Решение № 8625 от 16.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7048/2010 г.

Решение № 8625 от 16.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7048/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК . Образувано е по касационна жалба на Йоланта Железова Рачева - лично и като пълномощник на Иван Павлов Павлов, Ивайло Иванов Павлов, Меглена Владимирова Ставрева, Лукас Хоуска, Атанас Стефанов Куртев, Тодорка Богданова Желязкова, Атанас Иванов Боянов, Екатерина Любозарова Маркова, Илка Боянова Витанова, Николай Любозаров Николов и Тони Боянов Петров от гр. Варна против решение № 40/24.02.2010 г. по административно дело № 31/2007 г. на Окръжен съд - Варна, с което е отхвърлено оспорването им на заповед № 2872/15.09.2006 г. на Кмета на Община Варна, поправена със заповед № 141/23.10.2006 г., с която е одобрена оценката на част от имот пл. № 518, по плана на новообразуваните имоти на местност "Зеленика", в землището на кв. "Галата", за площ от 117 кв. м., в размер на 456.30 лв. Касаторите релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, като считат, че следва да получат пазарна оценка на обезщетяемата част от имота. Молят решението да бъде отменено и постановено ново, по силата на което заповедта да бъде изменена и оценката на процесната част от имота да се определи съобразно пазарната стойност на земята. Претендират разноски. Ответникът - кметът на Община - Варна не изпраща представител и не заявява становище по жалбата Заинтересованите страни - Василка Рачева, Живко Жечев и Виолетка Никифорова не се явяват, чрез пълномощника си адв. Сияна Митева оспорват касационната жалба като неоснователна и излагат подробни доводи за правилност на обжалваното решение. Молят то да се остави в сила и да им се присъдят направените по делото разноски. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, с доводи, че оплакванията за определяне стойността на частта от имота, придаваща се по реда на § 4з, ал. 2, изр. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ по пазарни цени, не намира опора в материалния закон. Допълва, че с оглед установеното, че имотът е разположен в селищно образувание, съдът правилно е приел, че оценката следва да се извърши съгласно глава седма, раздел I от ППЗДС, ДВ, бр. 78 от 26.09.2006 г., към който ред препраща § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Намира искането за определяне на пазарна оценка за неоснователно, тъй като препращането е изрично към гл. VII, раздел I, на отменения ППЗДС. Счита, че решението е обосновано и законосъобразно и следва да остане в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от активнолегитимирани страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения. Производството пред административния съд е по реда § 31, ал. 3 от ПЗР ППЗСПЗЗ вр. § 4з ал. 2 от ПЗР ЗСПЗЗ и е образувано по жалба на настоящите касатори против Заповед № 2872/15.09.2006 г. на Кмета на Община Варна, поправена със заповед № 141/23.10.2006 г., с която на основание § 31, ал. 3 от ПЗР ППЗСПЗЗ е одобрена оценката на част от имот пл. № 518, по плана на новообразуваните имоти на местност "Зеленика", в землището на кв. "Галата", за площ от 117 кв. м., в размер на 456.30 лв. Първоинстанционният съд е посочил, че с Решение № 541/30.07.1998 г. на ПК-Варна /л. 7 от делото/, на наследниците на Желез Дабков Абаджиев/ оспорващите/ е признато правото на собственост върху девет ниви, от които две в м-ст "Кокарджа"/ "Зеленика"/, в землището на на гр. Варна, кв. Галата" попадащи в територия по по § 4 от ПЗР ЗСПЗЗ. Установил, че с н. а. № 165, т. ХХХI, д. № 14529/1994 г Рачо Жечев Рачев като бивш ползувател е признат за собственик по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ за собственик върху 600 кв. м. ид. части от имот от 1124 кв. м. с пл. № 518 по плана на новообразуваните имоти на местност "Зеленика", землището на кв. "Галата". Съобразил, че със заповед № РД-1-7706/385/20.09.2002 г. и заповед № РД-1-7706/386/2002 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна, публикувани в ДВ, бр. 97 от 15.10.2002 г., е одобрен плана на новообразуваните имоти/ПНИ/ на местност "Зеленика", землище на кв. Галата, община Варна - с. о. по § 4, ал. 3 от ПЗР ЗСПЗЗ, които са влезли в сила преди издаване на оспорената заповед. С ПНИ за имота на Рачо Жечев Рачев, предвид посочения по- горе нот. акт, е отреден НИ № 518, като със заявление от 28.08.2006 г. на основание § 31, ал. 1 от ПЗР ППЗСПЗЗ той поискал изготвяне на оценка на 117 кв. м., представляващи разликата над 600 кв. м. в имота. Такава била определена по реда на Глава VII раздел I от ППЗДС вр. § 31, ал. 2 от ПЗР ППЗСПЗЗ. С оспорената заповед кметът на Община Варна одобрил така изготвената оценка, като посочил, че сумата следва да бъде заплатена от Василка Рачева, Живко Жечев и Виолетка Никифорова /наследници на Рачо Жечев Рачев/, на наследниците на бившия собственик Желез Дабков Абаджиев -настоящите касатори . Съдът назначил основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза /л. 117 и 141 от делото/ за оценката на процесните 117 кв. м., като не кредитирал първата, определяща тяхната стойност по пазарни цени, съответно кредитирал допълнителната в частта, определяща ги по реда на Глава VII раздел I от ППЗДС, т. е. идентична с одобрената със заповедта. Съответно не кредитирал заключението в частта на оценката, определена реда на чл. 90 от ППЗДС (в сила от 01.10.2006 г.), като неотносима за случая-предвид датата на издаване на оспорената заповед. Приел, че при постановяване на оспорената заповед не е допуснато неправилно приложение на материалния закон, нито съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и че актът е издаден от компетентен орган и съдържа изискуемите за редовността му реквизити . Съобразил, че административният орган законосъобразно е одобрил оценката, изготвена по реда на глава седма, раздел I от ППЗДС, към който ред препраща § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. и е извел решаващия извод, че липсва основание за определяне на оценката по пазарни цени, тъй като приложимите текстове на ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗЗ и ППЗДС не предвиждат такъв ред. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение, преценено по същество относно неговата материална законосъобразност, е правилно. Съдът е обсъдил представените по делото доказателства и направените от него изводи съответстват на установената фактическа обстановка и не противоречат на закона. Неоснователен е касационния довод за нарушение на материалния закон, предвид следното: Възражението на касаторите се свежда до това, че оценката на частта от имота с площ от 117 кв. метра, която следва да им се заплати от заинтересованите страни, следвало да бъде изчислена по пазарни цени. Действително § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ предвижда изготвяне на оценки по пазарни цени. Тази разпоредба обаче е доразвита в правилника за приложение на закона, който като подзаконов нормативен акт детайлизира материята по уредените в закона обществени отношения. За случая е приложима разпоредбата на § 31 от ПЗР на ПМС № 234/16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), която касае оценките на земите след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, какъвто е настоящия случай и се отнася за последващото придобиване на правото на собственост от ползвателите след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти за придадените им части от имотите на бившите собственици, от които не може да се образува самостоятелен имот. Разпоредбата на § 4л от ПЗР ЗСПЗЗ определя, че оценките на земите, сградите и подобренията на земята по § 4а, § 4б, § 4в и § 4з се извършват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице в 3-месечен срок от влизането в сила на ПНИ при условия и по ред, определени с ППЗСПЗЗ. Този ред е определен с § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, като съобразно относимата за случая норма на § 31, ал. 2, т. 1 пр. 1 от ПЗР ППЗСПЗЗ, в случаите по § 4з ал. 2 от ПЗР ЗСПЗЗ, когато земите са разположени в селищни образувания, какъвто е безспорно е настоящия, оценката се определя по реда на Глава VII, раздел I от ППЗДС (приет с ПМС № 235/96г, обн. ДВ бр. 82 от 1996 г.), поради което няма основание тя да бъде извършена по пазарни цени. Обоснован е изводът, че законодателното разрешение по отношение на оценката на тези земи е останало непроменено, т. е. те следва да бъдат оценявани по нормативен ред. Обоснован е и следващия извод, че Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи е неприложима към настоящия случай, предвид изрично посочените в § 31, ал. 2, т. 1 изключения, още по-малко оценка по пазарни цени, изчислена не по конкретен нормативен акт, а на принципа на търсенето и предлагането, в какъвто смисъл е искането на оспорващите-сега касатори. С оглед безспорно установения факт, че имотът попада в селищно образувание, съдът правилно е приел, че оценката в този случай следва да се извърши съгласно глава седма, раздел I от ППЗДС, към който ред препраща § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. Кредитираният вариант на заключението, съобразен с този именно ред, посочва същата оценка - 456.30 лв, което обосновава извод, че в оспорената заповед оценката на имота е била определена правилно, респ. при правилно приложена методика. Законосъобразен е изводът, че приложената от административния орган методика е правилна. С оглед горния анализ и събраните доказателства съдът е постановил правилно решение . Обоснован е неговият извод, че липсва основание за определяне на оценката по пазарни цени, тъй като приложимите текстове на ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗЗ и ППЗДС не предвиждат такова. Предвид горните съображения е неоснователен единственият довод в тази насока в касационната жалба. Посочените в жалбата решения на ВАС касаят случаи, неидентични с настоящия, а едно от тях е изолирана и изоставена практика. Предвид изложеното по-горе, настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение е съобразено с материалния закон и не страда от релевирания с касационната жалба порок. При служебната проверка не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касаторите за присъждане на разноски по делото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на заинтересованите страни за присъждане на разноски по настоящото дело за защита пред ВАС е основателно, по арг. от чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 228 АПК. Тези страни, чрез представляващия ги адвокат адв. Сияна Митева в писменото възражение са поискали присъждане на разноски. Оспорващите следва да бъдат осъдени да им ги заплатят в доказания размер на 300 лева, видно от приложеното на л. 25 от настоящото дело адв. пълномощно, установяващо, че тази сума действително е внесена за адвокатски хонорар на упълномощения адвокат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,