Решение № 11761 от 26.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8530/2012 г.

Решение № 11761 от 26.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8530/2012 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Светлана Христова Сотирова от гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител адв. Валентин Ройнов, срещу решение № 1032 от 08.05.2012 г., постановено по административно дело № 1154 по описа за 2011 г. на Административния съд - Пловдив. С посоченото решение съдът е: 1) отхвърлил жалбата й срещу решение № 179/08.04.2011 г. на директора на РУСО - гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № О-15-999-23-00111990/28.02.2011 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при Районното управление "Социално осигуряване" - гр. Пловдив, с което й е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода 06.05.2010 г. -17.06.2010 г. съгласно болничен лист № 3606512, серия А-2008, и 2) осъдил Светлана Христова Сотирова да заплати разноски по делото в размер на 150 лева. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на решението и на административните актове. Ответникът - директорът на Районното управление "Социално осигуряване", гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Мария Тосева-Колева, с писмен отговор оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. С обжалваното решение Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на Светлана Христова Сотирова от гр. Пловдив срещу решение № 179/08.04.2011 г. на ръководителя на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № О-15-999-23-00111990/28.02.2011 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУСО - гр. Пловдив, с което й е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода 06.05.2010 г. - 17.06.2010 г. съгласно болничен лист № 3606512, серия А-2008. Мотивите за постановения отказ са били, че за Сотирова не било възникнало осигуряване по смисъла на чл. 10 КСО и следователно същата нямала право на парично обезщетение по болничен лист № 3606512, серия А-2008 г., представен с опис вх. № 15-999-43-00028120 от 04.10.2010 г. Приел е, че след извършени проверки в информационните регистри и на съответните вписани в Търговския регистър седалище и адрес на управление на работодателя, било установено, че Сотирова не е започвала да изпълнява трудовите си задължения по трудов договор № 17 от 01.04.2009 г. като "продавач-консултант" с място на работа "Николови БГ 3" ЕООД, тъй като не се установявало работодателят да е извършвал дейност на посочените адреси по седалище на фирмата. При последвалото оспорване по административен ред директорът на РУСО гр. Пловдив е отхвърлил жалбата на Сотирова срещу това разпореждане, като е възприел изцяло изложените фактически и правни доводи на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите. За да постанови решението си, Пловдивският административен съд, след преценка на събраните доказателства относно правоотношенията между жалбоподателката и посочения в болничния лист осигурител "Николови - БГ 3" ЕООД, е приел, че по отношение на Сотирова не е възникнало осигуряване съобразно чл. 10, ал. 1 КСО, съответно към 06.05.2010 г. - датата на възникване на риска, същата не е била "осигурено лице" по смисъла на закона, доколкото към тази дата за нея нито са били внесени, нито са били дължими осигурителни вноски, нито същата е била започнала да упражнява трудова дейност в "Николови БГ 3" ЕООД. Извел е извод, че жалбоподателката не е отговаряла на изисквания на чл. 40, ал. 1 КСО, респективно не е имала право на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. Този извод относно осигурителния статус на Сотирова не се основава на цялостна преценка на събраните доказателства. По делото са налице данни за съществуващо трудово правоотношение между жалбоподателката и ЕТ "Георги Серков", гр. Пловдив, като основание за осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО. Трудов договор № 17 от 01.04.2009 г. между "Николови - БГ 3" ЕООД като работодател и жалбоподателката Сотирова като работник за изпълнение на длъжността "продавач - консултант" е сключен на основание чл. 111 от Кодекса на труда (КТ) - за извършване на работа извън установеното за работника работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство) за 4 часа на ден срещу трудово възнаграждение от 1500 лв. Представено е допълнително споразумение № 224/29.12.2008 г. към трудов договор № 273 от 01.11.2005 г. с ЕТ "Георги Серков" (л. 71) за изпълнение на длъжността "сервитьор" на пълно работно време - 8 часа. Съгласно представеното извлечение от Регистъра на трудовите договори за жалбоподателката е подадено уведомление за сключен договор с ЕТ "Георги Серков" от 07.01.2010 г. за изпълнение на длъжността "барман" (л. 36). Представена е и трудова книжка № 9, издадена на 27.05.2004 г., в която е вписано възникнало трудово правоотношение със същия работодател от 07.01.2010 г. за работа на пълно работно време без данни за прекратяването му. В обясненията си, дадени лично в съдебно заседание на 30.09.2011 г., жалбоподателката е посочила, че е работила в заведение "Тони 2000", район "Тракия". В мотивите на решението си съдът също е отразил, че според обяснението на жалбоподателката трудовото възнаграждение за извършената работа по поръчка на "Николови - БГ 3" ЕООД й е било изплащано от управителя на фирмата Кръстев на мястото на работа при другия й работодател - ЕТ "Георги Серков" в ресторанта му "Тони 2000" в гр. Пловдив. В административното производство въпросите във връзка с осигуряването на жалбоподателката на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО по трудовото правоотношение с ЕТ "Георги Серков" не са били изследвани. Административният орган е нарушил административнопроцесуалното задължение по чл. 35 АПК за предварително изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, което е повлияло върху материалноправната законосъобразност на волеизявлението му. Изложеното води до извода, че обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което оспорените актове бъдат отменени като незаконосъобразни. На основание чл. 173, ал. 2 АПК преписката следва да бъде върната на административния орган за ново разглеждане на въпроса за правото на Светлана Сотирова на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по чл. 40, ал. 1 КСО след установяване на обстоятелствата във връзка с наличие на трудово правоотношение с ЕТ "Георги Серков" към датата на възникване на осигуреното събитие. Неоснователни са обаче касационните доводи за необоснованост и неправилност на извода на първоинстанционния съд за невъзникнало осигурително правоотношение между жалбоподателката Сотирова и "Николови - БГ 3" ЕООД. Некоректно в касационната жалба се препраща към съдебни решения, отнасящи се до прилагането на цитираните законови разпоредби към различна фактическа обстановка. В случая не е доказана извършвана търговска дейност от работодателя "Николови - БГ 3" ЕООД, а достоверността на началната дата 01.04.2009 г. на трудовоправната връзка съгласно трудовия договор е опровергана от свидетелските показания на бившия управител Валентин Кръстев. Трудовият договор по чл. 111 КТ е антидатиран, а уведомленията по КТ до ТД на НАП гр. Пловдив са били подадени около година по-късно. При липса на валидно сключен писмен трудов договор с "Николови - БГ 3" ЕООД жалбоподателката е имала възможност да поиска обявяване съществуването на трудово правоотношение по реда на чл. 405а КТ. По делото е представен заверен препис от ревизионен акт № 211101483/04.07.2011 г. на ТД на НАП - Пловдив, ИРМ Смолян (необжалван), според който "Николови - БГ 3" ЕООД не дължи осигурителни вноски за наети на работа лица. По тази причина ТД на НАП - Пловдив, е поискал заличаване от информационните регистри на ТП на НОИ - Пловдив на декларираните преди това данни за осигуряване на лица по трудови правоотношения, в т. ч. и на жалбоподателката Сотирова. Съдът обосновано е приел за недоказано твърдяното обстоятелство, че жалбоподателката е извършвала трудова дейност в изпълнение на трудов договор с "Николови - БГ 3" ЕООД, като е разнасяла листовки и рекламни материали по пощите в район "Тракия". В отговора по касационната жалба на ответника по касация се твърди съществуването на два отделни болнични листа, издадени за един и същ период, представени за изплащане пред единия работодател - ЕТ "Георги Серков" и пред другия - "Николови - БГ 3" ЕООД, съответно - болничен лист № 3606511 и болничен лист № 3606512 - и двата за процесния период от 06.05.2010 - 17.06.2010 г. В хода на първоинстанционното производство истинността на документа не е оспорена, а този въпрос се поставя едва пред касационната инстанция. Прилагат се и доказателства, че по болничен лист № 3606511 вече е било изплатено парично обезщетение от ЕТ "Георги Серков" с ведомост от 05.07.2010 г. в общ размер на 863,49 лева. За установяване на неговата неистинност обаче следва да бъде проведено, регламентирано от правовия ред производство - установителен иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1-во ГПК или оспорване на истинността на документа по реда на чл. 193 и чл. 194 ГПК (вече) във връзка с чл. 144 АПК. В процесния случай нито едно от тези две производства не е било проведено. Процесният болничен лист е индивидуален административен акт, който на основание чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето, в сила от 01.01.2005 г., е задължителен за всички лица, органи и организации в страната, ако не е обжалван или редът за обжалването му е изчерпан. В случая са налице множество болнични листове - неприложени по делото, за които не се спори, че са издадени от материално компетентни органи-лекари, в предписаната от закона форма и които не са оспорени по реда на - чл. 112, ал. 1 ЗЗ. Въпросите, свързани със съществуването на два болнични листи, издадени за един и същ период и представени пред различни осигурители, следва да се разглеждат в друго производство, което е различно от производството, предмет на спора по делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,