Решение № 11050 от 29.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6923/2009 г.

Решение № 11050 от 29.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6923/2009 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново касационна жалба срещу решение № 203 от 14.04.09 г., постановено по адм. д. № 514/07 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отменен като незаконосъобразен РА № 04001284/12.04.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В. Търново, потвърден с решение № 476/20.06.07 г. на Директора на "ОУИ"-Велико Търново, с който на ЕТ "Серго-КФ-Сергей Фидин" - с. Лесичери за данъчни периоди 09.05 г., 10.05 г., 11.05 г., 12.05 г., 01.06 г., 03.06 г., 04.06 г., 07.06 г. и 09.06 г. са определени данъчни задължения от непризнат данъчен кредит на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) в общ размер 9 894, 33 лв. лв. и лихва за забава в размер на 1 452, 27 лв. В касационната жалба се твърди, че съдът е разгледал процесуално недопустима жалба, която е просрочена. По същество счита че изводите на съда се базират на доказателства, които са новосъздадени, а заключението на вещото лице е обосновано с несъществуващи по делото доказателства, поради което решението следва да се отмени като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се юрисконсулско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Серго-КФ-Сергей Фидин" - с. Лесичери в представен писмен отговор оспорва жалбата и желае решението като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, намира че касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА, с който са определени данъчни задължения за данъчни периоди 09.05 г., 10.05 г., 11.05 г., 12.05 г., 01.06 г., 03.06 г., 04.06 г., 07.06 г. и 09.06 г. от непризнат данъчен кредит на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС по данъчни фактури, издадени от ВПК "Негованка-92" - с. Михалци. За да отмени акта в обжалваната част, съдът се е позовал на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза и е обосновал изводи за наличие на доказаност на начисляване на ДДС от доставчика по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Решението на съда е правилно. Спорът е относно начисляване на данъка от доставчика ВПК "Негованка-92" - с. Михалци по реда и в сроковете по ЗДДС и ППЗДДС. При издаване на ревизионния акт няма констатации за липса на реалност на доставките, поради тези доводи изложени в касационната жалба са неотносими към спора. Основанието за отказ е по чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) - неначисляване и късно начисляване на ДДС, в каквато насока е била проведена защитата на ДЗЛ и производството по оспорване на акта по административен и съдебен ред. По възражението за просрочие на жалбата, съобразно с указания на ВАС в отменително определение, първоинстанционният съд е приел тройна съдебно-графологична експертиза, която установява че подписа върху разписката, с която е връчено решението на РДД не е на едноличния търговец, поради което съдът е приел, че срокът за обжалването на РА не е изтекъл и е разгледал жалбата по същество като процесуално допустима. Доводите изложени в касационната жалба във връзка с тази експертиза представляват оспорване на заключението, което е процесуално действие във фазата по приемане на заключението и е неотносимо в касационното производство. Твърдението, че подписът върху разписките, с които е връчен акта е на лице, упълномощено от представляващия, не е доказано. Правилни и обосновани с ангажираните по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд по съществото на спора. Отказът на право на данъчен кредит с РА е по данъчни фактури, издадени от един доставчик - ВПК "Негованка-92" - с. Михалци. При извършената ревизия органите по приходите са приели, че при извършената насрещна проверка на правоприемника на кооперацията-доставчик и по искане за представяне на документи, са представени само част от документите, които не установяват по категоричен начин начисляването на ДДС по процесните данъчни фактури. Съдът е приел тези констатации за неправилни, тъй като същите са оборени в хода на оспорване на РА с представянето на относими доказателства, изходящи от счетоводните регистри на доставчика и със съдебно-счетоводна експертиза назначена и приета в хода на съдебното производство. Заключението на вещото лице е изготвено на база доказателствата по преписката и делото, след проверка в счетоводството на кооперацията, предоставени му от касиера на кооперацията в присъствието на сегашния председател на кооперацията счетоводни документи и представен му РА № 0400284/14.08.2007 г., издаден на ВПК "Негованка-92" - с. Михалци с ревизионния доклад към него обхващащ ревизиран период от 2.11.2004 г. до 28.02.2007 г. От съвкупния анализ на тези документи заключението на съдебно-счетоводната експартиза е, че доставчика е водил текущо счетоводно отчитане за процесните 2005 г. и 2006 г., когато са издадени процесните фактури, доставчика е начислил в счетоводството си задължение за ДДС по процесните данъчни фактури, съставил е изискуемите от закона регистри, като е спазил изискванията на чл. 55 от ЗДДС (отм.). Въпреки оспорването на заключението на вещото лице от ответната страна, съдът го е кредитирал, ценено с писмените доказателства по делото, включително и РА на доставчика за същите периоди, който установява редовно водено счетоводство и не съдържа корекции на периодите. При безспорност на факта, че фактурите са включени в ДП и в СД за периодите, при налично счетоводство, съхранявано от правоприемника на кооперацията, при наличие на РА на доставчика с констатации за редовно водено счетоводно отчитане и без корекции за процесните периоди на доставките, при установеност и наличност на счетоводство на доставчика на данъчния му адрес, извършената проверка на място както от органите по приходите, така и от експерта по назначената от съда съдебно-счетоводна експартиза и заключението на последния за начисляване на данъка от доставчика по реда на чл. 55 от ЗДДС (отм.), обосновават изводи за незаконосъобразност на постановения отказ по чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) за признаване на данъчен кредит, както правилно е приел първоинстанционния съд. По изложените съображения решението, с което е отменен РА в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,