. A." S. R. L, Италия притежава валиден VAT № в Италия, регистриран за целите на ДДС, съобразно данните във VIES - системата за обмен на информация. АССГ е приел, че са представени документите по чл. 45 от ППЗДДС. Съгласно чл. 45 от ППЗДДС (в приложимата редакция за 2009 г.) за доказване на ВОД доставчикът следва да разполага с документи за доставката - фактура, ведно с посочване в нея на получателя и на идентификационния му номер по ДДС, издаден от държава-членка на ЕС, под който номер следва да е извършена доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките на територията на страна до територията на друга държава-членка. В конкретния случай с оглед на обстоятелството, че транспортът е за сметка на доставчикът са представени транспортни документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка. Обстоятелството, че в двете международни товарителници (CMR) не е отбелязано място на получаване на стоката (графа 24) не лишава от доказателствена стойност тези писмени доказателства, които следва да бъдат преценявани и с оглед разпоредбата на чл. 9 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (Конвенцията). Съгласно цитираната норма товарителницата удостоверява до доказване на противното, което в случая не е доказано от органа по приходите, условията на договора за превоз и получаване на стоката, а нередовността й, на основание чл. 4 от Конвенция не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. От това следва, че непопълването на отделни графи е ирелевантно при преценка на относимите към правния спор факти и не води до загуба на доказателствената сила на товарителниците. В случая не е налице нередовност при попълване на товарителниците, защото е попълнена графа 3. място на доставката - Италия, а графа 24 е попълнена с дата на получаване и подпис и печат на получателя. Товарителниците са подписани и подпечатани от представители на изпращача, на получателя и на превозвача. Следователно констатацията в обжалваното решение, че липсва частично попълван на жалбата. Относно другия аргумент на АССГ за обосноваване извод за липса на доказване на извършена ВОД, че не е данъчната администрация на Италия не е намерила офис на дружеството получател, настоящият съдебен състав намира, че не кореспондира с материалния закон и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). За доказване на ВОД не е необходимо намиране на получателя или деклариране от негова страна на ВОП. В случая превозът на стоките извън Република България и получаването им на територия на държава-членка, е удостоверено с подписа и печата на получателя, съгласно отразеното в товарителниците, съпровождащи транспорта на стоки, като е мястото на доставката е посочено в графа 3 на товарителниците - Таранто, Италия. Касационната инстанция намира, че при тези доказателства и съобразно тълкуването на Член 28а, § 3, първа алинея и чл. 28в, А, буква "а", първа алинея от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота Ч обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2000/65/ЕО на Съвета от 17 октомври 2000 г. и на Член 28в, А, буква "а", първа алинея от Шеста директива 77/388, изменена с Директива 2000/65, съдържащо се в Решение от 27 септември 2007 г. по дело С-409/04, Teleos plc, ОВ C 300, 4.12.2004 г., следва да се приеме, че осъществена вътреобщностната доставка, защото правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът е доказал, че тази стока е превозена в друга държава-членка и че вследствие на това превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката. Според практиката на СЕС общностното право не допуска компетентните органи на държавата-членка на доставката да задължават даден доставчик, който е действал добросъвестно и е представил доказателства, установяващи на пръв поглед правото му на освобождаване на дадена вътреобщностна доставка на стоки, да заплати впоследствие ДДС върху тези стоки, когато тези доказателства се окажат с невярно съдържание, без обаче да бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчната измама, доколкото той е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него вътреобщностна доставка не го довежда до участие в такава измама. В настоящия случай не са налице твърдения, данни и индиции относно обстоятелства, според които може да се обоснове извод, че доставчикът е участвал в данъчна измама, поради което и не следва да понесе тежестта от начисляване на ДДС по спорната доставка, за която не е намерен получателя от данъчната администрация в Италия. За получателят по доставката също не са изложени констатации в РА, че е участник в данъчни измами, а само, че не е намерен поради прекратяване на дейността и евентуално прехвърляне в друга провинция. Настоящата инстанция намира, че българският доставчик е изпълнил изискванията на чл. 45 от ППЗДДС, както правилно е приел и АССГ, като при съставянето на данъчния си документ е действал добросъвестно и не е целял участие в данъчна измама, доколкото е взел възможните и разумните мерки, за да се увери, че осъществената от него ВОД не го довежда до участие в такава измама. От изложеното следва, че декларираните от касатора ВОД са доказани по реда на чл. 45 ППЗДДС, към който препраща чл. 53, ал. 2 от ЗДДС. Касаторът не дължи ДДС за тази доставка, за която съгласно чл. 53, ал. 1, във връзка с чл. 7 от ЗДДС се облагаеми с нулева ставка. Като е направил обратни изводи и е потвърдил РА в тази част, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, включително и в частта на присъдените разноски. Спорът е изяснен от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде пререшен, като оспорения РА в частта, с която е начислен допълнително ДДС от непризнат ВОД за данъчен период 1.09.2009 г. - 30.09.2009 г. в размер на 61453,88 лв. и съответните лихви, следва да бъде отменен, като незаконосъобразен. Касаторът не претендира разноски за настоящата инстанция, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение