Решение № 15914 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11719/2017 г.

Решение № 15914 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11719/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 225, във с чл. 208 - чл. 224 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието, храните и горите, срещу решение № 10070 от 31.07.2017 г., постановено по адм. дело № 12374/2016 г. по описа на Върховния административен съд. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение - като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Прави се искане за отмяната му. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "П." ООД изразява становище за неоснователност на касационната жалба, алтернативно ако настоящият съдебен състав намери, че оспорената заповед не е нищожна и при условията на чл. 227, ал. 1 АПК, разгледа спора същество, моли да се отмени като незаконосъобразна обжалваната заповед по съображения подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка по чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея съгласно чл. 210, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на "П." ООД, със седалище и адрес на управление гр. Н., против заповед № РД 49-163/15.05.2012 г. на министъра на земеделието и храните в частта, в която са определени като поземлени имоти в горски територии собствените му имоти с № 012394 по Картата на възстановената собственост (КВС), с нов идентификатор 67800.12.2414 по кадастралната карта и кадастралните регистри на землище гр. С., община С., местност "Алепу", с площ 8,211 дка; № 012395 по КВС, с нов идентификатор 67800.12.2415 по кадастралната карта и кадастралните регистри на землище гр. С., община С., местност "Алепу", с площ 8,210 дка. С решение № 1471/11.02.2016 г. по адм. д. № 9818/2014 г. по описа на Върховния административен съд, състав на пето отделение, е отхвърлена жалбата на "П." ООД, със седалище и адрес на управление гр. Н., обл. Б., представлявано от У. В. И. Токмин против заповед № РД 49-163/15.05.2012 г. на Министъра на земеделието и храните в частта, в която са определени като поземлени имоти в горски територии собствените му имоти с № 012394 по картата на възстановената собственост (КВС), с нов идентификатор 67800.12.2414 по кадастралната карта и кадастралните регистри на землище гр. С., община С., местност "Алепу", с площ 8,212 дка и № 012395 по КВС, с нов идентификатор 67800.12.2415 по кадастралната карта и кадастралните регистри на землище гр. С., община С., местност "Алепу", с площ 8,212 дка като неоснователна. С решение № 11586 от 01.11.2016 г. по адм. дело № 6353/2016 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия, решението на тричленния състав на пето отделение на ВАС е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав поради неизпълнение на задължението по чл. 168 АПК за цялостна проверка на административния акт, като съдът е бил длъжен въз основа на доказателствата по делото да провери валидността на обжалваната заповед. В тази връзка са дадени указания при новото разглеждане на делото да се съберат данни относно валидността на оспорваната заповед и излагане на мотиви по съществото на спора за нейната законосъобразност. При новото разглеждане на делото и в изпълнение на указанията на петчленния състав на ВАС, с определение от 10.11.2016 г. е указано на министъра на земеделието и храните да представи по делото заповедта за заместване, както и доказателства за наличието на предпоставки за заместване на министъра за съответния период. Със същото определение е указано да бъдат представени и скиците на имотите, предвид решението по адм. д. № 6353/2016 г. на ВАС, петчленен състав. С молба от 13.12.2016 г. ответникът представя по делото заповед № РД-09-765/11.05.2012 г., с която на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията във връзка със "служебно отсъствие на 14.05.2012 г. и 15.05.2012 г." е възложено на С. Б. заместник-министър на земеделието и храните да замества министъра в посочения период. Представени са също и скиците на имотите. По същество, съдът е обявил нищожност на обжалваната заповед поради липса на компетентност на издателя на акта. Приел е, че оспореният административен акт е издаден от заместник-министър на земеделието и храните при условие на заместване, за предпоставките на което не са ангажирани доказателства, въпреки дадените указания. Съдът е установил наличието на първата кумулативна предпоставка за заместване, а именно: наличието на заповед издадена от министъра на земеделието и храните за заместването му от заместник-министър С. Б. в периода от 14.05.2012 г. и 15.05.2012 г. включително. Първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е доказал наличието на другата предпоставка за заместване, а именно "служебно отсъствие" по смисъла на чл. 5, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерство на земеделието и храните (отм.) поради което е обявил процесната заповед за нищожна. Обжалваното решение е неправилно. Същото е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При новото разглеждане на делото са изпълнени указанията, дадени с отменителното решение на Върховния административен съд, като с определение от 10.11.2016 г. по делото са дадени указания на министъра на земеделието и горите да представи заповед за заместване № РД-09-765/11.05.2012 г., както и доказателства за наличието на предпоставки за заместване на министъра за съответния период. С разпореждане от 14.12.2016 г. повторно са дадени указания на ответника да представи доказателства за наличието на предпоставки за заместване. Ответникът е депозирал молба от 17.03.2017 г. подадена от министъра на земеделието и храните, в която изрично е отразено, че в Министерство на земеделието и храните не се съхраняват доказателства за основанието за заместване на министъра и същите могат да бъдат изискани от Министерския съвет на Р. Б., но не е сезирал съда с доказателствени искания, като в проведеното съдебно заседание по делото изрично процесуалния му представител е заявил, че няма доказателствени искания и няма да сочи други доказателства. Доказателства за наличието на предпоставки за заместване на министъра за съответния период, са представени едва с касационната жалба, което е довело до постановяване на съдебния акт при неизяснена фактическа обстановка. В настоящото производство е приета като доказателство по делото Заповед № КМ-107/08.05.2012 г. на министър - председателя на Р. Б., с която на основание чл. 5, ал. 1 и 2 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина за участие в заседанието на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, 14-15.05.2012 г., е командирован министърът на земеделието и храните, за два дни в К. Б., гр. Б., считано от 14.05.2012 г. Следователно от представените по делото доказателства се установява по категоричен начин, че са били налице предпоставките за заместване по чл. 5, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерство на земеделието и храните (отм.), а именно функциите на министъра в негово отсъствие от страната или когато ползва законоустановен отпуск, се изпълняват от определен със заповед за всеки конкретен случай заместник-министър. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган при условията на заместване. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено. Тъй като спорът може да бъде решен по същество, след отмяна на решението не е необходимо да се насрочва делото в открито съдебно заседание и да се събират нови доказателства по реда на чл. 227, ал. 2 АПК. Съгласно ), определянето на имоти като горска територия става със заповед на министъра на земеделието и храните след утвърждаване на протокола на назначената областната комисия, която съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗГ (в приложимата редакция преди изм. ДВ, бр. 58 от 2017 г.) изготвя списъци на поземлените имоти в горски територии, притежаващи характеристиката на гора, по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1, които към деня на влизане в сила на закона не са отразени като такива в кадастралната карта или в картата на възстановената собственост. Нормата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за горите визира конкретните показатели, които следва да са налице, за да се определи дадена територия за "гора", и това са: земи, заети от горскодървесна растителност с площ не по-малка от един декар, височина на дървостоя в зряла възраст не по-малко от 5 м, широчина на насаждението, измерена между стъблата на крайните дървета, не по-малко от 10 м, и проекция на короните не по-малка от 10 на сто от площта на насаждението. Не се спори по делото, а и от представените по делото скици на процесните поземлени имоти с идентификатор № 67800.12.2414 (номер по КВС 012394) и имот с иднетификатор № 67800.12.2415 (номер по КВС 012395) се установява, че последните към деня на влизане в сила на закона не са отразени като гора в кадастралната карта, т. е. налице е една от предпоставките по § 4, ал. 1 ПЗР ЗГ (в приложимата редакция). Спорен е въпросът дали процесните имоти притежават характеристиките на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗГ. От приетата по адм. д. № 9818/2014 г. съдебна лесотехническа експертиза и поясненията на вещото лице от проведеното открито съдебно заседание на 20.01.2016 г. се установява, че част от имот № 012394 с площ от 2, 2 дка не притежава фактическите характеристики на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗГ, а съставлява затревена, силно наводнена, сравнително равнинна площ, която не е включена в територията на ДГС Ропотамо. Останалата част от имота с площ от 6 дка притежава характеристиките на гора, като такава характеристика има и целият имот № 012395, тъй като са заети с издънково насаждение благун и цер с естествен произход и възраст 50 години. От поясненията на вещото лице се установява, че височината на място на констатирания дървостой е все още по-малка от 5 м, и дървостоят предвид възрастта му не е достигнал своята зрелост, т. е. това ще стане след около 10 - 15 години. Относно ширината на насажденията, вещото лице е посочило, че тя е измерена между стъблата на крайните дървета. А дали същата навсякъде е по-малко или повече от 10 м., вещото лице е подчертало, че става въпрос за част от насаждение, като цялото такова е с площта на целия подотдел. В таксационното описание (в таблицата) е посочена площта на целия подотдел, която е много повече от площта на имота. В цялата тази площ е напълно нормално насаждението да не е равномерно. В едно неравномерно насаждение може да има просветлени участъци, в които разстоянието между стволовете на дърветата да е по-голямо от 10 м, може да има и много по-голяма гъстота, където това разстояние да е по-малко от 10 метра. В случаите на издънкови гори вещото лице е посочило, че дърветата са върху съществуваща коренова система и образуват групи, те растат като китка от няколко ствола от една и съща коренова система. Т. е. може да се каже със сигурност, че дървесните стволове на места са с гъстота много по-малка от 10 м, а на места може да има разстояние между тези дървесни групи по-голямо от 10 метра, и това е неравномерността на насажденията. Според вещото лице по лесотехнически разбирания това е много гъста гора. Законовата норма поставя изисквания за височина на дървостоя в зряла възраст, но това не означава, че горскодървесна растителност, която не е достигнала зряла възраст, не може да бъде обявена за гора. Подобно тълкуване противоречи на смисъла на правната норма и целта на закона. Противно на изложеното от ответника, законът не поставя изискване какъв трябва да бъде видът гора. Неотносимо към предмета на спора е обстоятелството дали гората е от издънкови насаждения или е от семенен произход, подобно изискване не е заложено в относимите правни норми. Действително част от имот № 012394 с площ от 2,2 дка не притежава фактическите характеристики на гора по смисъла на закона, но останалата част от имота с площ от 6 дка притежава такива характеристики, т. е. преобладаващата част от имота (около 3/4) притежава характеристиките на гора. От представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице се установява по категоричен начин, че процесните имоти притежават характеристиката на гора по смисъла на закона. Вещото лице е извършило оглед на място на процесните имоти, като в констативно-съобразителната част от заключението подробно е описало характеристиките на имотите и е приложило снимков материал. Действително в хода на административното производство са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Съдебната практика и теорията са константни, че процесуалните нарушения в административното производство, са съществени само ако са се отразили на правилността на крайните фактически и правни изводи на административния орган. В конкретния случай всички факти и обстоятелства, въз основа на които органът е направил фактическите си и правни изводи са били предоставени на жалбоподателя и той е взел становище по тях, като е имал възможност да се защити в съдебното производство. По изложените съображения доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, не могат да бъдат споделени. Предвид гореизложеното обжалванато решение като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на "П." ООД, със седалище и адрес на управление гр. Н., против заповед № РД 49-163/15.05.2012 г. на министъра на земеделието и храните в частта, в която са определени като поземлени имоти в горски територии собствените му имоти с № 012394 по Картата на възстановената собственост (КВС), с нов идентификатор 67800.12.2414 по кадастралната карта и кадастралните регистри на землище гр. С., община С., местност "Алепу", с площ 8,211 дка; № 012395 по КВС, с нов идентификатор 67800.12.2415 по кадастралната карта и кадастралните регистри на землище гр. С., община С., местност "Алепу", с площ 8,210 дка. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на разноски е основателно и на основание чл. 228 АПК във вр. с чл. 143, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав, II колегия.