Решение № 8551 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9532/2019 г.

ВАСV отделение01.07.2020 г.докладчик т Диана Добрева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 1433 от 27.06.2019 г., постановено по адм. дело № 595/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № 3256 от 01.02.2019 г. на директора на Агенция "Митници". ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на К. Чорбаджиев сумата 70 (седемдесет) лева разноски. ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на адвокат Д. Деков сумата 600 (шестотин) лева разноски. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 8551 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9532/2019 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Чорбаджиев, подадена чрез процесуален представител адв. Деков срещу решение № 1433 от 27.06.2019 г., постановено по адм. дело № 595/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 3256 от 01.02.2019 г. на директора на Агенция "Митници" за прекратяване на служебното правоотношение между страните. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Директор на Агенция "Митници" оспорва жалбата. Подробни съображения са изложени в писмения отговор и в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но е неправилно, поради следното: Държавният служител Чорбаджиев е заемал по служебно правоотношение длъжността "инспектор" в Териториална дирекция на Агенция "Митници" (ТД "Южна морска"), с ранг ІV младши. Ангажираното от органа по назначаването правно основание за прекратяване на служебното му правоотношение е това по чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Приетата обективна невъзможност служителят да изпълнява служебните си задължения е обоснована с привличането му като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, което обстоятелство по аргумент от чл. 10, ал. 1, изр. 2 от Закона за митниците (ЗМ) е пречка за заемане на държавна служба в митническата администрация от митнически служители, които са митнически органи по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗМ. С решение № 7 от 17.09.2019 г. на Конституционния съд на Република България, постановено по к. д. № 7/2019 г. (Обн. ДВ бр. 7 от 24.09.2019 г.) е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 10, ал. 1, изр. 2 от ЗМ. С решение № 3 от 28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г. (с присъединено към него к. д. № 12/2019 г., Обн. ДВ бр. 42 от 12.05.2020 г.) КС на РБ прие, че по отношение на заварените от решението на КС неприключили правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон. Тоест, съобразно това постановено от КС решение обявената вече за противоконституционна разпоредба на чл. 10, ал. 1, изр. 2 от ЗМ не може да бъде част от приложимото действащо право не само занапред, но и към момента на издаване на процесната заповед за прекратяване на служебното правоотношение между страните, след като производството по оспорването й не е приключило с влязло в сила решение, а е висящо. Следователно основаването на оспорения административен акт на чл. 10, ал. 1, изр. 2 от ЗМ е в противоречие с материалния закон. Като е приела обратното, макар и по различни съображения, първата инстанция е постановила незаконосъобразно съдебно решение. Предвид изложеното атакуваното решение на АС - Пловдив следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени процесния административен акт. При този изход на делото основателно е искането на касатора за присъждане на направените разноски в настоящето производство в размер на 70 лева заплатена държавна такса, както и 600 лева адвокатско възнаграждение (с включен ДДС) на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Съдът счита възражението за прекомерност за неоснователно предвид сложността на спора и активното процесуално поведение на пълномощника на Чорбаджиев в касационното производство. Разноски за първата инстанция не са претендирани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 107, ал. 1, т. 5