Решение № 11762 от 7.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15891/2013 г.

ВАСV отделение07.10.2014 г.докладчик т Марина Михайлова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение от 2.10.2013 г., постановено по адм. дело № 9624/2012 г. на Административен съд София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХЪРЛЯ жалбата на Лиляна Кирилова Хафтарчик срещу заповед № 514/30.08.2012 г. на председателя на Комисията за защита от дискриминация, с която на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) временно е отстранена от длъжност. ОСЪЖДА Лиляна Кирилова Хафтарчик от град София да заплати на Комисията за защита от дискриминация направените разноски по делото в размер на 680 /шестотин е осемдесет/ лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 11762 от 7.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15891/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от процесуален представител на председателя на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, със седалище град София против решение от 2.10.2013 г., постановено по адм. дело № 9624/2012 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменена негова заповед № 514/30.08.2012 г., с която на основание чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), временно е отстранена от длъжност Лиляна Кирилова Хафтарчик, поради образуване на дисциплинарно производство срещу нея до приключването му. Оплакванията в касационната жалба за са неправилност на решението, поради необоснованост и нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата - Лиляна Кирилова Хафтарчик, чрез пълномощника си адв. Златкова оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата и неправилност на оспореното решение. Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Със заповед № 514/30.08.2012 г. на председателя на КЗД, на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ Лиляна Кирилова Хафтарчик, заемаща длъжността "началник на отдел "Деловодство и информационно обслужване" в КЗД е отстранена временно от служба, считано от датата на връчване на заповедта - 30.08.2012 г., поради образувано дисциплинарно производство до приключването му. Заповедта е връчена на служителката на 30.08.2012 г. Пред касационната инстанция е представена заповед № 513/30.08.2012 г. на председателя на Дисциплинарния съвет /ДС/ на КЗД е образувано дисциплинарно производство срещу Хафтарчик, което видно от заповед № 29/22.01.2013 г. на зам. председателя на КЗД е приключило с налагане на дисциплинарно наказание "забележка" на държавната служителка. АССГ е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че предпоставките на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл не са налице. Изложени са мотиви, че оспорения пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но в несъответствие с целта на закона - отменително осонвание по чл. 146, т. 5 от АПК. Според първоинстанционният съд дисциплинарното производство не е приключило в сроковете по чл. 94 от ЗДсл, като липсва произнасяне на ДС повече от една година от образуване на дисциплинарното производство. С оглед на това не се постига целта на дисциплинарното наказание - лицето е освободено от длъжност, без да са налице законовите предпоставки за това. Тези мотиви са основание за отмяна на оспорената заповед. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл държавният служител може да бъде временно отстранен от работа от органа по назначаването, когато срещу него е образувано дисциплинарно дело. В хипотезата на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл начало на дисциплинарно производство е заповед № 513 от 30.08.2012 г. на председателя на ДС на КЗД. Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл предвижда възможност за компетентния орган да отстрани временно държавния служител от работа, когато против него се образува дисциплинарно дело. Нормата е диспозитивна и предоставя на административния орган при осъществяване на предвидените в закона фактически предпоставки да прецени наличието на основания за отстраняване на служителя от работа във всеки конкретен случай. Законът предоставя свободна преценка на органа, а съдебният контрол по целесъобразност е недопустим. Следователно, за да възникне правото по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, достатъчно условие за административния орган е срещу служителя да се образува дисциплинарно производство. В конкретния случай е наредено образуването на дисциплинарно производство с нарочна заповед № 513 от 30.08.2012 г. на председателя на ДС на КЗД, а с последващата заповед № 514/30.08.2012 на председателя на КЗД държавната служителка е отстранена от служба. В противоречие с тези доказателствата и закона АССГ неправилно е приел, че събраните данни са недостатъчни да обосноват упражняването от страна на органа по назначаването на предоставените му законови правомощия. В заповедта е посочено основанието за издаването, а именно - във връзка със заповед на органа за образуване на дисциплинарно дело. Така отразеният мотив в административния акт е достатъчно ясен за адресата и кореспондира с точното правно основание за издаване на заповедта. Мотивите на първоинстанционния съд за неспазване на сроковете по чл. 94 от ЗДСл, за непроизнасяне на Дисциплинарния съвет в разумни срокове и за лишаване от възможност за защита по дисциплинарно дело са неотносими към преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Тези мотиви са относими към оспорването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание на държавната служителка, която не е предмет на съдебен контрол в настоящето прозводство. Временното отстраняване от служба не е дисциплинарно наказание, а възможна мярка срещу длъжностното лице. Материалноправната предпоставка за налагане на тази мярка е образуване на дисциплинарно дело. При това положение, заповед № 513 от 30.08.2012 г. на председателя на ДС на КЗД /упълномощен по силата на заповед № 511/30.08.2012 г. от председателя на КЗД/ е именно акта на разпореждане във връзка с образуването на дисциплинарно дело. Поради това възражението дали е имало образувано дисциплинарно производство към момента на издаване на оспорената заповед, е неоснователно, предвид представените пред касационната инстанция писмени доказателства, установяващи този факт. Към момента на издаването на заповедта за отстраняване от длъжност е било налице основанието за това - изрично нареждане за образуване на дисциплинарно производство. Като е приел, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да следва да бъде отменено и вместо него настоящата инстанция да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Лиляна Кирилова Хафтарчик срещу заповед № 514/30.08.2012 г. на председателя на Комисията за защита от дискриминация. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от пълномощника на касатора за присъждане на присъждане на разноски по делото пред двете съдебни инстанция, касационната ответница следва да бъде осъдена да заплати разноските пред двете съдебни инстанции в размер на 680, представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуалния представител на касатора, на основание чл. 8, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 100, ал. 1, т. 2