Решение № 14810 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12194/2010 г.

Решение № 14810 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12194/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на "Хеброс - Винпром" АД, гр. София, подадено чрез адв. Бобев за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК, на решение № 3581 от 18.03.2010 г. по адм. д. № 12476/2009 г. на Върховния административен съд, Първо "А" отделение в частта, в която е определен размера на дължимите разноски и на определение № 5348 от 26.04.2010 г. на Върховния административен съд, Първо "А" отделение, с което е оставено без уважение искането му за изменение на решение № 3581 от 18.03.2010 г. в частта за разноските. С искането представя писмено доказателство - фактура № 20 от 19.03.2010 г., с която обуславя наличие на нови обстоятелства и нови писмени доказателства от значение за делото, за отмяна на актовете в частта за претендирания размер на разноските. Моли, да се отменят решение № 3581 от 18.03.2010 г. и определение № 5348 от 26.04.2010 г. по адм. д. № 12476/2009 г. на Върховния административен съд, по отношение на отхвърленото искане за разноски и се присъдят разноски по делото в размер на 13 200 лева. Ответната страна - директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП редовно призована не се явява и не взема становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на искателя, намира, че искането за отмяна на влязлите в сила решение и определение е подадено от надлежна страна в срока по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно. С решение № 3581/18.03.2010 г. по адм. дело № 12476/2009 г. на ВАС, Първо "А" отделение, е отменено решение № 24/29.04.2009 г. по адм. дело № 4767/2007 г. на Административен съд София - град, Първо отделение, Осемнадесети състав, в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Хеброс - Винпром" АД, гр. Септември срещу Ревизионен акт № 265/6.04.2007 г., издаден от Красимира Милчева Попова - старши инспектор по приходите в ТД на НАП - София, Офис "Изток", потвърден с Решение № 1421/27.08.2007 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" -София, при ЦУ на НАП, с което на дружеството не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 45 310,80 лв. по три броя фактури, издадени от "Ви Ва Трейдинг" ЕООД и вместо това е отменен останалата част от Ревизионен акт № 265/06.04.2007 г., издаден от Красимира Милчева Попова - старши инспектор по приходите в ТД на НАП - София, Офис "Изток", потвърден с Решение № 1421/27.08.2007 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" -София, при ЦУ на НАП, с което на дружеството не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 45 310,80 лв. по фактури, издадени от "Ви Ва Трейдинг" ЕООД. Решението на първоинстанционния съд в останалата му част е оставено в сила. С решение № 3581/18.03.2010 г. по адм. дело № 12476/2009 г. на ВАС е осъден Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. София, при Централно управление на Националната агенция за приходите, да заплати 1075 (хиляда, седемдесет и пет) лева на "Хеброс - Винпром" АД, гр. Септември разноски по делото. С молба вх. № 4869 от 23.03.2010 г. искателят поискал изменение на решение № 3581/18.03.2010 г. по адм. дело № 12476/2009 г. на ВАС, Първо "А" отделение, в частта за разноските, като представил фактура № 20 от 19.03.2010 г. в размер на 13 200,00 лева без ДДС и ДДС - 2 640,00 лева, която сума да бъде присъдена в полза на искателя. С определение № 5348 от 26.04.2010 г. по адм. д. № 12476/2009 г. на Върховния административен съд, Първо "А" отделение, е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските. Решаващият съд е приел, че разноските са изчислени въз основа на представените по делото доказателства за направени разходи от жалбоподателя за двете съдебни инстанции, а с молбата за изменение на решението в частта за разноските е представена фактура № 20/19.03.2010 г. за направени разноски по касационното дело в размер на 6600 лева представляващи адвокатско възнаграждение. Съдът е приел, че решение № 3581, чието изменение се иска е обявено на 18.03.2010 г., преди датата на издаване, респ. на направени разноски от страна на дружеството по фактурата от 19.03.2010 г., поради което разноски за страната се дължат до приключване на устните състезания, а не след като изходът от делото вече е бил факт, поради което не може да се направи извод, че същите са с оглед работата по него. С искането за отмяна искателя се позовава на фактура № 20/19.03.2010 г. за направени разноски като ново писмено доказателство и ново обстоятелство от съществено значение на делото, които при решаването му не са били известни на страната. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отнася се за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението, респ. определението в случая е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора са от значение на юридически или доказателствени факти, които да са нови, т. е. да не са включени във фактическия материал по делото, те да са подкрепени с писмени доказателства. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. Представената фактура № 20/19.03.2010 г. за направени разноски, като писмено доказателство не представляват нови по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, която да не е била известна на страната и да е от съществено значение за изхода на процеса. Представената фактура е с дата след обявяване на решение на съда, чиято отмяна се иска и била съобразена от съда при произнасяне по искането за изменение на решението в частта за разноските. Тази фактура не променят фактическите констатации, както и направените правни изводи от съда при постановяване на решението и определението, чиято отмяна се иска. Искателят е следвало да положи грижа за добре водене на процеса и да попълни делото с доказателства относими към въпроса относно направените разходи към момента на приключване на устните състезания по делото и при изпълнение на изискването на чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Предвид на гореизложеното в случая не са налице нови писмени доказателства или нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, които да обуславят отмяна на актовете, поради което направеното искане за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 от АПК на влезлите в законна сила решение и определение на Върховния административен съд се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав,