Решение № 4749 от 9.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7947/2008 г.

Решение № 4749 от 9.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7947/2008 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ивайло Иванов Неделчев от гр. Смядово, чрез пълномощника му адв. Т. Томова, срещу решение № 38 от 27.03.2008 г., постановено по адм. дело № 158/2007 г. от АС - Шумен. В жалбата не се сочат конкретни отменителни основания, но от съдържанието на същата следва да се направи извод, че се поддържа незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Иска се отмяна и решаване на спора по същество. Ответникът - Министерство на отбраната и въоръжените сили на РБ, чрез процесуалния си представител - юрк. Андреева излага съображения за неоснователност, както в съд. заседание, така и в писмени бележки. Процесуалният представител на ВАП пледира за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение АС - Шумен е отхвърлил, като неоснователен, искът с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), с който Ивайло Иванов Неделчев е претендирал обезщетение в размер на 30 000 лв. за понесени неимуществени вреди и лихвата върху тази сума считано от 30.06.2006 г., срещу МО на РБ. За да постанови този резултат съдът е приел, че твърдението на ищеца, че в резултат на допускането му до военна служба е загубил напълно слуха на лявото си ухо е недоказано. За да обоснове този извод съдът се е позовал на както на обстоятелството, че ищецът не е посочил от кой незаконосъобразен административен акт е последвала твърдяната от него вреда, така и на събраните в хода на съдебното производство писмени и устни доказателства, които подробно е обсъдил в мотивите си. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото, събрал е необходимите за правилното решаване на спора доказателства, които е обсъдил в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Правилно съдът е приел, че в конкретния случай не може да се ангажира отговорността на Държавата, в лицето на МО на РБ, за претърпените от касатора неимуществени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Този иска следва да се предяви по друг ред, а именно по реда на чл. 45 от ЗЗД. За да се разграничи отговорността на държавата или общините по чл. 203 АПК от тази по чл. 45 и сл. ЗЗД, следва да се направи анализ на изискванията на АПК и ЗОДОВ за ангажирането на отговорността на държавата (общините в различните хипотези. Държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Един акт, респ. действие или бездействие, е незаконен когато противоречи на закона или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в него, т. е. при липса на законово основание. Член 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ употребяват термините "актове", "действия" и "бездействия", за които няма легална дефиниция, но под "акт" не следва да се разбира всеки такъв на административен орган или длъжностно лице, а определена категория актове - нормативни, общи и индивидуални административни актове, издавани от държавни органи в кръга на съответната им законово определена компетентност, които попадат в обхвата на чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ. Също така под "действие" (бездействие) следва да се разбира всяко такова, извършено (или неизвършено) от държавен орган или длъжностно лице, което не е юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба. В чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ е посочен обхватът на исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани и юридически лица, ограничен обаче до осъществяването на административна дейност от държавните органи и от длъжностните лица. В кръга на органите на държавна власт влизат всички органи, които по един или друг начин са придобили по силата на закон властническо правомощие, а "длъжностни лица" са тези, които осъществяват определена служебна функция и задължение. В конкретния случай ищецът претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди във връзка с пълна загуба на слуха на лявото ухо, получена вследствие неправилно установено здравословно състояние от медицинския специалист - отоларинголог и оттам неправилно освидетелстване за годност за военна служба, отразено в експертното решение по чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-4 от 11.03.2005 г. за военномедицинската експертиза на годността за военна служба в мирно време, издадена от министъра на отбраната, обн. ДВ, бр. 24 от 22.03.2005 г., в сила от 22.03.2005 г. (приложение № 3 към същия). Особеното в случая е, а и не се спори по този факт, че Ивайло Неделчев е получил частична загуба (80 %) на слуха на лявото ухо още през 2003 г., което е било отразено в медицинската документация представена от него на военномедицинските експертни органи, удостоверяващи неговата годност за военна служба. Самата дейност по освидетелстването, извършвано от редица специалисти - медици не е административна, тъй като й липсва властническия характер, макар да е свързана пряко с изпълнението на законови разпоредби от Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС) - чл. 107-110; чл. 175-177; Наредба № Н-7 от 17.04.2002 г. на министъра на отбраната и министъра на здравеопазването, за първоначалния медицински преглед на наборниците в РБ; Наредба № Н-6 от 17.04.2002 г. на министъра на отбраната за лечебно-оздравителните и профилактичните мероприятия с наборниците в РБ; Наредба № Н-4 от 11.03.2005 г. за военномедицинската експертиза на годността за военна служба в мирно време. Лицето - в случая лекар със специалност "Отоларинголог", неизпълнило задължението си за извършване на прецизен медицински преглед, изследване и освидетелстване, не е "длъжностно лице" по смисъла на закона, то осъществява определена работа, но тя не е от тези действия, които могат да ангажират отговорността на Държавата по реда на АПК или ЗОДОВ. Задължително изискване е действието или бездействието да са извършени от длъжностно лице при изпълнение на служебната му дейност, която обаче трябва да има административен характер, да съставлява административна дейност. Вярно е, че въз основа на неправилно отразените факти крайното медицинско заключение на Наборната комисия е било "годен за наборна военна служба" за г-н Неделчев. Но същият не се е възползвал от законовата възможност да оспори мадицинското заключение по реда, установен в закона. Съгласно чл. 177, ал. 1 от ЗОВС решенията на наборните комисии относно годността за военна служба на наборниците и освобождаването им от наборна военна служба могат да се обжалват от тях в двуседмичен срок пред Контролната наборна комисия чрез началника на военното окръжие, която може да потвърди решението или да го отмени и да вземе друго решение. Наборниците, несъгласни с медицинското заключение по чл. 12 от Наредба № Н-6 от 17.04.2002 г. за лечебно-оздравителните и профилактичните мероприятия с наборниците в Република България, изд. от министъра на отбраната и министъра на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 46 от 7.05.2002 г., в сила от 7.05.2002 г.), съгласно чл. 13 на същия нормативен акт, могат да подават жалби до началника на военното окръжие. Неделчев не се е възползвал от правото си да оспори медицинското заключение на наборната комисия. Неоснователно е също така възражението на касатора, че отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ "лежи на плоскостта на непозволеното увреждане". Точно обратното, отговорността на държавата и общините по този текст е безвиновна обективна отговорност, което значи че държавата отговаря за вредите, причинени на гражданите или юридическите лица от извършената административна дейност, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностните лица или органите, т. е. за разлика от отговорността по чл. 45 ЗЗД субективният елемент - вина не е предмет на установяване. Предмет на доказване обаче е вредоносният резултат от такава дейност. Изложеното води до извода, че в настоящия случай действително не са налице предпоставките по чл. 203 АПК за уважаване на предявения от ищеца иск. В процесния случай не се касае за административни актове, действия или бездействия на административен орган, а за неправилно отразяване на здравословното състояние на ищеца към момента на преценяване на неговата годност за военна служба, вследствие на което болестта му е преминала в по-тежък етап - от нарушение само на проводната част на звукопровеждането при относително съхранена приемна част (проводно намаление на слуха) към нарушаване както на проводната така и на приемната част на слуховия анализатор (комбинирано намаление на слуха). Тези вреди са настъпили пряко от неспазване на вмените му в Наредба № Н-7, Наредба № Н-6 и Наредба № Н-4 задължения на един от всички, ангажирани с освидетелстването медицински специалисти, преценяващи като цяло здравословното състояние на наборника Неделчев. Неизпълнението на тези законови задължения води до възможността засегнатите лица да потърсят имуществена или неимуществена отговорност, каквато е отговорността за вреди по ЗЗД. Безспорно, увреждане за ищеца е налице но искът, предявен с правно основание чл. 203 АПК, е неоснователен и недоказан, тъй като не е налице съставът на цитираната разпоредба, както правилно е преценил и решаващия съд. Въздигнатият в Конституцията принцип, че държавата и общините като носители на публичната власт са отговорни за вредите на граждани и физически лица, причинени им от техни органи и длъжностни лица при осъществяване на административна дейност, има предвид именно тази, а не всяка дейност. Това са актовете, действията и бездействията на държавните органи и длъжностните лица в това им качество, поради което причиняването на вреди извън тази тяхна дейност не води и до отговорност на държавата и общините по реда на чл. 203 АПК. С оглед на изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение