Решение № 4747 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11809/2009 г.

Решение № 4747 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11809/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Община Своге, представлявана от кмета Емил Цветанов Атанасов, против решение № 442 от 06.07.2009 г. по адм. дело № 421/2009 г. по описа на Административен съд - София област, 8 състав. Според касатора обжалваното решение е незаконосъобразно и противоречи на материалния закон. При разглеждане на делото и при постановяването му са допуснати нарушения на съществени процесуални правила. Освен това е необосновано и е постановено при непълнота на доказателствата. Касационният жалбоподател твърди, че изводите на съда, че отказът му да извърши поисканата административна услуга е незаконосъобразен, противоречи на закона. По подробно развити доводи моли съдебното решение да бъде отменено и постановено ново такова, с което да бъде отхвърлена жалбата, предявена от Здравко Недялков. От ответника Здравко Петков Недялков от с. Луково, чрез пълномощника му адвокат Цено Стоянов е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението законосъобразно и обосновано. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение по изложените в отговора съображения. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, поради което е допустима, а по същество е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Решението на първоинстанционния съд е постановено в съответствие с материалноправните норми и изискванията на процесуалните правила, съобразено е с представените по делото доказателства, след съвкупната преценка на които съдът е обосновал своите изводи. Скицата има удостоверяващо действие относно факти с правно значение. Същата не удостоверява право на собственост върху конкретен недвижим имот, а само констатира съществуването на такъв и дава информация относно площта, границите му и т. н. Задължение на кмета на общината е да издаде исканата скица, като при издаването й той няма правомощия да изследва въпроса за възстановяване собствеността върху имота. По този въпрос след издаването на скицата по чл. 13, ал. 6 ППЗСПЗЗ компетентна да се произнесе е общинската служба по земеделие и гори. При липса на касационни основания за отмяната му, решението на АССО следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба (наименована само "жалба") е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 442 от 06.07.2009 г. по административно дело № 421/2009 г., в производство по чл. 145 и сл. от АПК, Административен съд София област - осми състав, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, отменя по оспорване на Здравко Петков Недялков от с. Луково, Заповед № 405/12.05.2006 г. на Кмета на Община Своге; ВРЪЩА делото във вид на преписка, след влизане в сила на съдебното решение, на кмета на община Своге за произнасяне по искане /вх. № 94 - З - 12/18.04.2006 г./ за извършване на административна услуга - издаване на скица по чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ по отношение на следния недвижим имот: ливада с площ от 1,3 дка в местност "Брезово", землището на с. Луково, при съседи Стоян Младенов, Кръстан Величков и път, която е със земеделски характер до 1959 г., когато е включена в регулационния план на селото и отредена за озеленяване; с изменението на регулационния план през 1965 г. по-голямата част от имота е включен в парцел VI в кв. 12, отреден за магазин и ресторант "Градина", а малка част от имота, попада в улица с ос. т. 12-14-16 (Решение от 13.12.2000 г. на СОС по гр. д. № 301 по описа на съда за 2000 г. и заключение на вещо лице по изслушана техническа експертиза с приложена към него скица). С трети диспозитив и като логическа и законна последица от този изход на спора съдът ОСЪЖДА ответната страна Община Своге да заплати на жалбоподателя Здравко Петков Недялков разноски по делото в размер на 110 лева. Първоинстанционният съд, който според чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган и във валидна писмена форма, но е постановен в несъответствие с процесуалноправните и материалноправните разпоредби на закона. Приел е, че искането за издаване на скица безспорно е искане за извършване на административна услуга, но в конкретната хипотеза искането следва да се разглежда в контекста на ЗСПЗЗ и в тази връзка е посочил, че когато се касае за възстановяване на имоти в границите на урбанизираните територии, решението за възстановяване правото на собственост върху тези имоти се постановява от ОСЗГ въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5, 6 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ. В случая с подаденото заявление вх. № 94 - З - 12/18.04.2006 г. Здравко Петков Недялков е поискал скица по чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, която се издава от техническата служба на общината и отказът е незаконосъобразен, още повече, че в заявлението, което макар и да е бланково, категорично е било изписано, че скицата е необходима да послужи пред Общинска служба по земеделие и гори град Своге. Съдът е посочил още, че дори и процесния имот, за който е поискана скица да е актуван с акт за общинска собственост, същият факт не се явява основание кметът на общината да откаже издаване на скица, а имотът се отписва от актовите книги за общински имоти по реда на чл. 64 от ЗОС едва въз основа на решение на ОСЗГ за възстановяване на същия. Така постановеното съдебно решение е правилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, Административен съд София - област е достигнал до законосъобразни правни изводи. Не е налице твърдяната в касационната жалба непълнота на доказателствата, а освен това в разпоредбата на чл. 209 от АПК законодателят не е предвидил такова касационно основание за отмяна на постановено съдебно решение. Отказът на Кмета на Община Своге, обективиран в обжалваната заповед № 405/12.05.2006 г. (потвърдена със заповед № ОА - 292/12.07.2006 г. на Областния управител на Софийска област) с мотива, че молителят Здравко Петков Недялков няма качеството на заинтересувано лице за извършване на исканата услуга, не е съобразен със същността на земеделската реституция. Не е спорно обстоятелството, че с бланково Заявление вх. № 94 - З - 12/18.04.2006 г. Здравко Петков Недялков е поискал издаване на скица на недвижим имот (конкретно посочен), като е приложил документи - нотариален акт от 1947 г. и съдебно решение от 13.12.2000 г. на Софийски окръжен съд, като изрично е посочил, че скицата му е необходима за да му послужи пред Общинска служба "Земеделие и гори" гр. Своге. Снабдяването с тази скица, а и с удостоверение по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ не е самоцелно, а тези документи са необходима и задължителна предпоставка за постановяване на решение от колективния орган по поземлената собственост (поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори, понастоящем наименован само общинска служба по земеделие) на основание чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху имоти, които се намират в границите на урбанизираните територии (в строителните граници на населените места). В конкретния случай е налице точно тази хипотеза. Съдебното решение по гр. дело № 301/2000 г. на Софийския окръжен съд е постановено в исково производство с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ и с него не се възстановява правото на собственост, а се признава за установено правото да се възстанови собствеността, което гражданско производство е допустимо за тези бивши собственици, които са пропуснали законоустановените срокове за заявяване на земеделските земи. Следва да се отбележи, че в такива случаи преди издаването на скица и удостоверение се развива процедура по чл. 11, ал. 3 и 4 от ППЗСПЗЗ, а именно - решение на техническата служба на общината, одобрено със заповед на кмета на общината, в което се определя застроената част, която не се възстановява на собствениците. Решението по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ подлежи на обжалване в срока и по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ и върху този административен акт може при подаване на жалба да бъде упражнен контрол за законосъобразност, но в отделно и самостоятелно производство, различно от настоящото. Със или без процедура е ясно, че скица трябва да бъде издадена на молителя Здравко Петков Недялков, който по изложените вече съображения има правен интерес и е заинтересовано лице за извършване на исканата административна услуга, а обстоятелството, че за претендирания имот е съставен Акт за общинска собственост е без правно значение за това производство. Не е налице необоснованост на съдебното решение поради факта, че съдът е приел, че оспорения пред него административен акт е издаден от компетентен орган и във валидна писмена форма, но е постановен в несъответствие с процесуалноправните и материалноправните разпоредби на закона. В разпоредбата на чл. 146 от АПК са изброени основанията за оспорване и актът е незаконосъобразен ако се установи наличие дори само на едно от тях. В контекста на изложеното, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Обжалваното с нея решение на Административен съд София - област е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК ВАС не констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,