Решение № 15144 от 18.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15694/2010 г.

Решение № 15144 от 18.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15694/2010 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - Русе срещу решение № 45 от 5.11.2010 г. по адм. дело № 456/2010 г. на Административен съд - Русе в частта, с която е отменена заповед рег. № з-3941/2010 г. за отказ за отмяна на заповед № ДС 3151/2008 г., с която на основание чл. 76, т. 3 (отм.) от Закона за българските лични документи на Росица Димитрова Игнатова е наложена принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната и/или издаване на паспорти и заместващи ги документи" по отношение на държавите - членки на Европейския съюз. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Росица Димитрова Игнатова е подала касационна жалба срещу решение № 45 от 5.11.2010 г. по адм. дело № 456/2010 г. на Административен съд - Русе в частта, с която е отхвърлено оспорването на заповед рег. № з-3941/2010 г. за отказ за отмяна на заповед № ДС 3151/2008 г., с която на основание чл. 76, т. 3 (отм.) от Закона за българските лични документи й е наложена принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната и/или издаване на паспорти и заместващи ги документи" в останалата част. Прави оплаквания за неправилност на решението в тази част и иска отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационните жалби са процесуално допустими като подадени в законния срок и от надлежни страни. За да се произнесе по съществото им, прие за установено следното: С обжалваното решение съдът е приел, че оспорената заповед в частта, с която се отказва на жалбоподателката отмяна на заповедта, която й забранява напускане на страната по отношение на държавите - членки на Европейския съюз е незаконосъобразна. Посочил е, че оспорената ПАМ налага ограничение на свободата на движение на основание, което не е предвидено в Договора за функциониране на Европейския съюз и актовете по прилагането му, поради което административният орган незаконосъобразно е отказал да я отмени по реда на чл. 78а, ал. 1 от ЗБЛД по отношение на държавите - членки на ЕС, а по отношение на отказа за отмяна на наложената забрана за държавите, които са извън ЕС, не са налице основания за отмяна. Касационната жалба на директора на Областна дирекция на МВР - Русе е неоснователна. Съдът е приложил правилно материалния закон, като е извършил преценка на оспорената заповед с оглед правото на Европейския съюз и правния статус на жалбоподателя като гражданин на Съюза. Законосъобразно е заключението му, че разпоредбата на чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБЛД противоречи на норма на общностното право, поради което националната правна норма следва да се остави без приложение, като вместо нея следва да се приложат пряко разпоредбите на Директива 2004/38/ЕО. В този смисъл е Тълкувателно решение № 2 от 22.03.2011 г. на ВАС по тълк. дело № 6/2010 г. С чл. 27, § 1 от Директивата се допуска единственото ограничение на свободата на движение на гражданите на ЕС и то е от съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве. Изрично е забранено позоваването на такива съображения за икономически цели. Освен това, мерките, предприети от съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, трябва да са в съответствие с принципа на пропорционалността и да се основават изключително на личното поведение на въпросното лице. От своя страна, личното поведение на лицето трябва да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото. Не се приемат мотиви, които са изолирани от конкретния случай и които се опират на съображения за обща превенция. Директивата позволява по-благоприятно третиране на лицата в рамките на националните правни системи (чл. 37), което означава, че не допуска мерки, отегчаващи правния им статус. Видно от текста на чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБЛД, въведената от българския законодател мярка не отговаря на допустимите от общностния акт ограничения. Тя налага ограничение на свободата на движение на основание, непредвидено в Договора за функциониране на Европейския съюз и в актовете по прилагането му. Частният финансов интерес, в чиято защита е установена мярката, не може да покрие съдържанието на понятието обществен ред или обществена сигурност, както правилно е посочил съдът. Налице е законово установен автоматизъм на налагане на ПАМ, което е в противоречие с изискванията и гаранциите на общностния акт при прилагане на ограниченията на правото на свободно движение. При това положение първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбите на Директива 2004/38/ЕО и отменил отказът на административният орган да отмени наложената ограничителна мярка на жалбоподателката по отношение на държавите членки на ЕС. Касационната жалба на Росица Димитрова Игнатова е основателна. Настоящата инстанция намира, че следва да съобрази и установената противоконституционност на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД, която е аналогична на разпоредбата на чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД, представляваща правното основание за издаване на принудителната административна мярка, чиято отмяна е поискана по реда на чл. 78а, ал. 1 от ЗБЛД от касаторката. С решение № 2 от 31.03.2011 г. на Конституционния съд разпоредбата на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД е обявена за противоконституционна. Конститутивният ефект на решението на Конституционният съд съгласно чл. 151, ал. 2 от Конституцията има незабавно действие във времето, което означава, че обявеният за противоконституционен закон не се прилага спрямо висящите правоотношения, попадащи под действието на разпоредбата, обявена за противоконституционна. Предвид на незабавното действие на обезсилването на противоконституционната разпоредба на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД административният орган, издател на акта, не може да се позове на същата разпоредба, респ. на чл. 76, т. 3 (отм.) като правно основание за издаване на обжалваната заповед, защото издаването и оставянето в сила от съда на заповедта за забрана за напускане на страната, съответно отказ да се издаде паспорт или заместващ го документ, предполага прилагане на противоконституционната разпоредба. Обезсилването на цитираните разпоредби има за последица отмяната в цялост на индивидуалните административни актове, издадени на основание на същите. По този начин се реализира непосредственото действие на Конституцията, предвид върховенството й в йерархията на правните нормативни актове, като не се допуска то да бъде осуетено от противоконституционните разпоредби. Съгласно цитираната разпоредба и по силата на конституционния принцип за равенство пред закона въз основа на решението на Конституционния съд заповедта, с която на основание чл. 78а, ал. 1 от ЗБЛД е отказано да се отмени наложена на жалбоподателката ПАМ на основание чл. 76, т. 3 (отм.) по отношение на държавите, които не са членки на ЕС, е незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. По изложените съображения, съдебното решение в обжалваната от Росица Димитрова Игнатова част е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено като неправилно, като се постанови друго решение, с което се отмени оспорената заповед изцяло и се изпрати преписката на административния орган за ново решаване на спора по същество. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,