Решение № 2234 от 15.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4675/2012 г.

Решение № 2234 от 15.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4675/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Васко Апостолов Апостолов, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, срещу решение № 166 от 21.01.2012 г. по адм. дело № 2204 по описа за 2009 г. на Административния съд - Пловдив. С него по жалба на "Виктория Тур" АД е отменен ревизионен акт /РА/ № 160900420 от 12.08.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 775 от 16.11.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив в обжалваната част, с която е отказан данъчен кредит в размер на 224 572.14 лв. и са начислени лихви в размер на 42 298.33 лв., като приходната администрация е осъдена да заплати и съдебни разноски в размер на 810.00 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснато нарушение на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел за доказано реалното осъществяване на доставките от доставчика "Моника 2003" ЕООД. Неправилно също така съдът се е позовал на решението по делото "Булвес срещу България", по което дело не е съществувал спор относно реалността на доставките, а само относно късното начисляване на ДДС. Иска се отмяна на решението, включително и в частта на съдебните разноски, и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу РА изцяло, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Виктория Тур" АД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител адв. Пишмишева и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административния съд - Пловдив е бил РА № 160900420 от 12.08.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 775 от 16.11.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, с който на дружеството е отказано право на данъчен кредит в размер на 224 572.14 лв. и са начислени лихви в размер на 42 298.33 лв. Правото на приспадане на данъчен кредит е отказано от органа по приходите на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 6 от ЗДДС поради липса на реални доставки на стоки по фактури, издадени от "Моника 2003" ЕООД в периода м. януари 2007 г. - м. октомври 2008 г. С обжалваното решение административният съд е отменил ревизионния акт в обжалваната му част. За да постанови това решение, съдът е приел за установено по делото, че жалбоподателят е платил ДДС върху доставките на базата на издадените фактури от доставчика, отразил е доставките в дневниците за покупките и в справките-декларации по ДДС за съответния период. Това, както и всички събрани в хода на ревизионното производство и в производството по обжалване на РА пред административния орган доказателства, обосновават извод за извършени реални доставки на стоки. Липсата на доказателства за осъществени предходни доставки не може да обоснове извод за това, че не са осъществени преките. Във връзка с така направените изводи съдът се е позовал на решение от 22.01.2009 г. на ЕСПЧ по дело "Булвес" АД срещу България, както и на ТР № 5/2004 г. на ОСС на ВАС. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. От фактическа страна по делото е установено, че предмет на фактурите са големи количества дизелово гориво, спални комплекти, хавлиени кърпи и др. В хода на ревизионното производство е установено, че доставчикът не е разполагал със собствени или наети помещение за складово съхранение на материали и стоки, не поддържа стокови запаси и не извършва инвентаризация към края на годината. Липсват доказателства за извършени разходи от него за материали, външни услуги, амортизации, възнаграждения и други разходи. С оглед твърденията на доставчика на стоките, че той е извършвал единствено посредническа дейност между неговите доставчици и дружеството - жалбоподател и всъщност стоките са доставяни директно от доставчиците на дружеството - жалбоподател с техен транспорт, проверките на посочените от "Моника 2003" ЕООД доставчици са били наложителни в хода на ревизията, за да се установи дали доставките действително са били извършени от тях в полза на "Виктория Тур" АД, а не са свързани с установяване на реалността на предходни доставки, както неправилно е прието от първоинстанционния съд, съответно неправилно е и позоваването на ТР № 5/2004 г. на ОСС на ВАС. Ревизиращите органи са извършили детайлен анализ и съпоставка между датите на закупуване на количествата на различните стоки от "Моника 2003" ЕООД и датите на продажбата им на жалбоподателя. Установено е, че големи количества стоки са продадени много преди да бъдат закупени от доставчика, както и случаи, в които те са били продадени много време след покупката им, без да има къде да се съхраняват. Анализът е установил също така, че количествата продадени стоки от "Моника 2003" ЕООД значително превишават закупените от дружеството от неговите доставчици. По отношение на "БГ Фууд" ЕООД, сочен като основен доставчик