Решение № 13165 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 169/2014 г.

Решение № 13165 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 169/2014 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Калинка Л. Бонева, срещу решение № 6520 от 2.10.2013 г., постановено по адм. д. № 3391/13 г. Административен съд София град, първо отделение, 20-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на Бонева, срещу ревизионен акт № 2021206932/4.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 360/25.02.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София. В жалбата се прави оплакване, че решението на Административен съд - София град е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения, както и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с която да отмени обжалвания РА. Алтернативно се поддържа искане за отмяна на съдебното решение в частта за присъдените лихви. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по жалбата Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"-гр. София чрез процесуалния си представител излага доводи за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което като процесуално допустима, следва да бъде . разгледана по същество С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Калинка Л. Бонева, срещу ревизионен акт № 2021206932/4.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 360/25.02.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София, с който на Калинка Л. Бонева са определени в производство по особения ред на чл. 122 от ДОПК задължения по чл. 35 от Закона за облагане доходите на физическите лица - отм. (ЗОДФЛ) за 2006 г. и по чл. 48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2007 г. общо в размер на 62 250,80 лева и лихви за забава в размер на 41 400,17 лева За да достигне до този извод съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Законосъобразно според съдът, въз основа на установените факти в хода на ревизионното производство, органа по приходите е приел наличие на хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК, начина за определяне на данъчната основа при условията на чл. 122, ал. 2 от същия кодекс, съответно на задълженията на ДЗЛ за дължим данък по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ. По съществото на спора относно материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт са изложени мотиви, че в началното салдо към 1.01.2006 г. не следва да се включи сумата от 300 000 лв. по договор за дарение от 2.10.2003 г., сключен между Йоана Николова Иванова и Кръстьо Петров Иванов /баба и дядо на жалбоподателката/ и последната. До този извод съдът е достигнал като е приел, че договорът е без нотариална заверка и няма данни за предаване на сумата, за да се приеме, че е спазена формата по чл. 225, ал. 2 от ЗЗД както и, че не е установено дарителите да са разполагали с такава сума Съдът е обсъдил заключението на съдебно-агрономическата експертиза, според която е възможно за периода 1995 - 1998 г., средния добив от оранжерийни домати да е 5568,7 кг/дка и от патладжан до 5000 кг/дка., средните изкупни цени на земеделската продукция за периода, както и банково удостоверение от "Уни кредит Булбанк" АД, служебна бележка на "Пазари и паркинги" гр. Видин. Обсъдени са и приложените като доказателства по преписката три броя декларации от лица, живущи в село Капитановци, според които се твърди, че са виждали многократно дарителите Иванови да продават продукция на централния пазар гр. Видин. След съвкупен анализ на посочените доказателства съдът е приел, че не е доказано за посочения период да са реализирани доходи в размер на 300 000 лв. от отглеждане на селскостопанска продукция, тъй като липсват данни тези доходи да са декларирани, макар и да са необлагаеми, както и липсват данни за съхраняване на получените суми от отглеждането на селскостопанска продукция. Съобразено е банково удостоверение от "Уни кредит Булбанк" АД и е прието, че ползването на банков трезор от Кръстю Иванов не установява, че в него са били съхранявани такъв размер парични средства. Предвид на това е изграден извод, че не е доказано извършването на дарение в размер на 300 000 лв. от бабата и дядото на жалбоподателката. Подробни доводи съдът е изложил досежно неоснователността на оплакването на жалбоподателката за дължимост на лихви за забава върху установения размер на данъчни задължения. Посочено е, че лихви се дължат от деня, следващ този, в който най-късно е следвало да се плати данъка на основание чл. 55, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 175, ал. 1 от ДОПК. Отбелязано е още, че размерът на лихвата е определен законосъобразно съгласно нормите на Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, и че лихвата се явява публично държавно вземане съгласно чл. 162, ал. 1, т. 9 от ДОПК и съгласно чл. 108, ал. 1 от ДОПК се определя с ревизионен акт. Решението на Административен съд - гр. София град е правилно и законосъобразно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Основните оплаквания на касатора са, че първоинстанционният съд не е извършил логически анализ на доказателствата в тяхната съвкупност и по отделно, което е довело до неправилни изводи за наличието на хипотеза по чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Твърди се още, че физическите лица не попадат в категорията "предприятие" по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗСч., поради което няма как да бъде формиран законосъобразен паричен поток. Подробни доводи са изложени относно неправилност на изводите на първоинстанционния съд за непризнаването на налични средства в размер на 300 000 лв. по договор за дарение с бабата и дядото на жалбоподателката, съответно на представените доказателства за наличие на трезор както от дядото така и от бащата на касаторката, които са закрити в годината на извършеното дарение. Подробни довод при условията на алтернативност са развити и относно неправилност на решението, в частта на присъдените лихви за забава. Направените оплаквания са неоснователни. Видно от данните по делото, ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК поради наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, а именно: наличие на укрити приходи или доходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. След съпоставка и анализ на имущественото и финансовото състояние на ревизираното лице е прието, че е налице недостиг на парични средства в размер на 248 785,37 лева за 2006 г. и 16092,96 лева за 2007 г. Недостигът на парични средства представлява получен, но недеклариран доход от други източници по смисъла на глава 11 от ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ, подлежащ на облагане. по реда на чл. 122 от ДОПК, формиращ данъчна основа за облагане, определена по чл. 122, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК. При така установеното правилно съдът е приел, наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК като основание за провеждане на ревизията, както и, че е спазена процедурата по чл. 124 от ДОПК. Правилен е изводът на съда относно основният спорен момент по делото, а именно получила ли е Бонева по дарение сумата от 300 000 лв. от нейна баба и дядо. Настоящият състав споделя извода на Административният съд за липса на убедителни доказателства опровергаващи констатациите на ревизионния акт за провеждане на ревизията по особения ред. Този негов извод е обоснован и извършен въз основа на последователен анализ поотделно и в съвкупност на събраните в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства. Констатациите на органа по приходите за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, които са възприети и от първоинстанционния съд, са изградени на база на всестранен анализ на събраните в хода на ревизията доказателства за осъществените приходи и разходи на ревизираното лице за ревизираните данъчни периоди. Неоснователни са и оплакванията, изложени жалбата, относно това, че физическите лица нямат задължения да водят счетоводство, каквито задължения имат предприятия по силата на Закона за счетоводството. От обстоятелството, че физическите лица не следва да водят счетоводство, че нямат задължения да събират и съхраняват счетоводни документи, не следва автоматично извод, че не може по законен път да бъде формиран паричен поток, каквито аргументи са развити в жалбата. Законодателството съдържа достатъчно правни норми, които въвеждат изисквания за документиране на получените приходи, респективно извършените разходи и преди всичко тези в по-големи размери извън обичайните разходи за живот, поради което при действително получени приходи, следва да има доказателства, макар и косвени за начина на придобиване на процесната сума от бабата и дядото на касаторката. Ангажираната в тази насока агротехническа експертиза е дала заключение досежно средния размер на добив на селскостопанска продукция за процесните количества земеделска земя, но остава недоказан факта, как бабата и дядото на касаторката които са в напреднала възраст са организирали отглеждането и реализацията на тези хипотетично получени големи количества продукция. Макар и дългия период от време от момента на твърдяното получаване на сумите до тяхното дарение на касаторката, не са ангажирани доказателства за механизма на обработване на земеделските земи и вида и размера на разходите, за да може също въз основа на специални знания да се установи макар и хипотетичен размер на реално получени суми /печалба/, която очевидно не е депозирана в банкови сметки, а евентуално в използвания трезор. Само въз основа на представени договори за наем на селскостопански имоти и придобити собствени по наследство, в размер общо на 120 дка. не може да се възприеме довода на касатора, че видно от заключението на агротехническата експертиза е възможно да се придобие съответното количество продукция, да се реализира на пазара, да се получи печалба и да се съхранява в рамките на по-вече от 5 години, за да се дари на касаторката В случая няма спор относно правната уредба на договора за дарение, а относно това разполагали са двамата дарители с такава сума, която да дарят на своята внучка, поради което са неоснователни доводите на касатора в този смисъл в касационната жалба. В тази насока следва да бъде посочено, че на съда е служебно известно обстоятелството, че в годината в която се твърди предоставено дарение на жалбоподателката в размер на 300 000 лева, същите дарители се твърди, че са дарили на брата на жалбоподателката Владимир Лилянов Василев сумата от 200 000 лева /решение № 12230/15.10.2014 г. постановено по адм. д. № 15866/13 г. по описа на АС, осмо отделение/. За източник на процесните суми по цитираното и настоящото съдебно производство се твърди придобиване и продажба на селскостопанска продукция от бабата и дядото на ДЗЛ. Правилно съдът е приел, че назначената в съдебното производството агрономическа експертиза установява единствено теоретичната възможност какво количество зеленчуци могат да бъдат отгледани от наетите площи, но същата не установява, че такива действително са отгледани, респективно, че след продажбата им са получени посочените от експерта суми. Няма обективни данни, че Йоана Николова Иванова и Кръстьо Петров Иванов са обработвали земеделски земи, че са получавали продукция, която са продавали по пазарите или е изкупувана от други физически или юридически лица. Не са ангажирани и доказателства относно извършени разходи по производството на тази продукция, като в този смисъл не може да се приеме, че посочените от вещото лице суми се явяват чиста печалба. Обосновани са изводите на съда досежно липса на данни къде са били съхранявани тези количества продукция, както и твърдяните за получи процесни суми. В тази насока с оглед доводите в жалбата следва да бъде посочено, че от банковото удостоверение на "Уни кредит булбанк" се установява, че до 2003 г. Кръстю Иванов е имал открити банкови сметки и е ползвал граждански трезор, като липсват твърдение някакви суми да са били налични в банковите сметки, респективно изтеглени и дарени на касаторката. Декларирането на сумата от 300 000 лв. съгласно изискванията на чл. 41 от ЗОДФЛ(отм.) е задължение на дарителите, а не на надарения, поради което наведените оплаквания в тази насока са неотносими към спора. Неотносими към спора са и доводите, свързани с това, че получените суми от производство и реализация на селскостопанска продукция са необлагаеми, доколкото спорният момент е, как са реализирани такива доходи, а не дали са били декларирани. Правилно е отчетено и обстоятелството, че ангажирането на доказателства за ползване на банков трезор от дарителя, респективно негов син, не е доказателство, че в този трезор се е съхранявала процесната парична сума. Предвид установените факти и обстоятелства административният съд правилно е приел, че в паричния поток на жалбоподателя не следва да бъде включена сумата от 300 000 лв., получена по договори за дарение, и в този смисъл не са опровергани констатациите на РА за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Направеното алтернативно оплакване относно отхвърлителната част от решението спрямо РА в частта му за лихвите върху установените задължения за данък общ доход също е неоснователно. Лихвите върху данъчни задължения са публично държавно вземане - чл. 162, ал. 1, т. 9 от ДОПК, а по силата на чл. 108, ал. 1 от ДОПК данъчните задължения се установяват с ревизионен акт по чл. 118 от същия кодекс. В този смисъл е решение № 12230/15.10.2014 г. постановено по адм. д. № 15866/13 г. по описа на ВАС, осмо отделение Предвид гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд -София град не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за разноски е неоснователна, а тази на ответника по касационната жалба е основателна, тъй като юрисконсултско възнаграждение за цялото производство не е присъдено от АС. Съобразно материалния интерес на спора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - гр. София, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 523 лева Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,