Решение № 2088 от 27.2.2023 г. на ВАС, III о.

Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Лулчев, чрез процесуалния му пълномощник адв. С. Петкова САК, срещу Решение 1606 от 23.09.2022 г., постановено по адм. дело 475/2021 г. от Административен съд Пловдив, с което са отхвърлени обективно съединените искове срещу Столична регионална здравна инспекция, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за обезщетяване на понесени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, причинени от незаконосъобразно действие поставяне под карантина за периода 17.04.2020 г. 01.05.2020 г., както и за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, причинени от нищожен административен акт - Предписание за поставяне под карантина изх. COV-22-4185 от 18.04.2020 г., издадено от държавен здравен инспектор в отдел ЕНЗБ, Сектор ИКИ, Дирекция НЗБ, като неоснователни. В жалбата се мотивират отменителни касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, иска се прогласяване нищожността на сочения административен акт предписание за поставяне под карантина, присъждане на търсеното обезщетение в пълен размер и се претендират разноските по делото за двете съдебни инстанции. В писмения си отговор насрещната страна Столичната регионална здравна инспекция (СРЗИ), чрез пълномощника си юрк. Ц. Колачева, излага съображения за неоснователност на касационната жалба и моли обжалвания съдебен акт да бъде оставен в сила, като правилен. Претендира присъждане на понесените разноски в настоящото производство и прави възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК досежно претенцията на касатора за разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК намери за установено следното: Първоинстанционният съд е сезиран с алтернативно съединени искове, предявени от Л. Лулчев срещу Столична РЗИ, с които претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за понесени, вследствие незаконосъобразно действие на администрацията, осъществено по повод изпълнение на административна дейност - поставяне на ищеца под карантина за периода 17.04.2020 г. до 01.05.2020 г. с Предписание за поставяне на под карантина с изх. СOV-22-4185 от 18.04.2020 г. или алтернативно обезщетение за понесени неимуществени вреди от нищожен административен акт посоченото предписание, чиято нищожност моли да бъде обявена от съда, като всяка от претенциите е за сумата от 10 000 лева. Вредите се изразяват в невъзможност за напускане на жилището, ограничение в свободата на придвижване в пространството, притеснения, нервно напрежение, невъзможност за осигуряване на съществуването, лишаване от храна и възможност за снабдяване с лекарства в посочения исков период. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил алтернативно съединените искове, като неоснователни. Въз основа на установената фактическа обстановка и анализа на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, както и на възраженията на страните, съдът е обосновал извод за неоснователност на претенцията поради това, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е установил наличието на комулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил напълно фактите по спора, събрал е релевантните за правилното му разрешаване доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил обосновани и верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и към които тя препраща въз основа на правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни актове. За да възникне законовата отговорност, следва да бъде установена както незаконосъобразността на акта, действията и/или бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая не са налице комулативно изискуемите предпоставки за приложението на законовата норма и реализиране на безвиновната отговорност на ответника. Доводите на касационният жалбоподател касаят незаконосъобразност на процесното предписание, което не е било обжалвано в законоустановения срок, влязло е в сила и е породило целените правни последици. Правилно и обосновано съдът е отхвърлил и искането на касатора за обявяване на нищожност на издаденото по отношение на Л. Лулчев Предписание за поставяне под карантина от 17.04.2020 г. Сочените от касатора нарушения не обосновават извод за порочност до степен на нищожност. Предписанието е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и при съобразяване на разпоредбите на чл. 61 и чл. 63 от Закона за здравето и на чл. 29 от Наредба 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, предвид предприетите мерки за ограничаване и разпространение на COVID 19 пандемията. С тази акт на Л. Лулчев законосъобразно са наложени противоепидемични мерки и ограничения с оглед запазването на здравето и живота на лицата, с които той би имал последващ контакт. Изводите на съда, че в конкретния случай не са налице елементите от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като исковата претенция за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е неоснователна са правилни и се споделят напълно от настоящия касационен състав на ВАС. Неоснователно също се твърди за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск въз основа на събраните по делото доказателства. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган, отменени по съответния ред. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. В случая не е доказано засягане в гореописания аспект, което да обоснове основателност на претенцията за обезщетение. Основателността на предявения иск не може да се основава на предположения, а на доказани в съдебното производство факти и обстоятелства, твърдени в исковата молба. В случая обстоятелствата, на които ищецът е основал иска си за причинени неимуществени вреди са останали недоказани по делото, при което извода на първоинстанционния съд за неоснователността му е правилен. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на понесените по делото разноски за настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена в размер на 100 лв. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение