Решение № 3042 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4348/2017 г.

Решение № 3042 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4348/2017 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Ю. М. Ц., от гр. С., е обжалвал решение № 603 от 31.01.2017 г., постановено по адм. дело № 7008/2016 г. по описа на Административен съд - С. град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 16-4332-002045 от 13.06.2016 г. на началник отдел "Пътна полиция (ПП) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" (СУМПС), като е определен прекратителен срок на действие на мярката - до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца. В касационната жалба се поддържат доводи за необоснованост на решението и допуснати при постановяването му нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Жалбоподателят изразява несъгласие с решаващия извод на съда за съответствие на оспорения административен акт с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Твърди, че непосочването на годно правно основание за прилагане на ПАМ засяга правото на защита на неговия адресат. Поддържа, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, т. к. не е надлежно уведомен за образуваното производство по прилагане на мярката. Счита, че волеизявлението за прилагане на ПАМ не е надлежно мотивирано, както и че заповедта е постановена от некомпетентно длъжностно лице. Претендира отмяна на оспореното решение и отмяна на административния акт за прилагане на ПАМ. Ответникът - началник отдел "ПП" при СДВР, не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Касационният съд се произнася по приложението на материалния закон спрямо фактите така, както те са установени от инстанцията по същество (Арг.: чл. 220 АПК). С атакуваното решение е било установено, че производството по издаване на оспорения административен акт е започнало по повод акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Г543327/10.06.2016 г., съставен от мл. автоконтрольор при отдел "ПП" - СДВР, на Ю. М. Ц. за това, че на 10.06.2016 г., около 00,10 ч. в гр. С., бул. "Ал. Пушкин", от ул. "И. Д." към ул. "Н. Петков", срещу магазин "Фантастико" управлява л. а. "Ауди" А6, с ДК № СВ 9490 ВВ, след употреба на алкохол над 0,5 %о. На водача е извършена проверка с техническо средство А. Д. 7510 с № 0211, проба 4456, отчела резултат 0,99 %о. Към преписката е представен протокол № 656/10.06.2016 г. на химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта, извършена от химик в СХЛ към УМБАЛ "Св. Анна" - С., със заключение, че в изследваната проба кръв, взета от Цветков, се доказва етилов алкохол в количество 0,7 %о. При тази фактическа обстановка решаващият съд правилно е отхвърлил жалбата против оспорената заповед, приемайки за осъществен нормативният състав на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Описаното в заповедта фактическо основание за издаването й представлява правопроизводящият юридически факт, от който органът черпи упражненото публично право и въз основа на което се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото произнасяне. Фактическите обстоятелства в акта очертават и изчерпват предмета на главното доказване, свързан с материалната му законосъобразност, тежестта за което носи административният орган - Арг.: чл. 170, ал. 1 АПК. В конкретния казус издателят на акта е провел пълно доказване пред решаващата инстанция на основния релевантен за спора факт - шофиране на МПС след употреба на алкохол, за което на водача е наложена ПАМ, като е установил наличието на правнозначимите факти, с които мотивира взетото административно решение, а към преписката са приложени неоспорени доказателства за съществуването им. При условие, че формалната доказателствена сила на акт № 543327/10.06.2016 г., съставен от оправомощени длъжностни лица на службите за контрол при отдел "ПП" - СДВР не е опровергана, АССГ правилно е приел за несъмнено установено наличието на юридическия факт, обуславящ прилагането на ПАМ, а това е именно управление след употреба на алкохол в рамките над 0,5 %о. Без да оспорва основният релевантен за спора факт - шофиране в нетрезво състояние, с концентрация над 0.5 на хиляда, касаторът развива доводи за нищожност на акта за прилагане на ПАМ, като издаден от некомпетентно длъжностно лице. По делото са представени заповеди № 8121з-48/16.01.2015 г. и № 745/24.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи и заповед № 4332з-95/16.02.2015 г. на директора на СДВР, с които са определени длъжностните лица от състава на МВР, упълномощени да прилагат ПАМ. Видно от текста на заповед № 4332з-95/16.02.2015 г. на директора на СДВР, началникът на отдел "ПП" при СДВР е упълномощен да издават заповеди зи прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1 ЗДвП. Бидейки стабилни административни актове описаните заповеди имат обвързващо правно действие и легитимират компетентността на посочените органи, с точно определеното от ЗДвП съдържание. Няма спор, че прилагането на ПАМ е осъществено от лице, заемащо длъжност, числяща се към цитирания оправомощен кръг, поради което оплакването за некомпетентността му е неоснователно. При данните по делото първоинстанционният съд обосновано е приел, че актът за прилагане на ПАМ е издаден от оторизиран административен орган, в пределите на неговата материална (предметна) и териториална компетентност. Противно на доводите в касационната жалба, ирелевантно за спора е обстоятелството, че номерът на техническото средство А. Д. 7510 е некоректно цитиран в протокола за медицинско изследване. Няма спор, че на водача е взета кръвна проба, чиито анализ доказва етилов алкохол в количество 0,7 %о. Показанията на техническото средство не са оспорени, а тяхната достоверност, респ. доказателствената им стойност не може да бъде оборена от погрешното посочване на неговия номер в документ, съставен от медицинските власти. Още повече, че фактът на наличие на етилов алкохол в кръвта на касатора е установен и със заключение на проведена химическа еспертиза. С установяване на изискуемият се от правната норма юридически факт, предпоставките за прилагане на ПАМ са доказани. В този аспект и т. к. заповедта съдържа позоваване на факта на управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0.5 на хиляда, като основание за наложеното ограничение, решаващият съд обосновано е приел, че при издаването й не е нарушен закона и установените производствени правила. Оспорената заповед обосновано е преценена като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия й статут на отежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма (чл. 172, ал. 1 ЗДвП), след провеждане на регламентираното в специалния закон производство (чл. 189 ЗДвП), в съответствие с регулиращите материалноправни норми. Заповедта съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК, мотивирана е, т. к. в текста й фигурира позоваване на фактически обстоятелства, чието проявление е несъмнено установено и които съставляват възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за налагане на мярката. В заповедта са изложени фактическите и правни констатации, въз основа на които административният орган е приложил мярката по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Действително, в диспозитива на акта е цитирана разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б", като не е изрично записано, че е от ЗДвП, но в мотивите на заповедта е посочено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, поради което е очевидно, че се има предвид текста на същия този закон, като основание за налагане на ПАМ. Освен това, в заповедта е налице и препращане към фактическите установявания с АУАН № Г543327/10.06.2016 г., в който надлежно са изписани нарушените законови разпоредби. При това положение касационното оплакване, че не са налице изискуемите се от закона материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ, не се оправдава от фактическа страна. Неоснователно е оплакването, че в нарушение на административнопроизводствените правила, органът не е уведомил адресата на акта за започване на административното производство по прилагане на ПАМ. Фактическият състав на приложимата разпоредба на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП изключва задължението за уведомяване на засегнатото лице за налагането на мярката, т. к. последната цели да преустанови и предотврати извършването на конкретно правонарушение. В подобна хипотеза и доколкото случаят касае публични отношения, съставляващи значим обществен интерес, адресатът не се уведомява за започване на административното производство и следва да направи своите възражения пред съда. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца". При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативноопределения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й. Предвид изложеното, не са налице релевираните с касационната жалба отменителни основания - необоснованост, противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което решението, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповедта за налагане на ограничителната мярка е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,