Решение № 1721 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1621/2018 г.

Решение № 1721 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1621/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. А., подадена чрез назначения му процесуален представител – адв. Т. против решение № 7001/24.11.2017 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 8588/2017 година. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна. Сочените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът – председателят на Държавната агенция за бежанци (ДАБ) оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е редовна, подадена от страна в съдебното производство пред административния съд и в срока за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Предмет на оспорване пред административния съд е решение № 13872/18.07.2017 година на председателя на ДАБ. В решението е посочено, че молбата на чужденеца за международна закрила е последваща като по първата му молба решението на председателя на ДАБ, с което му е отказан бежански и хуманитарен статут е влязло в сила. Като ново обстоятелство, сочено от кандидата в решението се посочва бележка от организацията "Ислямска държава", пристигнала в дома на кандидата след неговото напускане. Административният орган е преценил тази бележка като ирелевантна, тъй като касаела спорадично събитие с неизяснен, по-скоро криминален характер. Изводът на решаващият орган е, че за чужденеца не са установени предпоставките, за да му бъде признат бежански статут. В решението на председателя на ДАБ е прието също така, че за чужденеца не се установяват и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Сочи се информация от средства за масова информация за освобождаването на източната част на Мосул, както и подготовка на действия за освобождаването на североизточната част на Мосул. Административният орган е приел, че не може да се направи извод за наличието на вътрешен или международен конфликт на територията на Ирак. Посочена е и възможността за чужденеца с оглед религиозната му принадлежност – [вероизповедание] – [етническа принадлежност] да се засели в Иракски Кюрдистан. Административният съд е възприел изцяло констатациите и изводите на административния орган. Съдът е посочил, че изтъкнатите от жалбоподателя причини, поради които не желае да се завърне в страната си на произход, вече са били обсъдени в предходно административно производство, решението, по което е влязло в сила, поради което не следва да се обсъждат от съда. Съдът е посочил също така, че твърденията на чужденеца за получени заплахи не са за това, че той лично е бил обект на насилие, а така също не излагал конкретни данни за съдържанието на заплахите и техния автор. Съдът е обсъдил документа, представен от жалбоподателя, преценявайки, че той не носи дата. Въз основа на тези съображения, съдът е потвърдил извода на административния орган, че спрямо жалбоподателя не са налице предпоставките за предоставяне на нито един от видовете международна закрила. Настоящият съдебен състав преценява решението на административния съд като неправилно. Както административният орган, така и съдът в решенията си, са приели, че мотивите на чуждия гражданин за търсената закрила са подробно анализирани в предходното административно производство, поради което са преклудирани. Видно от решение № 11389/06.12.2016 г. на председателя на ДАБ, с което е приключило предходното административно производство по молбата на чужденеца е, че решаващият извод, до който е стигнал административният орган е, че "Заявената опасност за живота му от страна на групировката "Ислямска държава", се оценява като обективно необоснована, а твърденията му за продължаващи заплахи спрямо него – като недостоверни. " В интервюто с чужденеца, проведено на 03.02.2017 г. по повод втората му молба за международна закрила, той е заявил, че новият момент е заплашителната бележка, която била пристигнала след неговото бягство от дома му. Заплашителната бележка, на която чужденецът се позовава, първоначално не е изпратена с административната преписка на съда. Видно от писмо от юрк. С., постъпило по делото на 02.10.17 г. ответникът представя снимков материал, писмо на арабски език, ведно с превод на български език. В писмото на ответника, с което се представят документите, се обяснява, че тези писмени документи са представени от чужденеца, но не по надлежния ред и, че това е станало три месеца след провеждането на интервюто и след като е изготвено становището на интервюиращия орган относно молбата му, както и проектът на обжалваното административно решение. Обясненията на юрисконсулта в посоченото писмо водят до извода, че представеното с него писмо на арабски език с превод на български не е обсъждано от административния орган във връзка с решението му по втората молба на чужденеца за международна закрила. Този извод не се разколебава от изложеното съображение на административния орган в оспореното решение, а именно, че "Новообявеното обстоятелство, а именно заплашителната бележка от ИДИЛ, получена след напускането му на страната, е ирелевантно обстоятелство за търсене на международна закрила, тъй като се касае за спорадично събитие с неизяснен, по-скоро криминален характер". Административният орган посочва в решението си "новообявено обстоятелство", а не " документ" за нововъведеното обстоятелство. От друга страна, дори да се приеме, че административният орган към момента на вземане на решението си, е разполагал с въпросното писмо и посочените по-горе съображения касаят именно него, то неправилна е преценката му, че то е ирелевантно за търсената международна закрила. Чужденецът е представил писмото във връзка с твърденията му, че за него съществува заплаха при завръщането му в страната му на произход, каквито твърдения той е направил и по време на първото производство за предоставяне на международна закрила. Административният орган е следвало да анализира представения документ и да изложи съображения, доколко той променя първоначалния му извод за необоснованост и недостоверност на твърденията на чужденеца. Подобен анализ и мотиви липсват в решението на административния орган. Липсват и развити съображения обосноваващи извода му, че се касае за спорадично събитие с по-скоро криминален характер. При тези данни не може да се приеме, че във връзка с втората молба за международна закрила, административният орган е обсъдили и анализирал новото обстоятелство, сочено от молителя. Съображения във връзка с него не са изложени и от съда, тъй като той е приел, че"... не се установява датата, към която изготвено "писмото" със заплахи, адресирани до жалбоподателя. " Както се посочи по-горе, писмото на чужд език с превод на български, е представено от ответника с писмо от последния, постъпило по делото на 02.10.17 година. Под превода от арабски на български език е налична дата – 29.09.2017 година. От обясненията на преводача, извършил превода на документа, дадени в съдебно заседание на 21.11.2017 г., който е бил назначен и за преводач на жалбоподателя в съдебното производство, става ясно, че преводачът не е сигурен в годината на документа, като е посочил, че се колебае между две години, без да ги конкретизира. При тези обстоятелства, съдът е следвало на осн. чл. 171, ал. 2 АПК вр. с чл. 185 ГПК и служебно да назначи вещо лице – преводач от арабски език, което да провери верността на представения превод, което не е сторено от съда. От друга страна, в писмото на ответника, с което превода на писмото е представен се сочи, че тези писмени документи са предоставени на интервюиращия орган през месец май 2017 г., която дата предхожда датата, посочена в превода на представения документ. Във връзка с гореизложеното, според настоящия съдебен състав следва, че постановеното решение е неправилно. То е резултат от допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите, формирали крайния резултат. Решението на административния съд следва да се отмени, а вместо това се отмени оспореното решение на административния орган и преписката му се върне за ново произнасяне по молбата на чужденеца. При новото произнасяне, административният орган следва да издаде решението си след като обсъди и изложи съображения по документа, представен от чужденеца, но след като провери верността на превода на представения документ чрез назначаване на експертиза за това с вещо лице преводач, по реда на чл. 49 АПК. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав,