Решение № 140 от 8.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3352/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Комисията/КРДОПБГДСРСБНА), чрез председателя й, против решение 243 от 29.01.2025г., постановено по адм. д. 176 от 2024г. по описа на Административeн съд - Русе. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за необоснованост и неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалноправните разпоредби, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила- касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че съдът, въпреки откритото производство по чл.193 от ГПК, не е изпълнил разпоредбата на чл.194, ал.2 и 3 ГПК, нито е обосновал защо дава вяра на част от доказателствата, а на други не, с което е нарушено правото на защита. Счита, че съдът погрешно е приел, че органът е следвало да приложи чл.29, ал.3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА/Закона), тъй като за лицето са налични и други документи по чл.25, т.3 от с.з., освен регистрационен дневник и картон обр.6 Писмо вх. 1875/12.04.1990г. на МВР - Трети отдел ДС. Предвид изложеното моли да бъде отменено обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касационния жалбоподател, който претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът В. Й. В., чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил решение 2-2373 от 29.01.2024 г. на комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в частта, в която е установена и обявена принадлежността на В. Й. В. към органите по чл. 1 от закона. За да обоснове изхода на делото по съществото на спора, решаващият съд е приел за безспорно, че В. В. се явява обект на задължителна проверка по чл.3, ал.2, т.9 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, в качеството си на управител на Б. ЕООД, гр.Русе-предмет на договор за приватизационна продажба на 70% от дружеството, сключен на 15.04.1998г.,както към датата на сделката, така и след това. На основание чл.26, ал.1, т.2 от закона, Комисията е извършила проверка по отношение установяване принадлежността на В. към органите на чл.1 от Закона, като в резултат на проверката е издадено оспореното пред съда решение, с което е приела, че по отношение на него са налице основанията за обявяването принадлежността му към Държавна сигурност като сътрудник съдържател на явочна квартира с псевдоним [заличен текст] . Архивните документи, въз основа на които е обявена принадлежността са от обхвата на алтернативно изброените в чл.25, т.3 от Закона- картон обр.6, извадка от регистрационен дневник и писмо вх.1875 от 12.04.1990г. на МВР Трети отдел-ДС, съдържащо данни за унищожаване в общ.у-ние Русе чрез изгаряне на материалите на действащи съдържатели на квартири. Съдът е изложил мотиви, че решението на комисията няма конститутивен ефект, а правомощията й се свеждат само до констатиране на факта на принадлежност към органите по чл.1 от Закона, въз основа на документите, посочени в чл.25. Не е спорно, че Комисията действа при условията на обвързана компетентност, но съдът е приел, че съобразно решение 4 от 26.03.2012г. по конст.дело 14/2011г. на КС на РБ е длъжен да анализира документите и да отговори може ли единствено въз основа на тях да се приеме, че В. е бил секретен сътрудник. В първото съдебно заседание, процесуалният представител на В. е заявил изрично, че оспорва истинността и достоверността на представените документи, както по отношение на авторството, така и по отношение на съдържанието, а Комисията е заявила, че ще се ползва от същите, поради което е открита процедура по чл.193 ГПК. Съдът е разпределил доказателствената тежест и е указал на В., че в негова тежест е да установи неистинността на оспорените документи - картон обр.6, извадка от регистрационен дневник и писмо вх.1875 от 12.04.1990г. на МВР Трети отдел-ДС. Назначена е съдебно-графологична експертиза, като е предоставена възможност на страните да формулират въпроси, а на Комисията е указано да осигури достъп до оригиналите на документите. При извършеното техническо и почерково изследване на оригиналните документи, по отношение на картон обр.6/1973, представляващ типова бланка обр.6/1973, отпечатана полиграфически върху жълтеникав картон, вещото лице е установило, че на лицевата страна има изписан ръкописно цифров запис 74552 и на обратната страна ръкописно изписан цифров запис 07 9 върху машиносписно отпечатаната дата 20.05. По отношение на останалите реквизити от документа, не са установени признаци на извършена подправка(заличаване, дописване и/или преправка). Подписът в графата Подпис е положен от В. Й. П.. Според заключението не може да се формира категоричен извод, че ръкописно изписаният запис 07 9 върху датата 20.05. е изписан от В. П. подписал картона. Относно регистрационния дневник обект на изследване са страниците с по ред 74538 до 74572, като под по ред 74552 са попълнени данни Псевдоним СС [заличен текст] . На задния форзац на дневника има залепен етикет с отпечатан текст Настоящият регистър номериран, прошнурован и подпечатан с печата на поделението, съдържа 195( ръкописно изписано число) листа, ръкописно изписана дата 04.07 85 . На реда с по ред 74552 вещото лице не е установило признаци за извършена поправка. Такива са установени на реда с по ред 74565 в графа Дата на вербовката . Относно третият документ писмо вх.1875 от 12.04.1990г. на МВР Трети отдел-ДСпод 89 е вписан [заличен текст] -74552(номер в рег. Дневник), заключението е, че в реда няма признаци за заличаване, дописване или преправка на буквени и цифрови знаци. В мотивите на оспорения съдебен акт са изложени подробни мотиви относно развилото се производство по оспорване истинността на горепосочените документи, които съдът е квалифицирал като официални свидетелстващи документи.Приел е за успешно оспорването в производството по чл.193 ГПК на статистически картон обр.6 с оглед приетото експертно заключение и установените с него ръкописни промени и дописвания, без да е посочен техния автор, нито отбелязване дата на извършването им, както и че тези промени не са направени от автора на документа. Счел е за оборена доказателствената сила на този документ като официален документ, изрично посочен от органа като годен за установяване на принадлежността му към службите в чл.25, т.3 от Закона, поради нарушения на реда за водене и съхранение на същия. Доколкото регистрационния дневник представлява вторичен документ и се основава на картон обр.6, който е с оборена доказателствена сила, то същият не е годен да обоснове принадлежност на В. към службите в качеството му на секретен сътрудник, още повече, че има съществено разминаване между ръкописно подправената дата на регистрация 07.09.1985г. и датата на заверка на самия дневник 04.07.1985г. Т.е. заверката за приключване на дневника е от дата, предхождаща датата на регистрация на В., което според съда компроментира доказателствената стойност на този вторичен документ. Направен е извод, че макар и документите да са такива по смисъла на §1, т.1, ДР на Закона, то тяхната нередовност от външна страна осуетява доказателствената им сила, поради което е приел че принадлежността на В. към службите не е установена по безспорен начин, а решението на комисията е издададено при неспазване на законоустановената форма и при съществени процесуални нарушения и несъответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Съдът е приел, че от Комисията не е спазено импиративното изискване на чл.29, ал.3 от Закона. Поради тези причини е отменил решението като незаконосъобразно и е присъдил разноски на В. в размер на 411,14 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относно компетентността на Комисията по ЗДРДОПБГДСРСБНА и специалните административнопроизводствени правила, по които тя действа като административен орган, противоречие в съдебната практика няма. По делото не е спорно, че Законът създава правила за работа на административния орган, които се упражняват под формата на обвързана компетентност. В чл. 25, т. 3 от закона са изброени документите, въз основа на които се установява принадлежност на дадено лице към ДС. Според закона достатъчно е документите, съгласно които комисията постановява своето решение, да са от кръга на изброените в чл. 25 и да отговарят на легалното определение на "документ" съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА «всяка записана информация, независимо от материалния й носител, включително информацията в автоматизирани и комплексни информационни системи и бази данни». С решението, което има съдържанието, предвидено в чл. 29, ал. 2, т. 2 ЗДРДОПБГДСРСБНА, само се констатира наличието на документа и се огласява записаната в този документ информация, въпреки отсъствието на други документи, установяващи при условията на пълно доказване принадлежността на лицето към Държавна сигурност, поради което формално актът е мотивиран. В хипотезата на чл.120, ал.2 КРБ, съдът разполага с пълна правораздавателна власт както по фактите, така и по правото да се произнася по законосъобразността на административните актове. С оглед гарантиране правото на защита на гражданите срещу административните актове, които ги застрашават или увреждат, в рамките на съдебното обжалване съдът е длъжен да приложи всички правила на АПК и ГПК досежно доказателствения процес. Това произтича и от Решение 4 от 26.03.2012г., постановено по конст. дело 14/2011г. на Конституционния съд на Република България. При открито производство по оспорване истинността на документ, съдът е длъжен да даде правна квалификация на документа, да разпредели доказателствената тежест, да даде възможност за ангажиране на доказателства, а в мотивите да изложи съображения какъв е резултатът от производството по оспорване истинността на документа. В конкретния случай всички документи, чиято истинност се оспорва в производството са посочени от съответната страна и съдът своевременно е открил производство по чл.193 ГПК като е разпределил доказателствената тежест, а в мотивите на съдебния акт е изложил подробни мотиви защо приема, че е оборена доказателствената им стойност. Ето защо, по повод възражението на касатора за допуснато нарушение на чл.194, ал.2 и 3 ГПК, следва да се отбележи, че не е налице съществено процесуално нарушение, тъй като действително първоинстанционният съд не се е произнесъл с нарочно определение, като не е длъжен да постановява и изричен диспозитив в решението, а единствено да развие съображения в мотивите на решението, което е и сторил. Съдебната практика нееднократно е изтъквала, че съществено е единствено нарушението на съдопроизводствените правила, което ако не беше допуснато, би се стигнало до други фактически и/или правни изводи по делото. В решението не се установява липса на съществени собствени мотиви или необсъждане на релевантни обстоятелства, които биха довели до такова нарушение. Съдът детайлно е разгледал изложените от жалбоподателя В. твърдения и доводи за пороци на акта, и на производството, като е обсъдил относимите и съществени за правилното разрешаване на спора възражения и доказателства. Само, ако целият предмет на делото е досежно оспорване на документ, какъвто не е настоящият случай, съдът следва да се произнесе с диспозитив в решението на основание чл. 194, ал. 3 ГПК. Изводът в оспорения административен акт за принадлежност на В. към бившите служби на ДС е направен въз основа на картон обр.6, извадка от регистрационен дневник и писмо вх.1875 от 12.04.1990г. на МВР Трети отдел-ДС, съдържащо данни за унищожаване в Общ.у-ние Русе чрез изгаряне на материалите на действащи съдържатели на явочни квартири, в който под 89 е вписан [заличен текст] . Ако задължение на комисията е да обяви принадлежност към органите по чл. 1 от Закона при наличие на документи по смисъла на този закон, то в съответствие с приетото в решение 4 от 26.03.2012 г. на КС по к. д. 14/2011 г., съдът дължи проверка относно правилното приложение на материалния закон от административния орган и в тази връзка следва да се произнесе и по доказателствената стойност на документите, разкрити от комисията. В случая от В. е оборена доказателствената сила на представените от комисията документи, послужили за издаване на оспорения адм. акт - чл. 179 ГПК. С приетото по делото експертно заключение са установени поправки в картон обр.6, които създават съмнения относно достоверността на данните, съдържащи се в него. Не е доказано извършената поправка в графата «дата на регистрация» да е от автора на документа, както и липсма отбелязване кога и от кого е направена, поради което е оборена материалната му доказателствена сила като официален свидетелстващ документ по отношение момента на регистрацията на В. като сътрудник. Това се подкрепя и от обстоятелството, че датата на прошнуроване на регистрационния дневник предхожда датата на регистрация на В. като секретен сътрудник. Регистрационният дневник(обективиращ част от общия регистър) представлява вторичен документ и се издава съгласно чл.53, ал.1 от Инструкция за оперативния отчет на Държавна сигурност и въз основа на картон обр.6. Първичният документ е с подправена дата на регистрация 07.09.1985г., а регистрационният дневник е прошнурован и заверен на 04.07.1985г., поради което не може да се приеме за доказано по безспорен начин извършената регистрация на секретен сътрудник с псевдоним «[заличен текст]» и извършената регистрация на В. като секретен сътрудник, съответно дата, на която това е станало. След като картон обр.6 е документ с невярно съдържание и оборена материална доказателствена сила, то и останалите документи, изготвени на база на този документ, се явяват носители на неистинска информация. В подкрепа на тезата, че В. е регистриран като секретен сътрудник на вписаната в картон обр.6 дата, не са представени никакви други доказателства, освен производните от него два документа, които не съдържат индивидуализиращи данни за В., а единствено такива за наличието на лично дело с посочения в картон обр. 6 номер. Разпоредбата на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА има предвид всяка записана, но истинска информация, независимо от материалния й носител. В случая, както вече се посочи, по делото е опроверган фактът на регистрацията, която според представения картон обр. 6 би следвало да е осъществена на 07.09.1985г., а регистрационният дневник, в който е възпроизведена информация от картона, е прошнурован, прономерован и подпечатан в по-ранен период на 04.07.1985г. Предвид на това, информацията в представените по делото носители е неистинска и не може да се квалифицира като "документ" по смисъла на посочената легална дефиниция, дадена в ЗДРДОПБГДСРСБНА. След като е оборена доказателствената сила на представените от комисията документи, послужили за издаване на оспорения административен акт - чл. 179 ГПК и в административната преписка не са налице други документи, които съдържат данни за принадлежност към службите на ответника- чл. 25, т. 3 от Закона, то съдът е постановил своя съдебен акт в съответствие с изяснената по делото фактическа обстановка и при съобразяване на приложимия материален закон. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд състав на трето отделение,