на "Моника 2003" ЕООД е установено вследствие на извършената насрещна проверка, че дружеството не разполага с техническа и кадрова обезпеченост за извършване на посочените в издадените от него фактури доставка на стоки. Неправилен е в тази връзка изводът на съда, че реалността на доставките е установена, тъй като жалбоподателят е платил ДДС на базата на издадените фактури от доставчика и е отразил доставките в дневниците за покупките и в справките-декларации по ДДС за съответния период. Не само плащането на ДДС по фактурите, но и на данъчната основа, не е достатъчно, за да обоснове извод за реалност на доставките, ако не е доказано по делото предаването и приемането на стоките, извършено между доставчика и получателя, посочени във фактурите. Основателен е по тази причина наведеният в касационната жалба довод на касатора, че по дело "Булвес" АД срещу България не е имало спор относно реалността на доставките, а правото на данъчен кредит е било отказано, поради неначисляването на ДДС от страна на доставчика. Представеният РА на "Моника 2003" ЕООД, в който начисленият данък не е коригиран, също не обосновава извод за реалност на доставките. Ревизията на това дружество е по реда на чл. 122 от ДОПК при констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 - липсва и не е представена счетоводна отчетност от ДОПК. Проверки във връзка с доставките, по които дружеството е изпълнител, не са извършвани, а за всички доставки, по които е получател, му е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Съгласно т. 53 от решение на СЕО /СЕС/ с дата 19.09.2000 г. по дело № С-454/98, упражняването на правото на приспадане не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактурата, а се ограничава само до действително дължимите данъци, т. е. тези, отговарящи на облагаема сделка. В решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело C-285/11 в т. 31 е посочено, че за да се установи, че на основание на процесните доставки на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани от получателя за извършването на облагаеми сделки. В т. 32 е записано: "Запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото"; "Ако в резултат от тази преценка се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани за целите на неговите облагаеми сделки, по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано" (т. 33). От изложеното следва, че за да се признае правото на приспадане на ДДС, е необходимо стоките или услугите да са реално получени и да са използвани за целите на облагаеми сделки. От друга страна в т. 37 съдът допълва, че националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба Това е така, когато самото данъчнозадължено лице извършва данъчна измама. Действително в такъв случай не са изпълнени обективните критерии, на които се основават понятията за доставка на стоки или услуги, извършена от данъчнозадължено лице в това качество, и за икономическа дейност (т. 38). Това означава, че ако след преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, не може да се направи извод за действително предадени и получени от доставчика и получателя стоки, то правото на приспадане не следва да се признае. Логично е да се приеме, че ако данъчно задълженото лице получава фактура от неговия доставчик без посочените стоки да са му доставени, то самото извършва данъчна измама, ползвайки данъчен кредит по тази фактура и намалявайки по този начин дължимия за внасяне ДДС за съответния данъчен период. Според изложеното в това решение на СЕС и в решение от 21 юни 2012 по съединени дела С-80/11 и С-142/11, ако е установено предаването и приемането на стоките между доставчика и получателя и последващата им реализация чрез облагаеми доставки или за целите на икономическата дейност, неизпълнението на задълженията на прекия доставчик или предходните във връзка със заприходяване на стоките в тяхното счетоводство или други неизпълнения на задължения във връзка с воденото от тях счетоводство и доказване произход на стоката или направени съпътстващи разходи, могат да обоснован отказ на право на данъчен кредит само, ако въз основа на обективни данни е установено, че получателят на стоките е знаел или е трябвало да знае, че конкретната сделка е част от данъчна измама, извършена от доставчика или стопански субект по веригата. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалвано решение е неправилно постановено, понеже по делото не се установява реалност на обсъжданите доставки, поради което правилно е отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Моника 2003" ЕООД. Обжалваното решение следва да се отмени и понеже спорът е изяснен от фактическа страна може да се постанови решение по съществото му. При този изход от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски общо за двете съдебни инстанции в размер на 4 941.00 лв., на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение